Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 06.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4244/2024
Вид
Решение № 25
Подписан
06.01.2025
В сила
06.01.2025
Състав
Силвана Гълъбова, Боян Георгиев Бояджиев, Георги Стоянов Чехларов

Цитирани разпоредби

  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.20а ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 ал.3 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100504244 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „П.К.Б.“ ЕООД срещу решение от 19.08.2023 г., изменено в частта за разноските с определение от 14.12.2023 г., по гр.д.

№38390/2020 г. на Софийския районен съд, 60 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу В. Й. Н. установителни искове с правно основание чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.9 ал.1 ЗПК чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД за разликата над сумата от 781,60 лв. до пълния предявен размер от 1950,10 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №3027759558/23.01.2018 г., и за сумата от 588,66 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 20.11.2018 г.- 03.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №23096/2020 г. по описа на СРС, 60 състав.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че е неправилен изводът на съда за това, че при процесния договор за кредит не са изпълнени изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК – ГПР е изчислен, съгласно условията на договора за кредит.

Поддържа, че закупените допълнителни услуги не са условие за сключване на договора за кредит, нито за получаване на кредита при конкретните условия, респ. същите не следва да се приемат като част от общите разходи на кредита и не са част от ГПР. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове за главница и за възнаградителна лихва. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. Й. Н. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която предявеният установителен иск за главницата е уважен до посочения по-горе размер, и от ищеца в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените установителни искове за лихва за забава върху главницата по договора за кредит и за главницата за закупен пакет от допълнителни услуги, поради което решението е влязло в законна сила в тези му части.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен 1 акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и пар.13 т.1 ДРЗЗП, както и че процесният договор е за потребителски кредит, който попада под уредбата на ЗПК, за което и по делото не се спори.

Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В процесния договор е посочено единствено абсолютни стойности на годишния лихвения процент /ГЛП/ по заема и на годишния процент разходи /ГПР/ на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,89%. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е. по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай в процесния договор за кредит липсва яснота относно посочените обстоятелства. Посочен е ГЛП по заема, който е фиксиран, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Действително, двете величини са с различни математически измерения, но винаги възнаградителната лихва следва да бъде включена при формирането на ГПР. В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. Задължението за възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги представлява значителен допълнителен разход, който също следва да намери отражение в ГПР.

Освен това, съгласно разпоредбата на пар.1 т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги. В ЗПК е установена забрана за уговаряне на такси и комисионни за присъщи на кредитора дейности по отпускане на потребителски кредит – свързани с усвояването и управлението на кредита /арг. чл.10а ал.2 ЗПК/, като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. В случая следва да се съобрази дали посочените в допълнителния пакет са такива дейности, свързани и присъщи 2 на отношенията между страните по договора за потребителски кредит, т.е. може да се причисли към управлението му или са дейности, извън обичайното развитие по него, т.е. представляват допълнителни услуги, свързани с договора, по см. на ал.1 на чл.10а ЗПК.

Същите според същността си следва да се разделят в две групи: 1/ даващи определени предимства в процеса на отпускане на парични суми – приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства; 2/ такива, които засягат изменение на договора по общо съгласие на страните /чл.20а ал.2 ЗЗД/ – промяна на падеж и намаляване на размера на плащанията.

Целта на вторите е да се гарантира нормалното погасяване на кредита, да се осигури гъвкавост и да се подобри позицията на кредитодателя за събиране на заемната сума. От посоченото съдът прави извод, че целта на втората група услуги от „допълнителния пакет“ е предприемане на мерки за нормално погасяване на кредита, т.е. предотвратяване на неизпълнение на договорните задължения на кредитополучателя чрез изменение на част от елементите на договора, за да се съобразят финансовите му възможности. Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към съществените престации, които при договора за потребителски кредит са предоставяне на парична сума от кредитора и връщане на същата от длъжника-заемател, заедно с уговорената възнаградителна лихва на определения падеж. Първата група от т. нар. „допълнителни услуги“ също касаят присъщи на кредитодателя действия по одобрение за отпускане на парични средства и изплащането им.

Както е записано в мотивите към Закон за изменение и допълнение на закона за потребителския кредит /№454-01-8 от 30.01.2014 г., 42 НС/ „…проблем са редица такси, свързани с отпускане, обслужване и погасяване на кредита /такса за кандидатстване, такса за одобрение, такса за усвояване на кредита, такса за оценка на имота, годишна такса за управление на кредита, такса за разплащателна сметка, такса за предсрочно погасяване и др./ Целта на таксите е да се покрият административните разходи на банката при предоставяне на определена услуга. Със законопроекта се забранява на банките да събират някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно – такси и комисионни за действия, одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление…“. С т.55 и 56 от решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, относимо към приложението на чл.22 ЗПК във вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, е подчертано, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че „посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Ето защо, на самостоятелно основание следва да се приеме, че клаузата за пакета от допълнителни услуги противоречи на закона Разпоредбата на чл.22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Предвид изложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

Съобразно чл.23 ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно, претенцията е основателна само по отношение на чистата сума по получения кредит. Правилата, уреждащи правните последици от недействителността на договорите за потребителски кредит са уредени в разпоредбата на чл.23 ЗПК, която е императивна по своя характер, а за приложението на императивните материално правни норми съдът, включително въззивната инстанция, следи служебно.

Съобразно чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази връзка, както е приел и първоинстанционният съд, ако недействителността се установи в производство по чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за 3 потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК /така и решение №50174 от 26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г., ІV ГО на ВКС и решение №60186 от 28.11.2022 г. по т.д. №1023/2020 г. на I ТО на ВКС/. Поради гореизложеното, въззивният съд приема, че не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с отделен иск на извъндоговорно основание по чл.55 ЗЗД, а дължимата сума следва да се установи именно в настоящето производството по чл.422 ГПК.