Решение № 287 от 21.04.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 688/2024
- Вид
- Решение № 287
- Подписан
- 21.04.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- Десислава Динкова Щерева
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25 ал. 2 изр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 287 гр. Бургас, 21.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20242100100688 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод предявените искове от В. Г. С., ЕГН ********** от ****** чрез адв. К. Русев, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ №16, ет. 3, офис 1 против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул.
„Г.М.Димитров № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 35 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 20.06.2023г. ; 2 446,41лв. – законна лихва върху сумата от 10.11.2023г. до 12.05.2024г.; 894,45лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че на 20.06.2023г. около 17:19ч. в гр. Бургас, на главен път I-6 в посока кв. „Ветрен“, в близост до бензиностанция „Лукойл Ф- 504“, при управление на МПС – лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“, с рег.
№*****, рама ******, св. рег.№012449000, със застраховка „ГО“ в ответното дружество с водач - деликвент О. Г. нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно чл. 25, т. 2, изр. първо от ЗДвП – „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“, като от дясната пътна лента навлязла в 1 лявата пътна лента, без да пропусне ищеца като движещ се по лявата пътна лента и управляващ мотоциклет, марка „Сузуки“, с peг. № ******, при което допуснала пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинила масивни охлузвания по тялото и крайниците, кръвонасядания по тялото и дясна предклатица: фрактура на дясна ключица, обездвижена с мител за рамо: фрактури на ребра в дясна гръдна половина по аксиларна линия от 4-то до 8мо включително. Било налице причиняване на две отделни средни телесни повреди и няколко леки.
По случая било образувано наказателно производство от Бургаска районна прокуратура, ДП № 3388-334-2023 г. по описа на 05 РПУ - гр. Бургас, вх. № 8612/2023 г. и Пор. № 1389/2023 г. по описа на Районна прокуратура — Бургас, за това, че на 20.06.2023 г., в гр. Бургас, като по непредпазливост О. Г. е причинила средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се във фрактура на дясна ключица — престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 25, т. 2 от ЗДвП и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство.
В резултат на множеството увреждания, получени от настъпилото на 20.06.2023 г. ПТП ищецът претърпял и продължавал да търпи изключителни силни по интензитет болки и страдания. Вследствие на травмите трябвало дълго да спазва пълен режим на покой, да не се натоварва и имал ограничени движения и оплаквания за болки. Настъпили и се появили редица неудобства в ежедневнието му, като оздравителния процес продължавал и към момента на депозиране на исковата молба — все още се налагало да посещава медицински лица за лекуване на болките. Отделно от това, след момента на настъпване на ПТП, се формирал в ищеца страх от последващо управление както на лек автомобил, така и на мотоциклет.
В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие и силните болки ищецът претърпял и имуществени вреди — разходи и разноски за медицински прегледи и лекарства за възстановителния процес.
На 09.08.2023г. била предявена до дружеството-ответник претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени и неимуществен вреди, съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, заведена като претенция № 0801-004421/2023-01-02-03. С няколко писма — от 21.08.2023 г.; 28.08.2023 г.; 06.02.2024 г. и от 26.03.2024г., ответникът отказал изплащане на застрахователните обезщетения, като поискал представяне на допълнителни документи, които ищецът бил в невъзможност да представи.
Ищецът счита, че вина за процесното ПТП има О. Г.. Наличието на застрахователно правоотношение с ответното дружество обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
2
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва механизма на причиняване на ПТП, описан в исковата молба, както и наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД.
На следващо място според ответника ищецът се е подобрил, както констатирали и медицинските документи, които представял.
Оспорва твърденията и за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който бил изключително завишен, прекомерен и не кореспондирал нито с естеството на травмите, нито с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от което се налагал извод за настъпило в обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването на произшествието, вкл. и относимата към момента на възникването на ПТП съдебна практика.
На самостоятелно основание оспорва твърдението, че заявените с исковата молба вреди са настъпили в пряка, непрекъсната причинноследствена връзка от осъществяване механизма на транспортния инцидент.
Твърди принос на ищеца за настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент, което съпричиняване се изразявало в грубо нарушение на ЗДвП, изразяващо се в неспазване на разпоредбите на чл. 20 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а именно -управлявал мотоциклета без да го контролира непрекъснато, с несъобразена с пътната обстановка скорост, която превишавала разрешената такава за конкретния пътен участък към момента на настъпване на процесното ПТП. Отделно, твърди, че ищецът, при управление на процесния мотоциклет не е спазвал нужната дистанция спрямо намиращите се пред превозни средства, която да му позволи да намали или спре при евентуална опасност на пътя.
Отделно, счита че всякакви, претендирани от ищеца продължаващи към настоящия момент затруднения, дължащи се на възникналите вследствие процесното ПТП увреждания се дължали на неправилно проведено от негова страна лечение, с което бил затруднен и удължен възстановителният период.
Липсвали каквито и да било данни ищецът да се е явил на контролни прегледи, или да е било провеждано лечение на претендиралите травматични увреждания.
На следващо място изразява становище, че размерът на иска е завишен и следва да бъде намален с оглед направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
3
Оспорва се и претенцията за лихви като неоснователна предвид неоснователността на главния иск.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са преки искове против застрахователя по 432 ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото лице в размер на 35 000 лв., ведно с обезщетение за забава от 10.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 894,45лв. – направени разноски за проведено лечение, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Няма спор между страните, че на 20.06.2023 г., около 17,19 часа е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, ДК № *****, управляван от О. Г., и мотоклицет марка „Сузуки“ с рег. № ******, управляван от ищеца В. С..
Не се спори за наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство – лек автомобил.
Със споразумение, одобрено в хода на делото на 27.05.2025 год. по НОХД № 1212/2025 година по описа на Pайонен съд - Бургас, подсъдимата О.
Г. се е признала за виновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1 б „б“ вр. чл. 342, ал. 1 , вр. чл. 25 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 78а от НК й е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. От съдържанието на споразумението се установява, че изпълнителното деяние, осъществило състав на престъпление от НК, се изразява в извършване на маневра навлизане от дясна в лява пътна лента, без да пропусне движещият се в лява пътна лента мотоклицет марка „Сузуки“ с рег. № ******, управляван от В. С., като в резултат на възникналото ПТП по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се във фрактура на ключица, довела до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от 1,5 – 2 м. при обичаен ход на оздравителния процес и фрактури на ребра в дясна гръдна половина по аксиларна линия от 4-то до 8мо вкл., довело до трайно затруднение движението на снагата за срок от около 1,5 – 2 м. при обичаен ход на оздравителния процес.
От заключението, изготвено от в.л.П., се установява, че първичният контакт между двете превозни средства е настъпил в дясната част на лявата пътна лента на път І-6 на изхода на гр.Бургас в района на бензиностанция „Лукойл“. Л.а.“Ауди“ се е движил в дясната активна пътна лента, а 4 мотоциклетът – в лявата, с приблизително еднакви скорости на движение.
Скоростта на л.а. преди ПТП и преди удара е била 46,41 км./ч., а на мотоциклета – 48,89 км.ч. Автомобилът е започнал изменение на траекторията си на движение наляво с навлизане в съседната пътна лента, в която се е намирал ищецът. В резултат на това е настъпил приплъзващ контакт между предната дясна част на мотоциклета и задната лява част на автомобила, след контакта мотоциклетът е изгубил напречна устойчивост, водачът е изгубил контрол върху управлението , мотоциклетът е паднал на дясната си страна и е последвало просуркване по асфалтовата настилка с дължина около 12,5 м.
Вещото лице приема, че двете МПС са се движили с близки скорости, което е съвместимо с механизма на приплъзващ удар при малък ъгъл между надлъжните им оси. Според отговора на в.8 на ответника, причината за настъпването на ПТП е неправилно предприета от водача на л.а. маневра по пристрояване в ляво и пресичане на траекториите на двете МПС в конфликтната зона. Установява се от отговора на в.6 на ответника, че произшествието е било предотвратимо от водача на л.а., но не чрез аварийно спиране, а чрез своевременно възприемане на мотоциклета и непредприемане на маневрата по пристрояване в лявата активна лента преди да го пропусне.
Съответно, за водача на мотоциклета от техническа гледна точка ударът е бил непредотвратим след възникване на опасността в момента, в който л.а. е започнал да навлиза в неговата пътна лента. Времето, с което е разполагал, е било недостатъчно за реализиране на аварийно спиране и за безопасна отклонителна маневра. От техническа гледна точка, след настъпването на контакта между двете МПС, водачът на мотоциклета практически не е имал реална възможност да не загуби контрол върху мотоциклета и да не падне от него.
Съдът изцяло кредитира заключението на в.л.П., тъй като то е съобразено с доказателствения материал, събран в рамките на наказателното производство, вкл.с констатираните следи, уврежданията по двете МПС и телесните наранявания на ищеца.
Съдебната практика последователно приема, че обвързващата сила на присъдата (или на приравнен на нея акт на наказателния съд), винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес. При влязла в сила присъда гражданският съд е длъжен да изясни кое е конкретното проявление на изпълнителното деяние, по което се е произнесъл наказателния съд и което е обхванато от законовия състав на престъплението, за да определи обективните предели на задължителната за него присъда (решение №170/23.10.2024 год. по т.д.№1938/23 год. І т.о. ВКС).
Разпечатката съдържа 38 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60cfe960-a59a-4240-a0ac-a601d0ad1afb