Определение № 2527 от 02.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2527 гр. София, 02.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Частно касационно търговско дело № 20238003902020 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД против определение № 2470 от 05.10.2023 г., постановено от Апелативен съд – София по в.гр.д. № 2927 по описа на съда за 2022 г. в частта му, с която е изменено постановеното по делото решение № 634/15.05.2023 г. в частта за разноските, като частният жалбоподател е осъден да заплати на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, на адв. В. Х. С. от САК възнаграждение за безплатно процесуално представителство в производството на ответника П. И. Р. за две инстанции в общ размер от 10105.57 лв.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилно определен размер на присъденото възнаграждение, като се твърди, че съдът не е съобразил датата на сключване на договора за правна помощ /06.06. 2022 г./ и че с оглед материалноправния характер на нормите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същите следва да се прилагат в редакцията им към момента на сключване на договора.

Сочи се и че размерът на възнаграждението следва да се съобрази не само с материалния интерес по делото, но и като се отчете обемът и сложността на свършената работа, а в случая извършеното по делото от адв. С. се изчерпва с изготвянето на въззивна жалба и явяване в едно 1 съдебно заседание във въззивната инстанция, без събиране на допълнителни доказателства, поради което първоначално определеният размер на адвокатското възнаграждение – 2241.68 лв., се явява справедлив.

Иска се отмяна на обжалваното определение, с произтичащите от това последици.

Противната страна по жалбата – адв. С., от името на представляваните от него двама ответници в производството – „Буларко“ АД /н./ и П. И. Р. оспорва жалбата, претендира адвокатско възнаграждение в производството в полза и на двете лица, от чието име е депозиран отговора на жалбата, по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като извърши преценка на данните по делото и на твърденията на страните, намира следното:

Частната жалба, като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в установения от процесуалния закон преклузивен срок, е процесуално допустима.

По същество частната жалба е частично основателна.

Разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в частта им, определяща тези възнаграждения, са материалноправни. Общ принцип в гражданското право е, че правоотношенията се уреждат от материалноправните норми, действали при възникването им. Отнесено към процесния случай това означава, че за сключения между ответника в производството П. Р. и адв. С. на 06.06.2022 г. договор за правна помощ и защита, е приложима редакцията на посочената наредба, действала към датата на сключването на договора, т.е. преди изменението и допълнението, обн. ДВ. бр. 88 от 4 ноември 2022 г. Това се отнася както за защитата и в двете съдебни инстанции, така и за осъществената конкретна правна помощ, при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

При така изложеното, на адв. С. се дължи възнаграждение в размер на по 2964.25 лв. за всяка от двете съдебни инстанции по съществото на спора или такова в общ размер от 5928.50 лв. общо за двете, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено в частта му за над така посочената сума до общо присъдената.

2

В производство, като настоящото – с предмет законосъобразността на определение, постановено в производство по чл. 248 от ГПК за изменение на приключващия производството съдебен акт в частта му за разноските, не се присъждат разноски.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2470 от 05.10.2023 г., постановено от Апелативен съд – София по в.гр.д. № 2927 по описа на съда за 2022 г. в частта му, с която е изменено постановеното по делото решение № 634/15.05.2023 г. в частта за разноските, като „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД е осъдена да заплати на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, на адв. В. Х.

С. от САК възнаграждение за безплатно процесуално представителство в производството на ответника П. И. Р. за две инстанции, за сумата над 5928.50 лв. до общо присъдената сума от 10105.57 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3