Решение № 95 от 19.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Велико Търново, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.А при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20264000500104 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 535 от 19.12.2025 г. по гр.д. № 580/2025 г. на Окръжен съд Плевен е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на М.

И. В. сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от повдигнато обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А и чл. 26, ал. 1 НК за обсебване на чуждо имущество в големи размери, по което е постановена оправдателна присъда по НОХД № 83/2023 г., влязла в сила на 07.05.2025 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 07.05.2025 г. до окончателното изплащане, като исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до 80000 лв., и за законна лихва върху главниците за периода от 06.04.2023 г. до 07.05.2025 г., са отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Присъдени са разноски.

1

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М. И.

В., като решението се обжалва в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 8000 лв. до предявения размер от 80000 лв., както и в частта за присъдените разноски.

Сочи се, че в съдебното решение липсват аргументи, свързани с установеното от свидетелите здравословно и психическо състояние на ищеца, за отражението на проведените осемнадесет съдебни заседания върху психиката му, не става ясно как нивата на минимална и средна работна заплата са повлияли при определяне на справедливото обезщетение. Оспорва се становището, че предходните осъждания на ищеца са аргумент за по-нисък размер на обезщетението, доколкото той е бил в нов период от живота си, с ново семейство, две деца, развиващ се бизнес, което допълнително е усилило страха и неизвестността от изхода на делото.

Отправено е искане решението да се отмени в обжалваната част, ведно със законните последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор по жалбата, но в съдебно заседание заявява, че оспорва същата.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, като решението се обжалва в частта, в която е уважена претенцията за неимуществени вреди. От разпитаните свидетели се установяват изживени стрес, безпокойство, тревога, но не са събрани доказателства за търпени вреди над обичайните, за дълготрайни последици от воденото производство върху психическото или физическо здраве на ищеца. Не се доказва ограничаване на социалните контакти, негативно отношение на близки и познати, не са представени писмени доказателства за влошаване на здравословното състояние на В.. Няма медийно разгласяване, поради което определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява силно завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта. Продължителността на производството е разумна, взета е най-леката мярка за неотклонение.

Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваната част, вместо което се постанови друго, с което искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде отхвърлен, или да бъде намален размерът на 2 присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК В. не е депозирал отговор, но в съдебно заседание процесуалният му представител заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от Прокуратурата на Република България.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М. И. В. против Прокуратурата на Република България за репариране на неимуществени и имуществени вреди, търпени вследствие на повдигнато и поддържано обвинение на 06.04.2023 г. за престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал.

1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 НК, внесено в съда, като наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Продължилият повече от две години период, в който срещу него е провеждано наказателно производство за престъпление, за което законът предвижда от три го десет години лишаване от свобода и проведените общо със заседанието пред окръжния съд осемнадесет съдебни заседания, са оставили изключително негативен отпечатък върху него. По време на производството той е изпитвал изключителен стрес, безпокойство и несигурност от развитието на делото, а дните преди заседанията били изпълнени с тревога, безсъние и изживяване на всички негативни възможности, свързани с евентуално ефективно осъждане.

Натрупаното напрежение се предавало и в семейството, което заедно с него 3 съпреживявало всички негативни негови емоции. Информацията за воденото производство срещу него се разпространила в обществото и между неговите колеги. По време на наказателното производство той ангажирал адвокат и заплатил за процесуално представителство пред първа и втора инстанция адвокатски хонорар от 3000 лв.

По тези съображения са предявени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законна лихва от 06.04.2023 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е направила следните възражения: не са представени доказателства за търпени неимуществени вреди, претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не съответства на критериите за справедливост. При определяне на този размер следва да се отчете обстоятелството, че ищецът е с предишни осъждания, в конкретното наказателно производство е с взета най-лека мярка за неотклонение, производството е приключило в разумни срокове, няма медийно разгласяване на случая. Оспорен е началният момент на законната лихва.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е извършил анализ на събраните по делото доказателства, на правно значимите факти, имащи отношение към определяне размера на обезщетението по справедливост, и е преценил, че за периода от повдигане на обвинението до постановяване на оправдателната присъда ищецът е претърпял обичайните негативни преживявания, които биха били справедливо възмездени с обезщетение в размер от 8000 лв. По наказателното производство са направени разходи за адвокатско възнаграждение, реално заплатено По тези съображения е уважен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв., като за разликата до претендираната сума от 80000 лв. искът е отхвърлен, както и е уважен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в пълния претендиран размер от 3000 лв. Върху дължимите суми е присъдена и законна лихва от 07.05.2025 г. до окончателното изплащане, като претенциите за заплащане на законна лихва от датата на повдигане на обвинение – 06.04.2025 г. до датата на влизане в сила на оправдателната присъда са отхвърлени.

4

От събраните по делото данни се установява следната фактическа обстановка:

С постановление за привличане на обвиняем от 06.04.2023 г. М. В. е привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ-5/2022 г. по описа на РУ Долни Дъбник, пр. № 5554/2021 г. по описа на РП Плевен за това, че през периода м.

20.08.2021 г. – 19.09.2021 г. в с. Любеново и в гр. Белене, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел – 178 бр. овце от породата Аваси и Асаф на обща стойност 44500 лв., собственост на „Сакаджи и Ко“ ЕООД, 21 бр. крави на обща стойност 29400 лв., 5 бр. телета на стойност 4500 лв. и 1 бр. мъжко теле за разплод на стойност 1800 лв., собственост на ЗП „Юзгунай Сакаджиева“ от гр. Никопол, или всичко на обща стойност 80200 лв., като обсебването е в големи размери, което е престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал.

1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 НК. Постановлението е предявено на 06.04.2023 г., като на същата дата е проведен разпит, при който В. не е дал обяснения.

Взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 10.04.2023 г. внесен обвинителен акт в съда, за което е образувано НОХД № 85/2023 г. на Районен съд Никопол. Проведени следните съдебни заседания: на 09.05.2023 г. – В. се е явил лично, не е даден ход, поради молба на защитника на подсъдимия; на 29.05.2023 г. – В. се е явил лично, делото е отложено поради служебна ангажираност на защитника му; на 23.06.2023 г. – В. се е явил лично, проведено разпоредително заседание; на 21.07.2023 г. – В. се е явил лично, не е даден ход, поради заболяване на неговия защитник; на 05.09.2023 г. – В. се е явил лично, събирани са доказателства, отложено за събиране на допълнителни доказателства; но 09.11.2023 г. – В. се е явил лично, не е даден ход, поради ангажираност на неговия защитник; на 05.12.2023 г. – В. се е явил лично, не е даден ход, поради ангажираност на неговия защитник; на 19.01.2024 г. – В. се е явил лично, събирани са доказателства, отложено за събиране на допълнителни доказателства; на 23.02.2024 г. – В. се е явил лично, събирани са доказателства, отложено за събиране на допълнителни доказателства; на 29.03.2024 г. – В. се е явил лично, не е даден ход поради постъпилите молби на прокурора по делото и адвоката на подсъдимия; на 17.04.2024 г. – В. се е явил лично, с упълномощен нов защитник, събирани са 5 доказателства, делото е отложено за събиране на допълнителни доказателства; на 10.05.2024 г. – В. се е явил лично, събирани са доказателства, отложено за събиране на допълнителни доказателства; на 12.06.2024 г. В. се е явил лично, допусната експертиза; на 03.07.2024 г. – В. не се явил, не е даден ход на делото, поради заболяване на защитника му и молба на прокурора по делото; на 11.09.2024 г. – В. не се е явил, не е даден ход, поради отпуск на защитника му; на 24.09.2024 г. – В. не се е явил, не е даден ход, поради внезапна смърт на съпругата на защитника му; на 23.10.2024 г. – В. се е явил лично, приключено е съдебното следствие. Общо проведени 17 съдебни заседания, от които на 9 съдебни заседания не е даван ход по молба на неговия защитник.

С Присъда № 11/23.10.2024 г. по НОХД № 85/2023 г. М. В. е признат за невиновен за извършените деяния и е оправдан по повдигнатото му обвинение.

Против постановената присъда е подаден протест от прокурор в РП Плевен, по който е образувано ВНОХД № 177/2025 г. на Окръжен съд Плевен.

Проведено едно съдебно заседание, като с Решение № 90/07.05.2025 г. по ВНОХД № 177/2025 г. на Окръжен съд Плевен е потвърдена постановената присъда.

От справка за съдимост на В. се установява, че той е признат за виновен с присъда по НОХД № 910/2016 г. на Окръжен съд Пловдив за две деяния – по чл. 246, ал. 3 и по чл. 249, ал. 4 вр. ал. 3 НК, като му е наложено ефективно наказания за една година и шест месеца. От справката е видно още, че той има осъждания в Белгия за престъпления против информационни системи и компютърни престъпления и престъпления против реда и общественото спокойствие, както и в Ирландия. Разпитан по реда на чл. 176 ГПК ищецът пояснява, че в Ирландия е лежал 3 месеца, а в Белгия – 9 месеца.