Решение № 1830 от 14.05.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1830 14.05.2019г., гр.Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА при секретаря Марина

Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16187 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Теленор

България” ЕАД против В.Д.Б. се твърди, че след проведено заповедно производство по ч.гр.дело № 19754 по описа за 2017г., се предявява настоящият иск. Изложени са обстоятелства, че между „Теленор България” ЕАД и ответника бил сключен договор за мобилни услуги от ***, допълнително споразумение от ***, допълнително споразумение от ***, допълнително споразумение от ***, договор за мобилни услуги и договор за лизинг от **, договор за мобилни услуги и договор за лизинг от ***, договор за мобилни услуги от ***, допълнително споразумение и договор за лизинг от **, допълнително споразумение и договор за лизинг от ***, допълнително споразумение от ***, договор за мобилни услуги и договор за лизинг от ***, допълнително споразумение от ***. Твърди се, че ответникът не е изпълнил своите парични задължения, начислени в * бр. фактури, издадени в периода месец *** *** – месец ***, като във всяка от фактурите се твърди, че са начислени вземания на мобилен оператор, произтичащи от посочените договори. Посочено е, че фактура № ***/*** е издадена за отчетния период *** – *** и е на обща стойност 298.78 лв.; фактура № ***/*** е издадена за отчетния период *** – *** и е на обща стойност 293.64 лв.; фактура № ***/*** е издадена за отчетен период *** – *** и е на обща стойност 292.63 лв.; фактура № ***/*** е издадена за отчетен период *** – *** и е на обща стойност 191.74 лв. Твърди се, че след предсрочното прекратяване на договорите между страните, по вина на ответника поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура № ***/***, която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни услуги в общ размер от 985.62 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилни устройства в общ размер от 2 279.18 лв. с ДДС. Посочено е, че размерът на неустойката за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги чрез номер *** е определен на 350.76 лв., за номер *** – 150.24 лв., за номер *** – 343.96 лв. и за номер *** – 140.66 лв. Твърди се, че обявяването на предсрочна изискуемост на лизинговите вноски е уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя. Посочен е в исковата молба размерът на предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски за всяко от устройствата. Твърди се също, че след предсрочно прекратяване на договорите е издадена и фактура № ***/***, включваща задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез номер *** в размер на 414.93 лв., като се сочи, че след приспадане на надвнесено плащане на задължения от предходен отчетен период на стойност 24.18 лв., претендираното вземане за неустойка по фактурата е в краен размер от 390.75 лв.

Твърди се, че изискуемостта на вземанията на „Теленор България” ЕАД по всяка от фактурите е настъпила ** дни след издаването й. Твърди се, че в периода след издаване на първата от посочените фактури длъжникът не е извършвал плащания.

Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по ч.гр.дело № 19754/2017г., като предвид подаденото от длъжника възражение, се предявявали и настоящите искове. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено наличието на вземане по издадената заповед за изпълнение за сумата от 4 732.34 лв., представляваща сбор от дължимите суми по фактура № ***/***, фактура № ***/***; фактура № ***/***, фактура № ***/***, фактура № ***/***, фактура № ***/***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендирани са направените по делото разноски в заповедното и исковото производства. Направено е искане за прилагане на ч.гр.дело № 19754 по описа на ПРС за 2017г. С оглед становището на ответника се иска назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, по опис.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Към исковата молба са приложени заверени копия от договор за мобилни услуги от ***, сключен с „Космо България Мобайл” ЕАД, допълнително споразумение по програма „Заедно” към договор за мобилни услуги от ***, допълнително споразумение от ***, допълнително споразумение от ***, договор за лизинг от ***, запис на заповед от ***, Общи условия към договор за лизинг, договор за мобилни услуги от ***, договор за лизинг от ****, Общи условия към договор за лизинг, запис на заповед от ***, договор за мобилни услуги от ***, ценова листа за клиенти от ***, допълнително споразумение от ***, договор за лизинг от ***, запис на заповед от ***, допълнително споразумение от ***, договор за лизинг от ***, допълнително споразумение от ***, договор за лизинг от ***, запис на заповед от ***, договор за мобилни услуги от ***, договор за лизинг от ***, запис на заповед от ***, допълнително споразумение от ***, фактура *** от *** на стойност 298.78 лв., № *** от *** на стойност 592.42 лв., № *** от ***, № *** от *** на стойност 1076.79 лв., *** от *** на стойност 4 341.59 лв., № *** от *** на стойност 390.75 лв.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, видно от приложената на лист ** разписка.

Ответникът е била редовно уведомен и за първото по делото заседание, видно от приложената на лист ** разписка. В изпратеното до страната съобщение по чл.131 ГПК, както и в това за насроченото съдебно заседание, е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят направените по заповедното производство разноски в размер на 569.41 лв. Следва да се присъдят и разноските по исковото производство в общ размер от 959.46 лв., по представения списък по чл.80 ГПК.

Поради изложеното и на основание чл.

239, ал.2 ГПК съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.Б., ЕГН ********** ***, че съществува вземането на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6 в размер на 4 732.34 лв. /четири хиляди седемстотин тридесет и два лева и 34 ст./ главница по договор за мобилни услуги от ***, допълнително споразумение от ***, допълнително споразумение от ***, допълнително споразумение от ***, договор за мобилни услуги и договор за лизинг от ***, договор за мобилни услуги и договор за лизинг от ***, договор за мобилни услуги от ***, допълнително споразумение и договор за лизинг от ***, допълнително споразумение и договор за лизинг от ***, допълнително споразумение от ***, договор за мобилни услуги и договор за лизинг от ***, допълнително споразумение от *** по издадени фактури № ***/***, № ***/***;

№ ***/***, № ***/***, № ***/***, № ***/***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *** до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** по ч.гр.дело № 19754 по описа на ПРС за 2017г.

ОСЪЖДА В.Д.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 569.41 лв. /петстотин шестдесет и девет лева и 41 ст./ направени в заповедното производство разноски и 959.46 лв. /деветстотин петдесет и девет лева и 46 ст./ разноски по исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева

Вярно с оригинала.

М.К.