Решение № 5212 от 19.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5212 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100513353 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 11932 от 07.07.2023г. по гр.д. № 16906/2023г. на Софийски районен съд, 167 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл.149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. А. Ф., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: 1084,82 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „Красна поляна“, ж.к. „РазсадникаКоньовица“, бл. ****; 113,91 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 17.01.2023 г., както и 43,10 лв. – главница, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.01.2023 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.02.2023г. по ч.гр.д. № 4402/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Със същото решение са отхвърлени исковете за установяване на вземане за главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1084,82 лв. до пълния предявен размер от 1221,66 лв. за периода 01.05.2019 г. – 30.11.2019 г.; за установяване на вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена 1 топлинна енергия за разликата над уважения размер от 113,91 лв. до пълния предявен размер от 151,99 лв., както и за мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 31.01.2020 г. до 17.01.2023 г. за сумата от 7,49 лв.

С посоченото решение е разпределена и отговорността за разноски, като ответницата С. А. Ф. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 523,15 лева – разноски в исковото и заповедното производство, а „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на адв.И. А. Н. сумата от 51,23 лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство. По делото е постъпила молба по чл.248 от ГПК от С.

Ф. с искане за присъждане на сумата от още 51,23 лева за адвокатско възнаграждение в заповедното производство. С влязло в сила Определение № 32136 по гр.дело № 16906/2023г. районният съд е оставил без уважение искането на ответницата по чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 11932, постановено по същото гражданско дело, в частта му за разноските.

Постановено е и последващо влязло в сила определение № 3701 от 24.01.2024г., с което отново е оставено без уважение искане на въззивницата по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските относно допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

Подадена е въззивна жалба от ответницата С. А. Ф., с която решението се обжалва в частта, с която е признато за установено, че дължи на ищеца сумата от 1084,82 лв. – главница за топлинна енергия, сумата от 113,91 лева – мораторна лихва и сумата от 43,10 лева – главница за дялово разпределение, като са изложени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивницата счита, че предявеният срещу нея иск намира своето основание в чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ, а не в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Липсвали доказателства за наличието на облигационна връзка между нея и ищеца – нотариален акт, договор за продажба на имот и подадена декларация от нея. Изтъкнала е, че независимо от притежанието на правото на собственост и на вещното право на ползване върху имота, с откриването на индивидуална партида на името на трето лице, което не е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот, се сключвал договор между това лице и топлопреносното дружество, като се е позова на постановките в ТР № 2/2017г. на ВКС. В случая трето лице било падало молба-декларация за откриване на партида за имота и така въззивникът не носел отговорност за плащане на процесните суми. Неправилни били изводите на съда в противния смисъл. Не било установено още, че ответницата е изпаднала в забава за заплащане на сумите за топлоенергия, тъй като нямало доказателства относно датата на публикуване на дължимите суми в сайта на дружеството. В тази насока допълва, че според общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД клиентът изпада в забава само при неизпълнение на задължението му за заплащане на топлоенергията в 30 дневен срок от публикуването на фактурата за потребено количество за топлинна енергия за целия отчетен период, от което следвало, че не се дължи мораторна лихва 2 върху задълженията по месечните фактура, а само по общите фактури.

Недоказана била и претенцията за заплащане на суми за дялово разпределение и акцесорният иск за мораторна лихва. Моли решението в неговата обжалвана част да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени. Страната претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищецът в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил нейната основателност. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Претендира и разноски.

Третото лице-помагач „Бруната“ ООД не е взело становище.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 89251/31.03.2023г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответницата С. А. Ф. обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че С. А. Ф. дължи на ищеца сумата от 1221,66 лева - главница за доставена топлинна енергия в имот - апартамент № 75, находящ се в гр. София, ж.к. „Разсадника-Коньовица“, бл.****, за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.01.2023г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 151,99 лв. за периода от 16.10.2020г. до 17.01.2023г., сумата от 43,10 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.01.2023г. и мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 7,49 лв. за периода от 31.01.2020г. до 17.01.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4402/2023г. на СРС, 167 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот – апартамент № 75, находящ се в гр. София, ж.к.

„Разсадника-Коньовица“, бл.****, собственост на ответницата С. А. Ф..

Последната била клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувчът не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради 3 което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата С. А. Ф. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените срещу нея искове. Заявила е, че не оспорва размера на претенциите за топлинна енергия и забава в плащането, но оспорва основанието им, както и размера им в погасителна давност. Допълнително е оспорила и основанието на исковете за дялово разпределение на енергията и за мораторна лихва върху сумите за дялово разпределение. Позовавала се е на изтекла в нейна полза тригодишна погасителна давност поради периодичния характер на плащанията, независимо от издаваните в по-късен момент общи фактури. Заявява, че между нея и ищцовото дружество не съществува облигационна връзка, по силата на която да й е доставяна топлинна енергия, респ. да дължи заплащането й. Оспорва да е собственик или вещен ползвател, респ. потребител на топлинна енергия в имота, тъй като по делото нямало доказателства да е вещен ползвател на имота, а представения договор не доказвал, че тя е собственик. По отношение на претендираните от ищеца суми за такси за услугата „дялово разпределение“ заявява, че липсват доказателства за наличие на задължение да заплаща тази такса в полза на ищцовото дружество. Дяловото разпределение се водело от „Нелбо” ЕООД и ищецът нямал право на възнаграждение за същото. Не бил доказан и размерът на това задължение за дялово разпределение. Не била изпаднала в забава на плащането на главниците, като е посочила, че ищецът не е представил доказателства относно датата на публикуване на дължимите суми в сайта на дружеството. Моли исковете на бъдат отхвърлени.

По делото е приложено заповедно дело № 4402/2023г. по описа на СРС, 167 състав, съгласно което по заявление с вх.№ 22524/27.01.2023г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът С. А. Ф. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1221,66 лв., представляваща главница на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането; 151,99 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 17.01.2023 г.; 43,10 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането; 7,49 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 17.01.2023 г., както и държавна такса в размер на 28,48 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Длъжникът е уведомен за издадената заповед на дата 15.02.2023г., като на 21.02.2023г. е подал възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки че не е в облигационни отношения със заявителя, а и 4 задълженията са погасени по давност. На 01.03.2023г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 31.03.2023г.

Прието е удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 18.05.2023г., в което е посочено, че имената С. А. Ф., С. А. Ф. и С. А. З. са имена на едно и също лице.

По делото е приет договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл.114 от ЗТСУ от 13.06.1984г., видно от който ответницата С. А. Ф. /С. А. З./ е закупила процесния топлоснадбен имот: апартамент № 79, находящ се в гр.София, ж.к. „Разсадник-Коньовица“, блок № ****.

Като писмени доказателства е приет още и протокол от ОС на ЕС от 07.10.2013г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр.София, ж.к. „РазсадникКоньовица“, блок № ****, е избрало „Бруната” ООД да извършва дяловото разпределение на енергията. Представени са и списъци на етажните собственици, в които като титуляр на партидата към „Топлофикация София“ ЕАД с № 248031за ап.75 е посочена ответницата.