Решение № 326 от 24.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Пловдив, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско дело № 20225330105147 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

Ищецът „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: 205680303, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Ц., чрез пълномощник адв. В. Г. е предявил против К. А. И., ЕГН: **********, от село М., община Р., област П., ул. „*****” № ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената по частно гр. дело № ************* г. на **** **** с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ************ г., сума от 96, 90 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода ********** г.- ********* г. по договор с клиентски номер **************** г., сключен с „БТК“ ЕАД, ЕИК: 831642181, прехвърлена с договори за цесия, първо на „С.Г.Груп“ ЕООД, ЕИК: 148062016- с анекс от ****** г. към договор от ********** г., а в последствие- и на ищеца, с анекс от *******г. към договор от ******** г., дължима по фактури № ************г., № ************* г., № ************** г., № ************** г. и № ************** г., ведно със законната лихва върху вземанията от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В исковата молба за твърди, че по частно гр. дело № ************* г. на *********. св, в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в указания срок се предявявал установителен иск.

Претенцията произтичала от договор между ответника и „БТК“ ЕАД, ЕИК: 831642181, вземането по който било прехвърлено с договор за цесия с анекс от ********** г. към договор от ************ г. на „С.Г.Груп“ ЕООД, ЕИК: 148062016, а в последствие- и на ищеца, с нова цесия 1 от ********** г. Договорът за електронни съобщителни услуги бил с клиентски номер ****************** г., за срок от две години, по който били издадени следните фактури № *************** г., № *************** г., № **************** г., № ************* г. и № ************** г., за периода ********** г.- ********** г. Общата им стойност била 121, 90 лева, но от тях се претендирала само сумата от 96, 90 лева, като във всяка от фактурите имало справка- извлечение за потреблението на абоната. Поради неплащане в срок на фактурите, според ОУ на оператора той имал право да прекрати едностранно договора, което било направено. Сумите обаче оставали дължими и именно за тях се търси осъждане на ответника. Абонатът бил редовно уведомен за извършените цесии, като вземането било надлежно придобито от ищеца с договорите за прехвърляне на вземанията. Нямало пречка длъжникът да бъде информиран и от новия кредитор за прехвърлянето, като това можело да стане и с връчването на препис от исковата молба.

Възражения той можел да прави само, ако бил платил на стария кредитор, но в случая това не било така. Моли за признаване съществуването на вземането по заповедта. Претендират се и разноски.

Прави се и искане за постановяване на неприсъствено решение.

Направено е изявление от ищеца, че не предявява иск за установяване на вземането за мораторна лихва, инкорпорирано в заявлението и заповедта, като се отказва от това си вземане.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, на ************., на новорегистрирания постоянен адрес, чрез неговата майка, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени отново по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК чрез неговата майка на постоянния адрес, на ***********г.

В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на страните.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на ***********г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият не е изпратил представител, няма взето становище по делото и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез писмена молба, подадена от пълномощника му, е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – договор за мобилни услуги, заверени копия на фактури, общи условия на мобилен оператор, два договора за цесия и приложения към тях, уведомление за цесия, както и от документите по приложеното ч. гр. дело № ************ г. по описа на *********** състав може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените 2 искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 96, 90 лева – главница по заповедта.

Предвид направеното изявление от ищеца, че не предявява иск за установяване на вземането за мораторна лихва, инкорпорирано в заявлението и заповедта, като се отказва от това си вземане, то заповедта за изпълнение в тази й част следва да бъде обезсилена поради непредявяване на иск за нея.

Доколкото законната лихва е законна последица от уважаване на заявлението и иска, а датата на подаване на заявлението, посочена в заповедта, е сгрешена от заповедния съд, то в исковата молба същата следва да се посочи правилно – от ************ – датата на подаване на заявлението пред РС С., до окончателно плащане на дължимите суми. По отношение на датата, посочването на друга такава в заповедта представлява явна фактическа грешка, която следва да бъде поправена от заповедния съд, като вярната дата следва да се изпише правилно от съда, установил вземането.

По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 25 лева - държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.

415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца в горепосочените размери.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 25 лева - довнесена държавна такса, и 180 лева – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:

205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Ц., чрез пълномощник адв. В. Г. и К. А. И., ЕГН: **********, от село М., община Р., област П., ул. „******” № ***, че К. А. И., ЕГН: ********** дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: 205680303 сумата от 96, 90 лева (деветдесет и шест лева и деветдесет стотинки), представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 1*********** г.********** г. по договор с клиентски номер ************* г., сключен с „БТК“ ЕАД, ЕИК:

831642181, прехвърлена с договори за цесия, първо на „С.Г.Груп“ ЕООД, ЕИК: 148062016- с анекс от ********** г. към договор от ********** г., а в последствие- и на ищеца, с анекс от ***********г. към договор от ********** г., дължима по фактури № ************ г., № ********** г., № ************* г., № ************* г. и № *********** г., ведно със законната лихва върху вземанията от датата на постъпване на заявлението в Районен съд С. – ************* г., до изплащане на вземането, за заплащане на която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ************ г., постановена по ч. гр.

3 дело № ********** г. по описа на РС – П., ***********. с-в.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ************г., постановена по ч. гр. дело № ***********г. по описа на РС – П., ********** с-в в частта й досежно сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) – мораторна лихва за забава за периода ********* г. – ***********г.

ОСЪЖДА К. А. И., ЕГН: **********, от село М., община Р., област П., ул. „*****” № *** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*********” № ***, вх. ***, ет. ***, представлявано от Ю. Ц., чрез пълномощник адв. В. Г. разноските по делото, както следва: сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса в заповедното производство, сумата 180 лева (сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение в заповедното производство, сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса в исковото производство, и сумата от 180 лева (сто и осемдесет лева) адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № ********* г. по описа на РС – П., *********. с-в да се изпрати на *РС, ****** с-в.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4