Решение № 54 от 19.02.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело № 20231800500779 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 194 от 20.08.2023 г. по гр. д. № 891/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман А. „П. и.“ (АПИ) е осъдена да заплати на „ЗАД А.“ АД на основание чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1 746,04 лева, от които: 1736,04 лева - регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под номер ............., за ПТП, настъпило на ............. г. в 14:10 часа на АМ „Тракия“, пътен възел „Вакарел“, км 24+000, посока на движение град Бургас, в резултат на виновно противоправно поведение (бездействие) на служител на А.

"П. и." във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на републикански пътища, както и сумата от 10,00 лева - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 14.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 86 ЗЗД АПИ е осъдена да заплати на „ЗАД 1

А.“ АД сумата от 532, 10 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 09.03.2019г. - 09.03.2022 година. С решението, постановено при участие на „А." ЕАД като трето лице – помагач на страната на АПИ, е отхвърлен предявеният от АПИ по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК срещу „А." ЕАД обратен иск с правна квалификация чл. 54 ЗЗД за заплащане на сумата 1 746,04 лева, представляваща стойността на регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца ЗАД „А.“ АД под номер ............., за ПТП, настъпило на ............. г. в 14:10 часа на АМ „Тракия“, пътен възел „Вакарел“, км 24+000, посока на движение град Бургас, в резултат на виновно противоправно поведение (бездействие) на служител на А. "П. и." във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на републикански пътища. Със съдебния акт АПИ е осъдена да заплати на „ЗАД А.“ АД разноски по делото 641, 13 лева, а на „А." ЕАД – сумата от 130, 00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението на районния съд е обжалвано от АПИ с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност.

Твърди се, че искът не бил доказан, тъй като протоколът от местопроизшествието не съдържал описание на механизма на ПТП, а и механизмът на настъпване на ПТП не бил доказан.

Жалбоподателят поддържа въведеното още с отговора на исковата молба възражение, че водачът на увредения автомобил допринесъл за настъпване на вредите, тъй като се движел с несъобразена скорост по пътното платно.

Основателността на иска се изключвала поради липсата на доказателства, че водачът е управлявал превозното средство без да се намира под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че вредите не са резултат на негови умишлени действия. Прави се искане за отмяна на решението и за постановяване на друго решение по същество, с което искът срещу АПИ да бъде отхвърлен, а обратният иск - уважен. Претендира се присъждане на направените 2 разноски.

Ответникът по въззивната жалба „А." ЕАД я оспорва и изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна ЗАД „А.“ АД не е депозирала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание оспорва същата с искане за потвърждаване на решението.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.

Видно е от застрахователна полица № ............. за застраховка „Каско и залополуки“ от 27.03.2016 г., че същата има за обект лек автомобил марка „I.”, модел ........ с рег. № ............., като застраховано било „С. Б.“ ЕООД, а застраховател – ищецът в настоящото производство. Срокът на застрахователното покритие бил една година - от

26.03.2016 г. до 26.03.2017 година.

От представения по делото протокол за ПТП № ............. от ............. г. и обективираната в него скица, изготвен от пътен полицай при ОДМВР – С. без да е посетено мястото на произшествието, се установява, че същият е съставен на ............. г. за това, че на ............. г. при движение по републиканската пътна мрежа по АМ „Тракия“ с посока от гр. София към гр. Пловдив при пътен възел Вакарел между лек автомобил марка „I.”, модел ......... с рег. № ............., и куче, преминаващо пътното платно, настъпил удар, вследствие на което били повредени предна дясна броня, престилка, подкалник и дясната вежда на калника на този автомобил.

Представени са писмените документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по щета № ............., от които е видно, че уведомление за станалото произшествие било направено до ищеца на 20.03.2017 година. Били 3 изготвени опис и оценка на щетите.

На 10.05.2017 г. ищецът заплатил на извършил ото ремонта на процесния автомобил дружество сумата от 1 736,04 лева.

От заключението към САТЕ на вещото лице С. Д., изслушано в производството пред районния съд, неоспорено от страните, и устните разяснения на вещото лице при разпита му в съдебно заседание се установява, че е реализиран удар между лек автомобил и животно, в резултат от което по лекия автомобил са настъпили описаните в исковата молба вреди. Съгласно заключението пазарната стойност на ремонта по автомобила възлиза на 1736.04 лева, како ликвидационните разходи са 15 лева.

Видно от договор за възлагане на обществена поръчка № ........./........... г. с предмет (чл. 1) „Поддържане (превантивно, текущо, зимно, ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации) на АМ Тракия, от км 0+000 до км 208+181 и пътна връзка "Марица" с дължина 2,250 км, включително и принадлежащите пътни връзки, поддържане осветлението на тунел "Траянови врата" с обслужващите го подстанции и далекопроводи, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата – ОПУСофия, ОПУ-Пазарджик, ОПУ- Пловдив, ОПУ-Стара Загора, стопанисвани от А. „П. и.“, същият е сключен между АПИ като възложител и ответника по обратния иск "А." ЕАД като изпълнител. Съгласно чл. 5 от договора дейностите по поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания. Месечните задания се представят на изпълнителя в срок до 28-мо число на месеца, предшестващ изпълнението, като при забава от страна на възложителя да представи заданието в този срок, срокът за изпълнение се удължава с дните на забавата.

Съгласно чл. 5, буква „б“, допълнителните задания се представят на изпълнителя по всяко време, но в срок, не по4 малък от три работни дни преди началото на работите.

Съгласно чл. 5, буква „в“, извънредни задания се възлагат от възложителя и/или директорите на съответните Областни пътни управления в случаи на настъпване на непредвидени обстоятелства и чрез констативен протокол за възникналите работи, които са пряко свързани с осигуряване безопасността на движението. При извънредни задания изпълнителят е длъжен да започне незабавно изпълнението на разпоредените работи. В срок от три дни от възникването на непредвидимото обстоятелство и/или изключителните обстоятелства устно разпоредените работи следва да се оформят като извънредно задание, което се връчва на изпълнителя. Съгласно Раздел I Дефиниции, т. 5 на договора, „допълнително задание“ означава писмено възлагане от възложителя на видове и количества работи, невключени в месечното задание, необходимостта от които е възникнала след изготвяне на месечното задание, с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване, както и в следствие нуждата за осигуряване безопасността на движението. Съгласно Раздел I Дефиниции, т. 8, „извънредно задание“ е писмено възлагане от възложителя на видове и количества работи, невключени в месечното и допълнително задание, необходими за осигуряване проходимостта на пътищата и безопасността на движение при възникване на непредвидени обстоятелства, включително при бедствия по смисъла на чл. 2 от Закона за защита при бедствия. В раздел VII "Права и задължения на възложителя", чл. 9, ал. 3 от договора е предвидено, че възложителят следва да представи на изпълнителя месечни, а в случай на необходимост допълнителни и извънредни задания за извършване на видовете работи, посочени в сметки № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 8 и 9 (приложение № 5).

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.

5

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.

Правната квалификация на предявения главен иск е приетата от районния съд.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.

Законът за пътищата предвижда общо и абстрактно задължение на А. „П. и.“ да поддържа републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасно движение по тях- съгласно чл. 29 ЗП републиканските пътища се поддържат съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда от А. „П. и.“. Нейно задължение е организирането на дейността по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато и безопасно движение по автомагистралата през цялата година (чл. 30, ал.

1 ЗП). Поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя, както и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности – чл. 47 от Правилника за приложение на Закона за пътищата (ППЗП).

По силата на тези законови разпоредби на АПИ е вменено задължението да поддържа републиканските пътища в 6 състояние, отговарящо на изискванията на движението, в т. ч. полагане на дължимата грижа за осигуряване на безопасно движение на МПС по автомагистралите на страната чрез недопускане появата на животни на пътното платно, част от републиканската пътна мрежа.

В настоящия случай е доказано, че между ищеца и собственика на увредения автомобил е сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 736.04 лева.

От уведомлението до застрахователя и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява механизмът на произшествието, както и причинените имуществени щети.

Според събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице посочените вреди върху автомобила са настъпили в причинно-следствена връзка с възникналия удар между лекия автомобил и внезапно появилото се животно на пътното платно, поради което и възражението на ответн ика, че не е доказана причинната връзка е неоснователно.

По делото недоказано остана възражението на ответника за съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е било при условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено, поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно.

В настоящия случай съгласно заключението на вещото лице средствата за възстановяване на вредите по автомобила по средни пазарни цени възлизат на 1 736.04 лева, в какъвто размер предявеният главен иск следва да бъде уважен, 7 заедно с претендираните ликвидационни разноски от 10 лева (т.е. общо 1 746.04 лева ). Обезщетението се следва на увреденото лице, ведно със законната лихва, считано от датата на поканата до окончателното му заплащане.