Решение № 2444 от 25.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2444 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20211110210367 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на*** срещу НП № 22-007491 от 05.07.2021 г., издадено от директора на ДИТ - София, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. От страна на жалбоподателя се иска НП да бъде отменено или да бъде намалена санкцията до законоустановения минимум, като се излагат твърдения за липса на административно нарушение и за нарушаване на конкретни процесуални правила. Административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител) претендира потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като излага конкретни доводи за процесуална и материална законосъобразност на постановлението.

От писмените доказателствени материали (отчасти – виж по-долу!) - освен оправомощаването на конкретния наказващ орган за издаване на НП по КТ въз основа на писмена (и подписана) заповед на изпълнителния директор на ИАГИТ - се установява описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за такова препращане като метод за излагане на установената от съда фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна уредба), както и това, че съставянето на съответния трудов договор с г-н Стоянов, респективно предоставянето на последния на екземпляр от договора и от съответното заверено уведомление (визирани в атакуваното НП), се е случило при всяко положение след заварването от органите на инспекцията по труда на Стоянов да полага труд на съответния обект. За сметка на показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел, макар същите да са дадени под страх от наказателна отговорност при 1 лъжесвидетелстване, съдът дава вяра на декларацията на г-н В. С., депозирана в хода на проверката, в която декларация съвсем ясно и конкретно е посочено, че Стоянов в момента прави тръбна разводка за бъдещо полагане на проводници, което е напълно несъвместимо с изложената в съдебно заседание версия на св. Божилов, която версия е в смисъл, че двамата с В. С. към момента на извършване на проверката са били на обекта с цел прибиране на инвентар и не са работили на същия обект тогава; липсва каквато и да било логика във визираната преди малко декларация да се излага такова конкретно твърдение, ако то не е достоверно, докато логика за даване на съответните недостоверни показания от страна на гн Божилов се открива освен във връзка с това, че той е доведен да свидетелства от страна на въззивника още и в неговото актуално към момента на разпита трудово правоотношение със съответното дружество, за което той сам дава показания в хода на разпита си. Аналогично, липсва всякаква логика и в това работникът Стоянов да е посочил в декларацията си, че няма сключен трудов договор, ако в действителност такъв е имало сключен на 10.06.2021 г. и екземпляр от него още тогава му е бил връчен, като поставянето на датата 10.06.2021 г. в трудовия договор на Стоянов с въззивника като дата на сключването му, респективно посочването на последната визирана дата като такава на предоставяне на работника на екземпляр от договора и на постъпването му на работа (впрочем последното противоречи и на версията на разпитания в съдебно заседание свидетел, която беше коментирана преди малко), имат съвсем очевидната цел да послужат на работодателя във връзка с извършваната му проверка, т. е. касае се за недостоверно удостоверяване, направено на по-късен спрямо заварването на г-н Стоянов да полага труд на обекта момент, като е напълно обяснимо защо същият работник е удостоверил с подписа си съответната недостоверна дата, а именно доколкото е несъмнено, че той се явява по-слабата фактически страна в правоотношението с работодателя; при всяко положение, обаче, видно е, че обективният запис относно входиране на съответното уведомление в НАП е от 11.06.2021 г. (виж съответната приложена по делото /и по преписката/ справка!), поради което просто няма как да е вярно, че на г-н В. С. копие от визираното уведомление (заверено) е било връчено на 10.06.2021 г.

В продължение на горния анализ, липсва всякаква логика в това от страна на работника Стоянов да са подписани именно на 10.06.2021 г. и останалите приложени по преписката документи, датирани като подписани от него на така посочената дата, т. е. съдът не им дава вяра специално по отношение на така обсъждания тук въпрос касателно съответната дата.

Следва да се посочи още, че, без значение как точно са разпределили задачите си отделните членове на проверяващия екип и кой от екипа какво точно е възприел лично при процесната проверка, осъществявана от Инспекцията по труда, абсолютно никакво логическо основание не е налице за съмнение в това, че Стоянов е бил заварен да полага съответния труд на обекта, което в тази връзка в крайна сметка е релевантното за административнонаказателното производство. Иначе информацията, изходяща от г-н Стоянов, е била получена от контролните органи при всяко положение въз основа на известен по делото (и по преписката) източник – коментираната по-горе декларация.

Така се стига до извода, че полагане на труд без (разбира се) на работника/служителя да е предоставен екземпляр от трудовия договор и от съответната справка съобразно посоченото 2 в НП (такива писмен договор, респективно заверена справка, просто все още не са съществували в обективната действителност) е било налице. Отговорност за несключване на трудов договор в писмена форма (за нарушаване на чл. 62, ал. 1 от КТ, което административно нарушение би „погълнало“ това по чл. 63, ал. 2 от КТ, с уговорката, че предвидената в закона отговорност за нарушенията на чл. 62, ал. 1 от КТ и на чл. 63, ал. 2 от КТ е една и съща и тя конкретно е предвидена именно в чл. 414, ал. 3 от КТ, но несъмнено несъобразяването на работодателя с разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ изначално е от естество да обуслови по-сериозна негативна от гледна точка на обществения интерес значимост), обаче, не може да се потърси едва с настоящото решение, доколкото би се касаело за съществено изменение на обстоятелствата на нарушението (арг. от чл. 63, ал. 7, т.

1 от ЗАНН). Отделно, при всяко положение не е налице и каквото и да било съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, в това число доколкото процесуалното право на защита на въззивника реално не е ограничено по никакъв начин и доколкото е съобразена уредбата по чл. 416, ал.

1 и ал. 5 от КТ; в АУАН и в НП – което е съвсем очевидно при непредубедения им прочит – напълно ясно е посочено какви факти какъв правен извод за извършване на административно нарушение обуславят (и именно в тази връзка реално по делото е осъществявана защита по същество с излагане на съответната аргументация по фактите, относими към въпроса за съставомерността). Следва да се има предвид, че констатираните при съответната проверка евентуални други нарушения на трудовото законодателство могат да имат значение за съответните евентуални други административно-наказателни производства и не могат да имат значение на отегчаващи обстоятелства по това производство, доколкото не се касае за влезли в сила към датата на административното нарушение предходни НП за други нарушения на трудовото законодателство, но, съблюдавайки уредбата по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, държейки сметка както за направения очевиден опит за скриване на истината в хода на проверката (за което стана дума по-горе), така и за това за какво административно нарушение измежду визираните в чл. 414, ал. 3 от КТ алтернативи е ангажирана отговорността, съдът намира, че индивидуализацията на имуществената санкция в размер много под средния и относително близко до минимума по чл. 414, ал. 3 от КТ (където е предвиден минимален размер 1500 лева и максимален размер 15000 лева на имуществената санкция) в никакъв случай не се явява несправедливо по отношение на санкционираното юридическо лице, включително имайки предвид и сферата, в която дружеството-въззивник осъществява дейността си поне в процесната хипотеза, която сфера ноторно предоставя доста по-добри възможности за реализиране на доходи спрямо значителна част от останалите стопански отрасли.

Така в крайна сметка при извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не се установиха причини за отмяна или за изменение на обжалваното НП, предвид което и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН постановлението следва да бъде потвърдено. Действителният смисъл на разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН определено логически няма как да е свързана с изключване от нейното приложно поле на най-масовата хипотеза при съдебните 3 производства като настоящото, в които като страна участва самият издал НП орган, поради което и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки изхода на делото, както и действителната правна и фактическа сложност на същото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено (доколкото съответното представителство на административно-наказващия орган от юрисконсулт действително е осъществено по делото), като се присъди в тази връзка сума от 90 лева (т. е. съвсем малко над съответния възможен минимум) и като при произнасянето досежно лицето, комуто (в чиято полза) следва да се присъдят разноски, е нужно да се държи сметка за уредбата по УПИАГИТ касателно това кои структури имат и кои не качеството на юридическо лице.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-007491 от 05.07.2021 г., издадено от директора на ДИТ - София.

Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на ИАГИТ разноски по делото в размер на 90 лева, а именно юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4