Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 33452 от 19.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4102/2024
Вид
Определение № 33452
Подписан
19.08.2024
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33452 гр. София, 19.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110104102 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпило е искане, вх. 220097/04.07.2024 г. от „Сити Кеш“ ООД, ответник по делото, с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение (определено от съда), като се оспорва наличието на предпоставките страната да бъде представлявана безплатно. Направени са доказателствени искания за събиране на доказателства, с които ответникът цели да установи, че материалното положение на представлявания безплатно по делото не е било затруднено.

Насрещната страна по молбата оспорва искането, като поддържа, че за съда не е налице задължение да изследва налице ли са предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на страна по делото, като достатъчно било такава да е осъществена и насрещната страна да е осъдена на разноски. Изложени са подробни доводи, в обобщение на които е заявено искане молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от ответника, да бъде оставена без уважение.

Постъпило е и искане, вх. № 221531/05.07.2024 г. от адв. М. Д. -– процесуален представител на ищеца С. Г. В. по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като размерът на определеното адвокатско възнаграждение бъде увеличен от сумата 1000 лева на сумата 2400 лева. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в тази част, като процесуалният представител; на страната намира, че размерът на присъденото възнаграждение е несправедливо нисък.

Ответникът по това искане не е подал отговор.

Постъпилите искания са подадени в срок от легитимирани лица, поради което съдът приема, че са допустими.

Разгледани по същество същите са неоснователни, като съображенията за това са следните:

С Решение № 11812/17.06.2024 г., е прогласена по предявените от С. Г. В. срещу „Сити Кеш“ ООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК НИЩОЖНОСТТА на: договор за потребителски кредит № 411580/07.04.2020 г., сключен за предоставяне в заем на сумата 1300 лева; на 1 договор за потребителски кредит № 561288/24.08.2021 г., сключен за предоставяне в заем на сумата 1400 лева; на договор за потребителски кредит № 251564/28.12.2018 г., сключен за предоставяне в заем на сумата 1200 лева., поради противоречието им със закона. Ответникът е осъден да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на ищеца сумата 1719,21 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска (23.01.2024 г.) до окончателното плащане, представляваща заплатена без основание сума във връзка с договор за потребителски кредит № 411580/07.04.2020 г., сключен между страните , както и сумата 675,95 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска (19.12.2023 г.) до окончателното плащане, представляваща заплатена без основание сума във връзка с договор за потребителски кредит № 251564/27.12.2018 г., сключен между страните. „Сити Кеш“ ООД е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат М. Д. Д., САК, лич. № **********, сумата от 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на С. Г. В. безплатна правна помощ в производството пред СРС.

Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно постъпилите искания. Изложените в мотивите на съдебния акт съображения относно приложението на чл. 38 ЗАдв. и конкретно определеният размер на възнаграждението не следва да бъдат преповтаряни.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на процесуалния представител на страната, съдът е съобразил всички обстоятелства по делото, с оглед конкретиката на случая – липсата на фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на предявените искове, тяхната обусловеност, срочното разглеждане и приключване на делото в едно съдебно заседание, а също и служебно известните на съда обстоятелства. От друга страна, съдът е съобразил обстоятелството, че адвокатският труд следва да бъде разумно и справедливо възмезден, след като е бил предоставен на страна в производството, за която изходът от спора е благоприятен, безплатно, като за ориентир са използвани възнагражденията, предвидени в Наредбата, както и размерът на МРЗ, явяваща се измерител за конкретните икономически услови в страната.

Определеният от съда за конкретното производство размер на присъденото адвокатско възнаграждение за предоставената на страната безплатна адвокатска услуга настоящият съдебен състав не намира за несправедливо и обидно нисък предвид предмета на доказване по всеки иск и еднаквите основания, релевирани от страна на ищеца.

Следва да се допълни, че съдът е съобразил разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и актуалната съдебна практика на ВКС (напр. Определение № 891 от 10.04.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 219/2023 г., Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., ТК , Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. по описа на ВКС и др.). Доколкото съдът не е длъжен да се съобразява с посочените в Наредбата минимуми, намира, че определеното възнаграждение удовлетворява критериите справедливост и разумност на разноските, тъй като са отчетени всички релевантни за това обстоятелства. Ето защо и исканията за изменение на решението в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 220097/04.07.2024 г., подадена от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, за изменение на постановеното по делото решение № 11812/17.06.2024 г. в частта за присъденото в полза на адв. М. Д. Д., процесуален представител на ищеца С. Г. В., по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. адвокатско възнаграждение, като искането на представляващия за присъждане на такова бъде оставено без уважение, както и молба, вх. № 221531/05.07.2024 г., подадена от адв. М.

Д. Д., за изменение на решение № 11812/17.06.2024 г. в частта за разноските, като бъде увеличен размерът на присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение от сумата 1000 лева на сумата 2400 лева.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС, като дължима по всяка частна жалба е държавна такса в размер на сумата 15 лева, вносима по сметка на въззивния съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3