Решение № 1594 от 07.10.2013, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1594, 07.10.2013г., Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд , четиринадесети граждански състав на седми октомври две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

Надежда

Дзивкова като разгледа докладваното от съдия Дзивкова гражданско дело Nо 2835 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.435 от ГПК

Постъпила е жалба от „Прокредит банк /България/” АД, в качеството му на взискател по и.д. № 20098190400385, ЧСИ Л. М., против отказа на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху притежаваните от длъжника Д.П. недвижими имоти. Поддържа, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни и неправилни. Твърди, че длъжникът има повече от един жилищни имота, като вторият е придобит по наследство от баща му, а направеният отказ от това наследство е недействителен, т.к. длъжникът е извършил действия по приемане на наследството, като се е разпоредил в един от наследствените имоти. Жалбоподателят моли за отмяна на отказа на ЧСИ за налагане на възбрана върху двата жилищни имота, притежавани от длъжника Д.П..

Длъжникът Д.П.П. поддържа, че жалбата е неоснователна. Твърди, че отказ от наследство може да направи винаги и че отказът има действие занапред, поради което и направеният такъв от наследството, оставено от баща му П. П. препятства възможността да се легитимира като собственик на идеални части от имот, находящ се в гр. **** и респ. да се установи, че има повече от един жилищен имот, поради което и да отпадне защитата по чл.444 от ГПК. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдебният изпълнител е приложил обяснения, в които застъпва, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че той следва да зачете действието на извършеният отказ от наследство, като по въпроса за действителността на същия, счита че не е компетентен да се произнася и този въпрос е в правомощията на съда.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената жалба е допустима, не е просрочена / при липса на данни за датата на връчване на съобщението за обжалвания отказ/, а по същество е основателна, по следните съображения :

Производството по и.д. 20098190400385, ЧСИ Л. М. е образувано по молба на „Прокредит банк” АД за събиране на вземането й от четирима солидарно отговорни длъжници, след които и Д.П.. Обжалва се отказ на съдебен изпълнител да извърши изпълнително действие, жалбата е подадена от легитимирано лице - взискател, поради което и се явява допустима с оглед нормата на чл.435, ал.1 от ГПК.

В обжалвания акт на съдебния изпълнител е отказано налагането на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника Д.П. като е прието, че той притежава един жилищен имот, находящ се в гр. ****, за който е декларирал, че е единственото му жилище, като по отношение на този имот е налице и влязло в сила Решение от 11.07.2013 на ПОС по гр.д.№ 2075/2013, 14гр.с., с което е отменена наложена възбрана по изпълнителното дело. По отношение на втория имот, находящ се в гр. ****, съдебният изпълнител е приел, че не може да се предприеме принудително изпълнение, т.к. длъжникът е представил отказ от наследството от наследодателя му П. П.. По тези съображения съдебният изпълнител е отказал налагане на възбрана върху двата имота, като начало на принудително изпълнение върху тях.

По изпълнителното дело категорично се установява, от справката от АВ, че длъжникът П. е собственик на имота, находящ се на ул.****.

Длъжникът е представил декларация по делото, че това е единственото му жилище.

От приложеното копие на НА № 107/1981 на нотариус при ПРС, както и удостоверение за наследници на П. П., се установява, че това лице е собственик на втория имот, находящ се на бул. ****, както и че Д.П. е един от наследниците му. П. е представил и вписан в особената книга на съда отказ от наследството, оставено му от неговия баща П., който отказ е извършен и вписан на 18.12.2012г.. Приложено е и решението по гр.д.№ 2075/2013, ПОС, с което съдът е приел, че наложената от съдебния изпълнител възбрана върху жилището на П.,***, е незаконосъобразна, т.к. е налице защитата по чл.444 от ГПК, т.е. жилището е несеквестируемо, т.к. то е единственото жилище на длъжника, а по отношение на втория имот е налице отказ от наследство.

По изпълнителното дело, след отмяна на наложената възбрана върху единственото жилище на длъжника П. са събрани доказателства, от които се установява, че П. П. е бил собственик и на друг имот – дворно място, находящо се в с. ****, съставляващо имот № 123, парцел І / съгл. НА № 92, дело1430/1981г./. Представено е и копие от НА № 31, д.31/2012, от който се установява, че наследниците на П. П., сред които и Д.П. са продали този имот в с. Любен на трето лице на 07.02.2012г..

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира направеното възражение от страна на жалбоподателя за нищожност на отказа на Д.П. от наследство за основателно, респ. и за основателна жалбата против отказа на съдебния изпълнител да наложи възбрана върху имуществото на длъжника. Безспорно Д.П. е наследник на своя баща П. П.. След смъртта на последния в наследствената маса са останали недвижими имоти – дворно място , находящо се в с. **** ,както и апартамента, находящ се в гр. **** /макар и по делото да не е изяснено дали същия не съставлява СИО/. Видно от посочения по-горе нотариален акт наследниците на П., сред които и Д. са отчуждили имота, находящ се в с. **** на 07.02. 2012г. На 18.12.2012г. Д.П. е направил отказ от наследството на баща си.

Съгл. чл.54 ,ал.2 от ЗН отказът, направен за част от наследството е недействителен. В конкретният случай наследникът се е разпоредил с един от наследствените имоти, а след това се е отказал от останалата част от наследството. С оглед посочената законова забрана за извършване на подобен частичен отказ, същият се явява нищожен и не може да породи правно действие.

Следва да се приеме, че и към настоящият момент П. е собственик на наследствената си част от имота, находящ се в гр. ****. При това положение посоченият от П. имот като единствено негово жилище няма характера на такова, а на основно, това което той обитава, защото той е собственик и на идеална част от втори жилищен имот, върху която може да се насочи изпълнение. Така защитата по чл.444 от ГПК отпада и няма пречка за насочване на принудителното изпълнение към един от притежаваните от длъжника имоти. Постановеният от съдебният изпълнител отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Необходимо е и изрично да се подчертае, че посоченото по-горе съдебно решение по предходно наложена възбрана е постановено при различна фактическа обстановка и събрани доказателства в изпълнителния процес. Още повече, че няма пречка взискателят за иска повторно извършването на дадени изпълнителни действия, както и да ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на исканията си.

По изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Л. М., рег.№ 819, по и.д. № по и.д. № 20098190400385, като е постановила отказ за налагане на възбрана върху притежаваните от длъжника

Д.П.П. недвижими имоти.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ :