Решение № 19241 от 22.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19241 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110156782 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Дженерали Застраховане“ АД е предявило срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове по чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1079,05 лева – невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „А.“ с ДК № *СА, настъпили при ПТП от 01.08.2020г. в гр. Варна в „Мол Варна”, находящ се на бул. „Владислав Варненчик“ № 186, по вина водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (01.10.2021г.) до окончателното плащане и за сумата от 94,72 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 19.11.2020г. – 30.09.2021г.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция ответникът не извършил плащане.

Ищецът претендира вземане, формирано от платеното застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Оспорва твърдения механизъм на ПТП. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва и заплащането на твърдяното застрахователно обезщетение. Възразява срещу твърдението, че изключителна вина за събитието има водачът на автомобила, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ е ответникът. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, обосновано с това, че водачът на л.а. „А.“ с ДК № *СА е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с малките разстояния в мола и поради това, че водачът на същия автомобил не се е движил максимално вдясно, а вместо това е навлязъл нерегламентирано отчасти в насрещната лента за движение. Оспорва размерa на претендираното в исковата молба застрахователно обезщетение. Оспорва причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните увреждания по л.а. „О. с ДК № *НН. Оспорва иска за акцесорното вземане поради неоснователност на главния иск.

1

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за щети, които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието бил ответникът и действителния размер на причинените вреди.

Съдът приема за установено, че на 01.08.2020г. около 21:00ч. в гр. Варна на товарна рампа на търговски център – „Мол Варна“, водачът на л.а. „О. с рег. № * НН, при излизане на товарната рампа не е пропуснал навлизащия в рампата водач на л.а. „А.“ с рег. № * СА, при което с предната габаритна част реализирал удар в предната габаритна част на лекия автомобил „А.“. За да направи този извод, съдът взема предвид показанията на разпитания като свидетел – водач на л.а. „А.“ с рег. № * СА – М. М.. Той посочва, че произшествието е настъпило, когато е навлизал в товарната рампа на „Мол Варна“. Водач на друг автомобил се е движел срещу него, слизайки от рампата, но не е видял управлявания от свидетеля автомобил поради разсейване. Вследствие на това настъпил почти челен удар с лек интензитет между двата автомобила. Водачът на другия автомобил се движел на полусъединител, а към момента на удара свидетелят бил спрял, за да изчака другия автомобил да слезе от товарната рама. Произшествието настъпило при заход за качване на рамата от страна на свидетеля. Двамата водачи подписали двустранен констативен протокол за ПТП, като при предявяване на протокола, приет като доказателство по делото, свидетелят потвърждава, че това е документът, подписан от двамата водачи след настъпване на инцидента. В приетия като доказателство двустранен констативен протокол е отбелязано, че виновен за произшествието е водачът на л.а. „О. с рег. № * НН, което се потвърждава от показанията на разпитания свидетел във връзка с изнесените от него обстоятелства около настъпване на събитието. Механизмът на произшествието се потвърждава и от приетото без възражения заключение по съдебно – автотехническата експертиза, което се кредитира от съда.

Съдът напълно кредитира показанията на разпитания свидетел, защото същите са последователни, безпристрастни и не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.

Предвид установеното от фактическа страна съдът приема, че водачът на л.а. „О. с рег. № * НН е допуснал нарушение на нормата на чл.25, ал.1 ЗДвП, с което е предизвикал настъпване на произшествието. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.

Недоказано по делото е възражението за съпричиняване, обосновано с поведение на водача л.а. „А.“ с рег. № * СА, изразяващо се в това, че се движил с несъобразена скорост, че не се е движил максимално вдясно, както и че отчасти е навлезнал в насрещната лента за движение. По делото се установява (от свидетелските показания, неопровергани от останалите доказателства), че при настъпване на удара между двете превозни средства л.а. „А.“ с рег. № * СА е бил в спряло положение. При това съдът приема, възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД за недоказано.

Няма спор по делото, че към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на виновния водач е ответникът.

Не се спори и за това, че към датата на произшествието л.а. „А.“ с рег. № * СА е бил обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, както и че процесното събитие – ПТП, е покрит по застраховката риск.

Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че по повод щета, образувана във връзка с процесното събитие л.а. „А.“ с рег. № * СА е бил отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 1064,05 лева.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.

Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да 2 надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).

За установяване на стойността, необходима за възстановяване на вредите към датата на събитието, по делото е изслушвано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а. „А.“ с рег. № * СА по средни пазарни цени към датата на събитието, възлиза на сумата от 1210 лева. Платеното от ищеца обезщетение е в по – нисък размер. При това в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на 1079,05 лева – платено застрахователно обезщетение от 1064,05 лева и ликвидационни разноски – 15 лева, чийто размер съдът намира за обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК.

От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД :

Съгласно чл.412 ал.3 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност” изпада в забава за плащане на задължението по чл.411 КЗ след изтичане на 30 дни от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното вземане.

От приетите по делото доказателства (регресна покана РС08-002243/2020 – 01 и обратна разписка) се установява, че ответникът е получил покана за плащане на вземането по процесната щета на 19.10.2020г. При това за процесния период ответникът е бил забава за плащане на непогасения остатък от процесното главно вземане. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на сумата от 94,72 лева, определен от съда на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2, вр. ПМС № 426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения.

Предвид горното искът за акцесорното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер.

По разноските:

Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което следва да се присъдят разноски съгласно списък по чл.80 ГПК в общ размер от 345 лева (държавна такса – 50 лева, депозит за вещо лице – 175 лева, депозит за свидетел – 20 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр.чл.78, ал.8 ГПК поради невисоката правна и фактическа сложност на делото). Надвнесената държавна такса в размер на 50 лева подлежи на възстановяване на основание чл.4б ЗДТ след подаване на нарочна молба с посочване на банкова сметка, по която може да бъде предявена сумата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. “Дианабад”, бул. “Г.М. Д.” № 1, да плати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, на основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1079,05 лева – невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и 3 ликвидационни разноски за щети върху л.а. „А.“ с ДК № *СА, настъпили при ПТП от 01.08.2020г. в гр. Варна в „Мол Варна”, находящ се на бул. „Владислав Варненчик“ № 186, по вина водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (01.10.2021г.) до окончателното плащане, сумата от 94,72 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 19.11.2020г. – 30.09.2021г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата от 345 лева – разноски.

Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN : BG79 UNCR 7630 1003 GNRL IN, BIC : UNCRBGSF при „Уникредит Булбанк“ АД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4