Определение № 801 от 01.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 801 гр. Пазарджик, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500753 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 т.1 от ГПК и е образувано по повод частната жалба на С. М. И. ЕГН ********** от гр. С., ул. „С. „ № 34 чрез адв. М. П. със съдебен адрес : с. П., ул. „О. „ № 9 общ. Р. против определение № 566/ 10.07.2026 г. на Районен съд – Велинград по гр.д. № 476 / 2026 г.,с което е спряно производството по делото на осн.чл.229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 365/2022 г. по описа на Районен съд Велинград. В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение ,като се изтъкват доводи за липсата на преюдициалност на спряното дело от изхода на спора по гр.д. № 365/ 2022 г. по описа на Велинградски районен съд. Сочи се съдебна практика по този спорен въпрос. Моли се за отмяна на обжалваното определение за спиране и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на неговото разглеждане.

Ответната страна по частната жалба не е подала писмен отговор в срока по чл. 276 ал.1 ГПК.

След преценка на изложените в частната жалба съображения,

Пазарджишкият окръжен съд счита същата за допустима ,подадена в срока по чл. 275 от ГПК ,но по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА:

Производството по гр.д. № 365/2022 г. по описа на Велинградски районен съд е образувано по искови претенции с правно основание чл. 26 ал.2 пр.3 и чл. 42 ал.2 ЗЗД , като частният жалбоподател С. М. И. е един от ответниците по тези претенции за нищожност на сделка – договор за продажба на недвижим имот с нот. акт № 11 / 2026 г. съобразно наследствените права на ищеца М. М. И.. Служебно известен на съда факт е, но не е спорно и се установява, че към момента производството по това дело е във фазата на постъпили касационни жалби против постановеното въззивно решение, с което претенциите 1 са били частично уважени.

Исковата молба по настоящото дело – гр.д. № 476/ 2026 г. по описа на Велинградски районен съд е подадена от С. М. И. против М. М. И. , като в обстоятелствената част на предявената от него искова претенция се излагат обстоятелства, според които сделката с нот акт № 11/2004 г. е била атакувана от ответника като нищожна, като производството по тези искови претенции все още не е приключило , тъй като предстои проверка от касационния съд.Твърди се, че за ищеца С. И. е налице правен интерес да докаже правата си на собственост против ответника , тъй като той претендира , че е станал собственик на недвижимия имот предмет на атакуваната сделка на друго основание – по силата на изтекла в негова полза полезна придобивна давност.

С оглед на това първоинстанционният съд е приел,че е налице преюдициалност на спора по образуваното гр.д. № 365/ 2022 год. по описа на ВлРС, решението по което ще има съществено значение за правилното решаване на настоящия спор ,поради което при наличие на хипотезата по чл. 229 ал 1 т. 4 от ГПК производството по делото е било спряно до приключване на спора по гр.д. № 365/2022 г. на ВлРС .

Определението е правилно. Разяснения във връзка с хипотезата на чл. 229 ал. 1 т.

4 от ГПК действително са дадени в задължителна съдебна практика , а именно ТР № 1/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. ОСГТК , ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК, в мотивите на които е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя 2 абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането.

В конкретния случай безспорно е налице пряка зависимост на преюдициалност на спряното производство с предявен иск по чл. 124 ГПК във връзка с чл.

79 ЗС, доколкото предмет на производството по гр.д. № 365/2022 г. на ВлРС е нищожността на сделката, по силата на която ищецът се легитимира като собственик на идеални части от същия недвижим имот. В производството по иска за собственост ищецът се позовава на правните последици от макар и невлязлото в сила съдебно решение по иска за нищожност на сделката , обосновавайки правния си интерес от предявяване на иск за собственост на собствено различно от тази сделка основание. В образуваното по този иск дело, съдът ще бъде обвързан от правните последици на решението по иска за нищожност на сделката.

Няма пречка ищецът да твърди , че е придобил собствеността, както чрез правна сделка , така и чрез изтекла в негова полза придобивна давност, като тези основания могат да се предявяват едновременно и в рамките на един и същ процес – било то комулативно или евентуално. В случая предметът на двете дела е различен, различен е и характерът на спорните правоотношения / облигационни и съотвено вещни/, но фактите и обстоятелствата обуславящи допустимостта и основателността на исковете в двете производства са идентични в голямата си част, поради което по настоящото дело е от съществено значение дали ищецът може да придобие собствеността върху имот на основание давност при положение, че се легитимира като такъв на основание сделка. Факт е, че е висящо дело ,което е от значение за правилното решаване на настоящото и тази връзка между делата е обективна,при което е правилен изводът на първоинстанционния съд за наличието на хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК .Затова и обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Пазарджишкият окръжен съд :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 566/10.07.2026 г. постановено по гр.д. № 476/2026 г. по описа на Велинградски районен съд ,с което е спряно производството по делото на осн.чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на гр.д. № 365/2022 г. на ВлРС .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4