Решение № 16647 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16647 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г. при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело № 20251110148199 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която К. Г. И., е предявила срещу *********************, със седалище и адрес на управление:

********************************, в условията на обективно съединяване следните искове:

- установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК /противоречие със закона/ за прогласяване нищожността на Договор за кредит тип Кредитна линия – Решение № 3-111765-262631 от 04.05.2022г., сключен с ***********************, вземането по който е прехвърлен на ********************* с Договор за цесия от 17.08.2023г.

- в условията на кумулативност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД /липса на основание/ за прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 04.05.2022г., сключен с *********************, вземането по който е прехвърлен на ********************* с Договор за цесия от 17.08.2023г.

- в условията на кумулативност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ********************* да заплати на ищцата сумата от 130,38 евро с левова равностойност 255,00 лева, представляваща платена при изначална липса на основание сума по Договор за кредит тип Кредитна линия – Решение № 3-1-11765262631 от 04.05.2022г.

В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ от ****************, със седалище и адрес на управление:

********************************, срещу

К.

Г.

И., с адрес:

*******************************, за осъждане на К. Г. И. да заплати на *********************, сумата от 255,65 евро с левова равностойност 500,00 лева, 1 представляваща непогасена главница по Договор за кредит тип Кредитна линия – Решение № 3-1-11765-262631 от 04.05.2022г.

Ищцата твърди, че на 04.05.2022г. е сключила с *********************** Договор за кредит тип Кредитна линия – Решение № 3-1-11765-262631, по силата на който била отпусната заемна сума в размер на 500,00 лв. при фиксиран лихвен процент от 36,00 % и ГПР 42,40 % срещу насрещното задължение да върне общо дължимата сума от 654,30 лв.

Излага, че на същата дата с оглед отпускането на въпросния договор сключила и Договор за възлагане на поръчителство с *********************, с който дружеството се задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя по Договора за кредит тип Кредитна линия – Решение № 3-1-11765-262631 срещу възнаграждение в размер на 1 055,70 лв., платимо на погасителни вноски ведно с погасителните вноски по договора за кредит. Поддържа, че процесния договор за кредит е нищожен, тъй като уговореният ГЛП е прекомерен. Като самостоятелно основание за недействителност на кредитното правоотношение посочва, че отбелязаният ГПР не отразява действителния такъв, доколкото във въпросната величина не било включено възнаграждението на гаранта, както и че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР и кои конкретни разходи се инкорпорират в него. Излага, че договора за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като е част от кредитното правоотношение и с него се уговаря допълнително възнаграждение за кредитора. Твърди, че в изпълнение на задълженията по процесните договори е заплатила сума в общ размер на 1015 лв. Поради тези съображения счита, че дължи единствено чистата стойност на кредита, поради което заплатената сума в размер на 255 лв. се явява недължимо платена и в нейна полза е възникнало притезание за връщането . Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ********************* е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове.

Релевира възражение, че ГПР е изчислен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, като не съществувало нормативно изискване в съдържанието на договора за кредит да бъдат посочвани компонентите на ГПР. Възразява, че предоставянето на обезпечение от гарант не е условие за възникване на кредитното правоотношение, като клаузата за предоставяне на обезпечение била индивидуално уговорена. Релевира възражение, че договора за предоставяне на гаранция е действителен, като по отношение на него не били приложими разпоредбите на ЗПК. Оспорва, че не са налице предпоставките, пораждащи кондикционната претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Твърди, че в погашение на процесните задължения ищцата е заплатила общата сума от 256 лв. Моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ********************* е предявил в условията на евентуалност насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 500 лв. Поддържа, че при обявяване на договора за кредит за недействителен потребителят дължи чистата стойност на кредита.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск К. Г. И. е подала отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорва дължимостта на претендираната сума с доводи, че още към момента на сключването на договор за цесия главницата по процесния кредит била изплатена към цедента ***********************. В условията на евентуалност възразява, че претенцията на цесионера се основава на договор за предоставяне на поръчителство, който твърди да е нищожен. Моли за отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание ищецът К.Г. И., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 174259/01.06.2026г. поддържа исковата молба и моли за 2 уважаване на исковете.

Ответникът по главните искове и ищец по насрещния иск ******************* редовно призован в съдебно заседание, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът констатира, че от 02.12.2025г. ответното дружество е преобразувано чрез промяна на правната форма, като функционира като ****************, с ЕИК **************, като приема, че това е надлежната пасивна процесуална легитимация по делото. По делото с а отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, свързани с предмета на доказване: че на 04.05.2022г. между К. Г. И. и *********************** е сключен договор за Кредитна линия – Решение № 3-1-11765262631, по силата на който на кредитополучателя К. И. е отпусната заемна сума в размер на 500,00 лева, при фиксиран лихвен процент от 36 % и ГПР от 42,40%, платима на 18 месечни вноски, както и че на същата дата между К. Г. И. и ********************* е сключен договор за предоставяне на поръчителство. Като безспорно е отделено и обстоятелството, че ищцата е заплатила на *********************, сумата в размер на 256,00 лева. Не е спорно също така между страните, че вземанията по двата договора са прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия от 17.08.2023г., както и че за прехвърлянето на вземанията ищцата е уведомена. Видно от чл. 1, ал. 2 от договора за кредит, кредитополучателят следва в петдневен срок от одобреното искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит да предостави обезпечение на кредита си, като са налице три възможности - поръчителство от две физически лица, отговарящи на посочени критерии, да представи банкова гаранция в полза на кредитодателя от одобрена от него банка или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице - поръчител. Установява се от приетия по делото погасителен план, че в него е предвидено връщане на заемната сума на 18 месечни вноски, всяка в размер на 36,35 лв., включваща главница и лихва. Представен е по делото и погасителен план и за разсрочено заплащане на възнаграждението за поръчителство, на 18 вноски, всяка в размер на 58,65 лева, като уговореното възнаграждение в договора за гаранция е общо в размер на 1055,70 лева.

Изслушаната по делото ССчЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на приетия по делото доказателствен материал установява, че ищцата К. Г.

И. е заплатила по двата договоа общо сума в размер на 568,02 евро, от които заплатени на цедента сума в размер на 437,13 евро, а на ********************* сума в размер на 130,89 евро. Вещото лице също така е установило, че размера на ГПР по процесния договор е 42,40%, като при изчисляването му са включени дължимите суми за главница в размер на 500,00 лева, договорна лихва в размер на 154,30 лева, при срок на кредита от 18 месеца.

Посочено е че ако при изчисляването на ГПР се вземат предвид и начислените суми за възнаграждение за поръчителство от 1710,00 лева, при срок на кредита от 18 месеца, то ГПР е в размер на 624,65 %.

По установеното като фактология съдът намира от правна страна, следното:

Както бе установено по-горе в чл. 1, ал. 2 от договора за потребителски кредит, кредитополучателят е длъжен да предостави обезпечение на заема под формата на поръчителство от две физически лица, отговарящи на определени условия, банкова гаранция или договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице. Видно от приложения договор за възлагане на поръчителство /л. 23-25 от досието по делото/ кредотополучателят е сключил такъв на датата, на която е 3 сключил договора за потребителски кредит. Прави впечатление, че падежите на месечните вноски по двата договора са на едни същи дати. В договора за потребителски кредит се посочва, че предоставянето на обезпечение от кредитополучателя под формата на договор за поръчителство с определено юридическо лице е една от възможностите, от която той може да се възползва, но останалите две условия са практически трудно осъществими, съдържащи прекомерно завишени изисквания към доходите и трудовата заетост на поръчителите – физически лица, които следва да бъдат изпълнени в особено кратък 5-дневен срок от сключване на договора. Не е ясно дали заема би бил отпуснат при липса на подобна гаранция. Същевременно договорът за възлагане на поръчителство в чл. 2 предвижда възнаграждението за поръчителя да се заплаща по банкова сметка на посредника – ****************, която е идентична с банковата сметка, посочена в чл. 3 от договора за потребителски кредит, по която кредитополучателят следва да извършва плащанията по договора за кредит. Съдът счита, въз основа на доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност, че в действителност не е налице реално обезпечение на задълженията на кредитополучателя, а чрез договора за възлагане на поръчителство се цели скрито оскъпяване на кредита, доколкото са налице основания да се счита, че е налице свързаност между трите юридически лица. При извършена служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че дружествата *********************** и **************** имат един и същ едноличен собственик на капитала, едни и същи физически лица в управителните органи и идентичен адрес на седалище и адрес на управление. Възнаграждението за поръчителя се начислява и дължи наред със задължението за погасителните вноски по кредита. Заплащането на възнаграждението не е обусловено от извършване на плащания от поръчителя и такова ще се дължи дори в случай, че кредитополучателят изпълни точно задълженията си по договора за кредит.

Отделно не е предствен и договор за поръчителство, сключен между гаранта и кредитора.

Обезпечаване на кредита чрез сключване на догоор с поръчител, явяващ се свързано лице с кредитора, има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което противоречи на предвиденото в чл.

16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя. Чрез обезпечаването на кредита чрез договора за възлагане на поръчителство на кредитополучателя се вменяват условия с прекомерна финансова тежест, надвишаваща значително по размер предоставената заемна сума.