Решение № 191 от 09.05.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 31/2024
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 09.05.2024
- В сила
- 11.06.2024
- Състав
- Светослава Иванова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1,т.4, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1,т.4, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.84 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 191 гр. Перник, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720200031 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №23-1158-003112/15.12.2023г., издадено от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, на Б. В. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за това, че на 24.11.2023 г., в 10.06 часа, в гр. Перник, като водач на МПС – л.а. „Пежо 406 ХДИ“ с рег. №*****, движейки се по ул. Рига към ул.
Юрий Гагарин, на кръстовището от двете улици не съобразява поведението си с ПЗ Б1 като навлиза в кръстовището без да пропусне ППС движещо се по път с предимство, сигнализиран с ПЗ Б3, при което реализира ПТП с лек автомобил „БМВ 730Д“ с рег. № ***** – нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Б. М., с която моли за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.
Излага възражения, че е издадено в нарушение на закона, че е необосновано, тъй като приетите за установени факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните доказателства, както и че наложното наказание е неправилно определено.
В съдебно заседание пълномощникът му - адв. К. С. поддържа жалбата и излага конкретни доводи в подкрепа на наведените в нея възражения. Пледира за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като неправилен. Претендира и присъждане на направените от жалбоподателя разноски в производство – за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към 1 преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Представител в съдебно заседание не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, съображенията за което са следните:
Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е по чл.50, ал.1 от ЗДвП . Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение серия GA, №1027095/24.11.2023г, съставен от свид. М. С. К. - мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД МВР – Перник. Същият приел, че на 24.11.2023 г., в 10.06 часа, в гр. Перник, ул. Рига, жалбоподателят, като водач на МПС – л.а. „Пежо 406 ХДИ“ с рег. №*****, движейки се в посока от ул. Рашо Димитров към ул.
Юрий Гагарин не съобразил поведението си с ПЗ Б1, като достигайки кръстовището от ул. Рига и ул. Юрий Гагарин, сигнализирана с ПЗ Б3 „Път с предимство“, навлязъл в кръстовището без да пропусне правомерно движещия се по пътя с предимство лек автомобил „БМВ 730Д“ с регистрационен номер ***** и реализирал пътно-транспортно произшествие с него .
Събраните в съдебното следствие доказателства /в т.ч показанията на свидетелите М. С. К., Б.П.З., установена като собственик на управляваното от жалбоподателя МПС и пътуваща с него, протокол за ПТП №1810870 от 24.11.2023г., снимков материал към него, както и извадка от Генералния план за организация на движението на територията н Община Перник, касаеща горепосоченото кръстовище към 24.11.2023г., установяват, че ПТП е настъпило по време на движение на двете превозни средства в посока кв.
Изток – кв. Мошино, Перник, на Т-образно кръстовище /от ул. Рига и ул.
Юрий Гагарин/, сигнализирано с пътни знаци относно предимството.
Доказателствените източници изясняват, че жалбоподателят се е движел по ул. Рига и достигайки кръстовището е завил надясно в посока кв. Мошино, престроявайки се в лявата лента на еднопосочния път.
Събраните доказателства сочат, че ПТП е настъпило с автомобил, движещ се в същата посока, в лявата лента за движение на пътя с предимство, и в момент, в който водачът му е предприел М. - отклоняване в дясно, в опит да избегне удара с автомобила на жалбоподателя. Вследствие на удара, настъпил между предна част на л.а „БМВ“, рег. №***** и задна дясна част на автомобила, управляван от Б. М., последният се завъртял около оста си, ударил се в разделителната мантинела и се установил върху острова, разделящ двете платна за движение, в обратна посока /с предната част – към кв. Изток/. След удара другият автомобил със закъснително движение продължил напред и спрял вдясно на платното в района на автобусна спирка непосредствено след кръстовището.
2
След подаден сигнал на мястото на произшествието пристигнал полицейски екип в състав - свидетелят М. С. К. и К. В. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР - Перник.. По получените от двамата водачи и очевидци данни за обстоятелствата, при които произшествието настъпило, както и въз основа установеното на място фактическо положение /конкретните пътни условия, пътна сигнализация, посока на движение на МПС, вида и локализацията на повредите по тях, оставените на пътя видими спирачни следи/, контролните органи съставили протокол за ПТП с №1810870 от 24.11.2023г. и изготвили снимков материал към него.
Констатираните повреди на двата автомобила напълно съответствали на изяснения в хода на проверката механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие, отразен и в протокола за ПТП.
Въз основа на констатациите си, на място срещу Б. М. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на АУАН серия GA, №1027095/24.11.2023г., като свид. К. приел, че като водач на ППС виновно е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, както и че настъпилото произшествие е в пряка причинна връзка с поведението му, несъобразено с предписанието в законовата норма. При предявяване на акта соченият като нарушител заявил, че няма възражения, което било отразено в съдържанието му.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени такива.
На 15.12.2023г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1у, т.5 от ЗДвП наложил на М. административно наказание глоба 200 лева за установеното нарушение.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност.
Съдът приема, че актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, съгласно приетата заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила.
Съдът не констатира нарушение и на императивните изисквания в чл.42, ал.1,т.4, т.5 и чл.57, ал.1, т.5, т.6 от ЗАНН – нарушението е описано конкретно, ясно и разбираемно по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод Фактическото описание на нарушението в акта и постановлението изпълва елементите от състава на визираната административнонаказателна норма, поради което императивното изискване за посочване на нарушената законова 3 разпоредба е изпълнено и правото на защита на жалбоподателя не е засегнато.
По същество :
Събраните доказателства, техният анализ и оценка мотивира заключение за доказаност на нарушението по чл.50, ал.1 от ЗДвП, вменено във вина на жалбоподателя.
Нормата на чл.50, ал.1 от ЗДвП предвижда, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. На Б. М. е вменено, че не е съобразил поведението си като водач на МПС с горепосоченото изискване, тъй като въпреки сигнализацията на пътищата, образуващи кръстовището, не е пропуснал автомобилът, движещ се по пътя с предимство, в резултат на което причинил пътнотранспортно произшествие с него.
По делото не са спорни фактите относно сигнализацията на кръстовището, в което е настъпило пътно-транспортното произшествие, участниците в него, посоката им на движение. Те се установяват безпротиворечиво от гласните и писмените доказателства по делото, поради което подробното им обсъждане не е необходимо.
Не е спорно, че жалбоподателят се е движел по ул. Рига и е навлязъл в кръстовище, на което другият път - ул. Юрий Гагарин е бил сигнализиран с ПЗ Б3 „Път с предимство“. Непосредствено преди кръстовището, на ул. Рига е имало поставен ПЗ Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, даващ ясна информация за предимството на движещите се по другия път.
Възникването на пътен инцидент непосредствено след навлизане на М. в ул.
Юрий Гагарин с друг лек автомобил несъмнено означава, че по пътя с предимство е имало движещо се пътно превозно средство, и че поведението на М. не е било съобразено с предписанието на ПЗ Б1.
Съдът не кредитира показанията на свид. З. в тази част, като счита, че са непоследователни, нелогични са и неубедителни в съдържанието си. Същата твърди, че при възникване на произшествието е пътувала с жалбоподателя /неин съсед/, когото същия ден помолила за услуга - да я закара със собствения й автомобил до търговски обекти в кв. Мошино и кв. Изток, гр.
Перник, поради ангажираност на нейната дъщеря. Твърди, че на кръстовището от ул. Рига, по която се движели, и ул. Юрий Гагарин Б. М. спрял и като установил липса на движещи се автомобили, преминал през него и продължил в лявата лента на платното за движение, с намерението след известно разстояние да направи обратен завой в посока магазин Кауфланд, кв.
Изток, за да пазарува. Категорична е, че в този момент автомобили не са се движели по ул. Юрий Гагарин в същата посока, уточнявайки, че били спрени от червен сигнал на светофарната уредба, разположена на около 30-40 м. преди кръстовището, през което преминали. В същото време твърди, че при навлизането им в него не обърнала внимание дали възприетата първоначално червена светлина на светофара се сменила.
Следва да се посочи, че от мястото, на което свидетелката се е намирала, тя изобщо не е имала възможност да установи светлинната 4 сигнализация за движещите се в тяхната посока превозни средства, тъй като светещите полета на пътния светофар са били разположени противоположно.
Дори огледално поставеният светофар за движещите се в платното за движение в посока кв. Изток да е подавал същите светлини, свидетелката изобщо не твърди, че е наблюдавала него, за да има основание твърденията й да се кредитират като достоверни, обективни и точни. Наред с това, в краткото разстояние между линията на светофара и местоположението на управлявания от М. автомобил, последният не би се оказал непреодолимо препятствие за потеглилите на последвал разрешен сигнал за преминаване автомобили, от гледна точка необходимото време за достигане на съответна скорост на движение. За отхвърляне достоверността на твърденията на свидетелката съдът съобразява и обяснимото нейно пристрастие, произтичащо от очевидно добрите междусъседски отношения с М., както и от собствената й, макар и косвена, заинтересованост от изхода на делото, предвид обстоятелството, че увреденият при настъпилото ПТП автомобил е нейна собственост. Съдът взема предвид и откроеното противоречие с показанията на свид. М. К. относно причината за навлизане на водача в лявата лента на платното за движение. Служителят на МВР съобщава, по време на комуникацията му с двамата водачи за изясняване причините и механизма на възникналото ПТП, жалбоподателят, управлявал л.а. „Пежо 406“, споделил, че намерението му било да завие наляво от лявата лента на ул. Юрий Гагарин, за да посети автосервиз, намиращ се в близост, а не да прави обратен завой, за да продължи към магазин Кауфланд, където З. твърди, че възнамерявала да пазарува. Свид К. посочва и друг детайл - че след уведомяване на М., че не е съобразил поведението си с поставения на ул. Рига ПЗ Б1 и не е осигурил предимство на движещото се по ул. Юрий Гагарин ППС, същият променил позицията си, като заявил, че изобщо не е навлизал в лявата лента и в момента на удара е бил в дясната, в явно противоречие с обективните находки на местопроизшествието.