Определение № 2747 от 08.09.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2747

Окръжен съд – Варна

03.09.2020 г.

Град Варна

I състав

На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100502432 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на ОД на МВР, гр. Варна, представлявана от Директора Даниел Стайков Пашов срещу Решение № 2687 от 29.06.2020г. по гр.д. № 17458/2019г. по описа на ВРС, 43-ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на С. Е. Е. с ЕГН ********** сумата от 1678.29 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 239 часа за периода 24.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефицент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 11.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 229.76 лева, представляваща сбор от обезщетение за забава върху главницата за времето от падежа на всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане/ до 24.10.2019г., изчислена върху всяко падежирало неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за съответното тримесечие.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон. Съдържа доводи, че в относимия период страните са били обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по приложението му. В ЗМВР липсва препращаща норма, която да даде основание за субсидиарно приложение, както на разпоредбите на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредбата за структурата и организацията на работното време, така и на ЗДСл, по отношение на работното време и неговото отчитане и заплащане на възнагражденията. Първоинстанционният съд не е съобразил, че ищецът е държавен служител – полицейски орган и неговите служебни правоотношения се уреждат единствено от ЗМВР. Препращането в специалния закон към КТ и ЗДСл е изрично, като за 1 процесните отношения общата уредба не намира субсидиарно приложение. Законодателят прави ясно разграничение между статута на държавните служители с полицейски правомощия по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и статута на държавните служители по т. 2 и лицата работещи по ТПО по т. 3, който се урежда със ЗДСл, съответно статутът на лицата работещи по ТПО, който се урежда при условията на КТ. С оглед специалния характер на ЗМВР, размерът на допълнителните възнаграждения следва да се определи съобразно специалните правила посочени в него и в издадените Наредби и заповеди на министъра на ВР, въз основа на призната от закона делегация. По отношение на служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва изрична норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на КТ и НСОРЗ не могат да намерят приложение. ВРС не е отчел също спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР, обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица компенсаторни механизми. Нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни. Евентуално моли да се отмени решение частично за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. поради липса на действаща нормативна уредба.

В отговор на жалбата от С. Е. Е. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

2

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2020г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3