Решение № 732 от 20.04.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно дело 485/2023
- Вид
- Решение № 732
- Подписан
- 20.04.2023
- Състав
- ДАРИНА СТОЙКОВА МАТЕЕВА, МАРИЯ ИЛИЕВА ЗЛАТАНОВА, МИЛЕНА МАРИНОВА ДИЧЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 1389 от 23.02.2023 · ДАРИНА СТОЙКОВА МАТЕЕВА, МАРИЯ ИЛИЕВА ЗЛАТАНОВА, МИЛЕНА МАРИНОВА ДИЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 175, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 43, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.43 ал.4 и ал.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 79 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
Р Е Ш Е Н И Е
№ 732 гр. Пловдив, 20.04.2023 г.
Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Бойка Лулчева, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАД № 485 по описа на за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по две касационни жалби:
Касационна жалба от адвокат В.С. като пълномощник на И.Е.М.,ЕГН ********** ***, против Решение № 2464/20.12.2022 год., постановено по административно дело № 572/2022 г., по описа на Административен съд - Пловдив, VIІ - ти състав, в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до пълния размер ,както следва: за сумата в размер на 15 000 лева за периода от 01.01.2015 г. до 31.05.2018 г. вкл. и до пълния размер от 20 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 01.01.2019 г. до 02.03.2022 г. вкл. за понесени неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Затвора Пловдив, както и за сумата в размер на 5 000 лева за периода от 01.09.2018 г. до 01.01.2019 г. вкл. за понесени неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Арест Пловдив.
По подробно изложени доводи в касационната жалба на И.Е.М. се иска от настоящия касационен състав отмяна на атакуваното решение в отхвърлителната му част като незаконосъобразно,необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения,като се иска постановяване на ново такова, с което да се уважи изцяло претенцията на И.Е.М..
Ответникът по касационната жалба – ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Ч., е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата, с аргумент, че не са събрани доказателства, че М. е претърпял негативни промени в емоционалното, физическото и психическо състояние, които да са в пряка причинно-следствена връзка с условията, при които е пребивавал в Затвора – Пловдив.
Моли съда да я остави без уважение.
Постъпила е и касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, чрез старши юриск. Ч., против Решение № 2464/20.12.2022 год., постановено по административно дело № 572/2022 г., по описа на Административен съд - Пловдив, VIІ - ти състав, в частта,с която е осъдена Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати на И.Е.М. сумата от 4 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив в периодите от 02.01.2019 г. до 22.02.2019 г. вкл., от 27.02.2019 г. до 12.03.2019 г. вкл., от 05.04.2019 г. до 12.04.2019 г. вкл., от 20.04.2019 г. до 30.05.2019 г. вкл., от 05.06.2019 г. до 20.06.2019 г. вкл., от 28.06.2019 г. до 08.07.2020 г. вкл. и от 24.07.2020 г. до 02.03.2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на исковата молба, а именно 02.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
Във втората касационна жалба са изложени доводи, че решението на Административен съд - Пловдив в оспорената част е неправилно и необосновано. Твърди се, че съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото доказателства и обективната истина. Посочено е, че не са установени по категоричен начин вредата, бездействието от страна на администрацията и причинната връзка.
Твърди се още, че в действителност е установена известна пренаселеност в посочените спалните помещения, но това се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и престоя на открито, като в тази връзка е посочено, че в светлата част на денонощието помещенията не се заключват. Поддържа се необоснованост на твърденията на ищеца за лоша хигиена, като в тази насока се сочи, че килиите, коридорите и сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените от свобода, както и че са представени договори за ДДД обработки. Възразява се, че по делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН в частност затвора в Пловдив. Изложени са доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода. Твърди се,че съдът е направил субективна преценка за наличието на вреди по свое лично впечатление. Изложено е, че не е налице причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди. Отделно от гореизложеното се поддържа,че по делото е представено медицинското досие на касатора,като в същото не се съдържа медицинска документация ,касаеща спукан глезен на крака,а по отношение на грижите ,които се полагат за борбата с насекомите и гризачите са представени множество протоколи за ДДД обработки.
Иска се от съда да отмени съдебния акт в оспорената му част, респективно да постанови ново, с което да отхвърли претенциите на ищеца или да отмени решението в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати обезщетение за сумата от 4500 лева.
Ответникът по втората касационна жалба – И.М., чрез процесуалния му представител адв. С., я оспорва и моли за нейното отхвърляне по доводи, изложени в представената по делото писмена защита. С последната настоява съдът да уважи изцяло претенциите на довереника му.Позовава се на докладите на омбудсмана,практиката на
АС-Пловдив и на ЕСПЧ по подобни дела за процесния период.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност и на двете жалби и моли съда да потвърди решението на Административен съд – Пловдив, като правилно и законосъобразно.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от И.Е.М.,***, чрез адв. В.С. срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. ”Ген.
Николай Столетов” № 21 за присъждане на сумата от общо 40 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив и наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив.
Претендираните суми, както и периодите на пребиваване във всяко едно от заведенията, първоначално са заявени в исковата молба, впоследствие уточнени с молба от 16.03.2022 г. (л. 8) и докладвани в първото по делото о.с.з. (л. 104) и са както следва:
-
15 000 лева за периода от 01.01.2015 г. до 31.05.2018 г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив;
-
5 000 лева за периода от 01.09.2018 г. до 01.01.2019 г., когато твърди, че е пребивавал в Арест Пловдив;
-
20 000 лева за периода от 01.01.2019 г. до 02.03.2022 г. (датата на предявяване на исковата молба), когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив, от които 5 000 лева за това, че през 2021 г. е паднал и спукал глезена на десния си крак, но не го лекували, а го оставили „да заздравее от самосебе си“.
Съдът е приел исковата молба за частично основателна.
Съдът се е произнесъл по всяко от изложените в исковата молба твърдения и е приел, че за периода, в който се установява, че лицето действително е пребивавало на територията на Затвора Пловдив и който период е предмет на разглеждане в настоящото производство, а именно от 02.01.2019 г. до 02.03.2022 г. вкл., от събраните доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство е отговаряло на предвидените стандарти в чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м
Изключение от горното правят периодите от 08.01.2019 г. до 22.02.2019 г. вкл., от 27.02.2019 г. до 12.03.2019 г. вкл., от 05.04.2019 г. до 12.04.2019 г. вкл., от 20.04.2019 г. до 30.05.2019 г. вкл., от 05.06.2019 г. до 20.06.2019 г. вкл. и от 28.06.2019 г. до 11.07.2019 г. вкл., в които ищецът е пребивавал на Пост № 5, стая № 54, която е с площ от 25,51 кв.м., т.е. за не повече от 6 л.св., а в нея са пребивавали 7 л.св., както и в периодите от 12.07.2019 г. до 08.07.2020 г. вкл. и от 24.07.2020 г. до 20.01.2021 г. вкл., когато ищецът е пребивавал на Пост № 3 в стая № 27, която е с площ от 39,02 кв.м., т.е. за не повече от 9 л.св., а в нея са пребивавали между 10 и 15 л.св., т.е. налице е твърдяната пренаселеност. За такива (пренаселени) съдът приема и периодите от 02.01.2019 г. до 07.01.2019 г. вкл. и от 21.01.2021 г. до 02.03.2022 г. вкл. с оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че ответникът не е представил доказателства за това в кои спални помещения е пребивавал ищецът в периода от 02.01.2019 г. до 07.01.2019 г. вкл., както и на 21.01.2021 г., а така също и каква е площта на стая № 21 на пост № 3 и с колко други л.св. е пребивавал ищецът в нея в периода от 22.01.2021 г. до 02.03.2022 г. вкл.
В мотивите си съдът се е позовал на чл.43 ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС и разпоредбата на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и е цитирал практика на ВАС и ЕСПЧ. На следващо място, съдът е приел за неоснователна исковата претенция в посочения период относно наличието на инсекти в Ареста в Пловдив и в помещенията в затвора, в които е пребивавал ищецът М. , като е изложил доводи, че от страна на администрацията на Затвора – Пловдив не е налице бездействие в тази насока, предвид извършваната своевременно дезинсекция и дератизация, като е кредитирал представените от негова страна писмени доказателства и отчел обстоятелството, че не е налице оплакване от страна на лишения от свобода, с оглед неизвършване на допълнителна третиране срещу дървеници, гризачи и хлебарки.
Съдът е приел за неоснователно и твърдението за нарушение на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения в Затвора – Пловдив, в които е пребивавал М. е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода, а достъпът до топла вода е осигурен при утвърден от началника на затвора график, още повече, че е установено безспорно, че М. е работил и като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден.
По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че докато е бил в Затвора Пловдив, е работел и не е воден на „каре“ и няма почивен ден,то съдът е приел ,че същото е неоснователно, като участието в трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство (така разпоредбите на чл. 79 и чл. 175, ал. 2 от ЗИНЗС, съответно чл. 59 - 61, чл. 172 и чл. 174 от ППЗИНЗС). Това налага да се приеме, че дневният режим на работещите лишени от свобода, е различен от този на неработещите. В този смисъл и ищецът, с приемането да упражнява трудова дейност, за да намали срока на наказанието си, доброволно се отказва от правото си на „каре“, съответно и на почивен ден. При това положение, не може да се приеме, че с назначаването на работа (от която е можел да се откаже по всяко време), ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, още повече, че започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС).
Като недоказано е прието от съда и следващото твърдение на ищеца, а именно, че през 2021 г. е паднал и спукал глезена на десния си крак, но не го лекували, а го оставили „да заздравее от самосебе си“. Това обстоятелство не се установява от събраните по делото доказателства, доколкото липсват данни М. да е заявил, че си е спукал глезена на крака, както и че се нуждае от някакво лечение и/или диспансеризация, поради което и очевидно това е причината да липсва каквато и да било медицинска документация.
Разпечатката съдържа 39 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60cb463d-0726-4ae3-a174-d737b0254488