Решение № 86 от 25.03.2014, Окръжен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …… 25. 03.

2014г. гр.Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на 20.03.2014 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Секретар Д.С.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Гр.д. №117 по описа за 2013г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на Н.Д.Х. и Х.Д.Х., последният действащ лично и със съгласието на баща си Д.Х.Д.,***, с която искова молба всеки от ищците е предявил против всеки от двамата ответници – Г.Г.Д. *** и С.М.С.

***, по два субективно съединени иска с правно основание чл.45,ал.1 ЗЗД, всеки иск с цена 150 000лв. - за заплащане на обезщетения за претъпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на наследодателката на ищците, тяхната майка Ш. М. Я., починала на***.

Ищците твърдят, че смъртта на майка им е причинена от двамата ответници в резултат на извършени от тях престъпления, за които има влязла в сила присъда на наказателния съд.

Поддържат, че смъртта на тяхната майка е настъпила, когато са били много малки - ищцата на 14 години, а ищецът на 11 години, като двамата са загубили родителя, който основно се е грижел за тяхното отглеждане и възпитание. От престъпленията на ответниците децата претърпели неимуществени вреди, изразили се в тежка скръб и голямо душевно страдание от загубата на най-близкия човек, майка им, с която имали силна емоционална връзка и дълбока привързаност. Ищците загубили моралната опора на майка си, били лишени от грижа, подкрепа и издръжка.

В с.з. претенциите се поддържат изцяло от пълномощника на ищците - адв.С., която моли и за присъждане на законната лихва върху обезщетенията за двамата ищци, считано от датата на увреждането, а на нея да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,ал.2 ЗАдв.

Ответникът Г.Д. не е депозирал писмен отговор, не се е явил в проведените открити съдебни заседания и не е изразил становище по спора.

Ответникът С.С., чрез особения си представител адв.А., с писмения отговор на исковата молба и в течение на процеса, е направил възражение за процесуална недопустимост на предявените искове, поради това, че двамата ответници са солидарно отговорни, а всеки от ищците претендира за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди срещу всеки от ответниците поотделно. Този ответник е оспорил предявените срещу него искове и по същество, по съображения, че претенцията на всеки от ищците е прекомерно завишена с оглед степента на изживените от тях емоционални страдания и при липсата на доказателства майката да е работила и да е реализирала доходи, с които да е отглеждала децата си.

Конституираното по делото трето лице - помагач ЗК”Лев Инс”АД

- гр.София е оспорило предявените искове като неоснователни с доводи, че по сключен с ищците договор за спогодба е изплатило на всеки един от тях застрахователно обезщетение в размер на по 17 000лева, а по обвързващата го застраховка „гражданска отговорност” и в границите на установения в чл.213, ал.1,изр.4 КЗ лимит от 1 000 000лв., е изплатило на всички пострадали лица сумата общо 975 000лева.

ЯОС, след като обсъди становищита на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа стрА.следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници №5958/20.04.2012г. на Община Сливен, ищците Н.Х. и Х.Х. са наследници, съответно дъщеря и син на Ш. М. Я., б.ж. на гр.С., починала на***.

От приложените писмени доказателства – Присъда №52 на ЯОС по НОХД №408/2010г., Решение от 11.01.2011г. на БАС по ВНОХД №150/2010г. и Решение №410/14.03.2012г. на ВКС по н.д.№1153/2011г. е установено, че с присъдата на ЯОС ответникът Г.Д., в качеството на подсъдим е признат за виновен в това, че на 28.05.2009г. в м.”Бакаджик”, обл.Ямболска, по пътя от паметника на връх „Бакаджик” към хижа ”Дружба”, при управлението на МПС – автобус „Чавдар” с ДК № У 08 20 КК, собственост на ЕТ”ЕМ-СИ-АЙ–С.С.”, е нарушил правилата за движение, визирани в чл.20,ал.1 и 2 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на осемнадесет лица, в т.ч. и на наследодателката на ищците Ш. М. Я., както и средни телесни повреди на шест лица, като деянието представлява особено тежък случай, за което престъпление по чл.343,ал.4, вр. с ал.3, б.”б”, вр. с ал.1, вр. с чл.342,ал.1 НК на този подсъдим е наложено наказание лишаване от свобода 13 години и лишаване от право да управлява МПС за срок от петнадесет години.

Със същата присъда ЯОС е признал другия подсъдим - С.М.С. за виновен в това, че на 28.05.2009г. в м.”Бакаджик”, обл.Ямболска, като управител на ЕТ”ЕМ-СИ-АЙ–С.С.”, е причинил смърт на общо осемнадесет лица, в т.ч. майката на ищците Ш. М. Я., поради немарливо изпълнение на правно регламентирА.дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози, представляваща източник на повишена опасност, като е нарушил разпоредбите на чл.69,т.2 и 3 от Н-ба №33/1999г. за обществен превоз на пътници и товар на територията на РБългария и деянието представлява особено тежък случай, за което престъпление по чл.123,ал.3, вр. с ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 13 години. Подсъдимият С. е признат за виновен и за причиняване на следна телесна повреда на повече от едно лице.

С решението на Апелативен съд Бургас първоинстанционната присъда е изменена, като е преквалифицирано извършеното от Г.Д. престъпление в такова по чл.343,ал.3,пр.3,б.”Б”,вр. с ал.4,вр. с чл.342,ал.1 НК и е намален размерът на наложените на двамата подсъдими наказания. Решението на апелативния съд е оставено в сила от ВКС.

От показанията на разпитаните по делото свидетели – Н.Т., баба на ищците, Р.Х. и Ш.Х., последните две лели на ищците, се установява, че починалата Ш. и бащата на двамата ищци са живяли на съпружески начала, от което съжителство са родени децата Н. и Х.. До смъртта на Ш., тя, двете деца и баща им живеели като семейство, били неразделни. Ш. се грижела за отглеждането и възпитанието на децата, а баща им - за издръжката на семейството. И трите свидетелки са посочили при разпита, че ищците обичали майка си изключително, били силно привързани към нея, с нея се чувствали спокойни и щастливи. Научавайки за смъртта й, малкият Х. изпаднал в шок, припаднал, а от тогава и до сега непрекъснато тъгувал, затворил се в себе си и продължавал да изживява мъката си. И двете деца плачели за майка си след смъртта й и не минавало ден да не я споменат. Въпреки че по-голямата Н. вече била омъжена и имала свое семейство, тя също не спирала за скърби за майка си и считала, че след смъртта на най-близкия родител животът й е белязан и няма да бъде щастлива.

Видно от представената по делото застрахователна полица от 26.10.2008г., издадена от „Лев Инс”АД гр.София , собственото на ответника Сл.С. в търговското му качество и управлявано от ответника Г.Д. МПС - автобус „Чавдар” с ДК № У 08 20 КК, е било застраховано при този застраховател в периода 01.01.2009г. - 31.12.2009г., в който период е настъпило застрахователното събитие, причинило смъртта на майката на ищците.

Със споразумение от 07.10.2010г. застрахователят „Лев Инс” АД и ищците, действащи чрез своя законен представител- баща им Д.Д., са се съгласили на двете деца да им бъдат заплатени застрахователни обезщетения в размер на по 17 000лв., с които суми да бъдат обезщетени за неимуществените вреди от смъртта на майка им Ш.

Я. По делото ищците са направили признание на факта, че договорените със застрахователя обезщетения са им били изцяло изплатени и споразумението им с третото лице - помагач е изпълнено.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове се квалифицират по чл.45,ал.1 ЗЗД, вр. с чл.52 и чл.53 ЗЗД.

Претенцията на всеки от ищците е всеки от ответниците да му заплати обезщетение от по 150 000лв. за неимуществените вреди, които всяко дете е претърпяло от причинената смърт на майка му Ш.Я. Ищците изрично са посочили по делото, че цялото вземане на всеки един от тях за причинените неимуществени вреди от смъртта на тяхната наследодателка, е в размер на по 150 000лв., но са поискали отговорността на всеки от ответниците да бъде ангажирА.поотделно за това общо вземане на всяко дете. С определението си, произнесено в з.с.з. по чл.140 ГПК съдът е приел, че така предявени исковете са процесуално допустими, тъй като право на кредитора е да търси цялото си вземане от всеки от солидарните длъжници. В случая обаче се твърди и няма спор, че вредоносното събитие е причинено от двамата ответници, при което отговорността на последните е солидарна и произтича от закона (чл.53 ЗЗД). Това означава, че произнасяйки се по съществото на спора по всеки от исковете, при ангажиране деликтната отговорност на всеки от двамата ответници за общото вземане на всеки от ищците, съдът следва да съобрази правилата на солидарността при реализиране правата на ищците като кредитори (в този смисъл е Решение №223/12.07.2011г. на ВКС по гр.д.№900/ 2010г. на ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК).

Съдът намира, че исковете са доказани по основание. От влязлата в сила присъда на ЯОС по НОХД №408/2010г. е установено, че при управлението на автобус „Чавдар” с ДК № 08 20 КК ответникът Г.Д. е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на майката на ищците. Смъртта на Ш.Я. е причинена и в резултат на извършеното от ответника Сл.С. престъпление по чл.123 НК. Този ответник като едноличен търговец и управител на ЕТ”Ем-Си-Ай – Сл.С.”, извършващ превозваческа дейност съгласно Закона за автомобилните превози, е осъществил немарливо изпълнение на тази правно регламентирА.дейност, изразило се в неспазване на основни разпоредби, уреждащи основни принципи на обществения превоз. Така осъществените от двамата ответници деяния, авторството им и тяхната противоправност, както и вината на всеки от авторите, са установени по посоченото НОХД №408/2010г. по описа на ЯОС, приключило с влязла в сила присъда, която на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд.

Безспорно е, че ищците са в кръга на лицата, които съгласно практиката на ВКС са легитимирани да предявят искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от загубата на близък човек – тяхната майка (ППВС № 4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г.).

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен режим болките, страданията, неудобствата и другите нематериални последици, възникнали от престъплението. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. Релевантни за размера на обезщетението и за прилагане на критерия „справедливост” са характера и тежестта за вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние по отношение на увредените лица. В случаите, когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, от значение за размера на обезщетението са още възрастта на починалия, степента на родствена близост между него и лицата, които претендират обезщетение, както и действител-ното съдържание на отношенията помежду им.

В разглеждания случай ищците са деца на починалата от престъпленията на ответниците Ш. Я. Последната към момента на смъртта си е била на 31 ненавършени години. Установено е, че смъртта й е била внезапна, настъпила в изключително млада възраст, при липса на данни и твърдения за проблеми в здравословното й състояние. Несъмнено е, че поради най-близката родствена възраст децата са тези, които на-тежко са понесли смъртта на майка си и са претърпели значителните по степен болки и страдания. Завинаги и до края на живота си те ще трябва да живеят с болката от шокиращата и нелепа загуба на най-близкия си човек, при описаните трагични обстоятелства. Установено е от свидетелските показания, които съдът кредитира като верни и безпротиворечиви, че ищците са отглеждани и възпитавани преимуществено от тяхната майка, която не е работела, а е била отдадена на грижите за децата и семейството. Затова майката и децата са били най-близки, отношенията им са били изпълнени с взаимна обич и привързаност, поради което смъртта на майката се отразила изключително неблагоприятно върху психиката и живота и на двете деца. Установи се, че смъртта на майката Ш. е възприета емоционално особено тежко от сина Х. – тогава на 11 години, както и от дъщерята Н., тогава на 14 години.