Решение № 39 от 05.03.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Първомай, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20255340100715 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Д. Г. И. срещу „Кредисимо“ ЕАД за заплащане на сумата от 17,36 лв. (след извършено увеличение на иска от 10 лв. на 17,36 лв.), представляваща платена без правно основание сума по Договор за потребителски кредит № ****** от 17.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Предявен е и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Д. Г. И. срещу „Ай Тръст“ ЕООД за заплащане на сумата от 56,03 лв. (след извършено намаление на иска от 80 лв. на 56,03 лв.), представляваща платена без правно основание сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът Д. Г. И. твърди, че на 17.05.2023 г. сключил с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ****** от 17.05.2023 г., по силата на който му били предоставени в заем средства в размер на 600 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора ищецът следвало да сключи с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство с цел да бъде обезпечен договорът за потребителски кредит. Поради тази причина на същата дата ищецът сключил с втория ответник договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който следвало да му заплати възнаграждение в размер на 400 лв. Твърди, че по договора за кредит, сключен с първия ответник, заплатил общо сума в размер на 610 лв., а по договора за предоставяне на поръчителство – сума в размер на 80 лв. Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно какви разходи са включени в ГПР. Също така намира, че не е спазена 1 разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не било включено в ГПР. Наред с това е посочено, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави. В тази връзка се поддържа, че била налице нееквивалентност на престациите, защото се претендирала като възнаграждение сума, съставляваща над 70 % от предоставения кредит. Също така възнаграждението се заплащало и без кредитополучателят да получи насрещна престация, т. е. представлявало разход по кредита и е следвало да бъде включено в ГПР. Освен това, договорът за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Навеждат се доводи, че ответните дружества били свързани лица. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените осъдителни искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, като твърди, че към момента задължението било изцяло доброволно погасено.

Не оспорва също така, че по сметка на дружеството е постъпила сумата от 10 лв., с която били погасени задължения, различни от главница. Счита, че договорът имал необходимото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че действително възнаграждението за поръчител не било включено при изчисляването на ГПР, а в него се включвала единствено договорната възнаградителна лихва. Дори да се приемело, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, неговата недействителност би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати възнаграждение на поръчителя. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за поръчителство, който обезпечава договор за кредит, сключен с първия ответник. За тази услуга обаче ищецът му дължал възнаграждение в размер на 310,04 лв., чието погасяване било разсрочено заедно с вноските по кредита. Оспорва, че по сметка на дружеството е постъпила сумата от 80 лв., с която да е било погасено задължението за предоставеното поръчителство. Твърди, че възнаграждението на поръчителя не било известно на кредитора към момента на сключване на договора за кредит и не съставлявало разход по кредита, поради което не следвало да бъде включвано в ГПР.

Сочи, че сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за получаването на кредита, а зависело от избора на конкретния клиент. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е налице спор, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 17.05.2023 г., по силата на който първият ответник е предоставил на ищеца паричен заем в размер на 600 лв., при срок на заема от 6 месеца, фиксиран лихвен процент – 40 %, общ размер на всички плащания – 695,50 лв. и годишен процент на разходите – 48,23 %. В чл. 4, ал. 1 от посочения договор за кредит е уговорено, че ищецът следва да представи едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на 2 заявлението, или 2) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от първия ответник юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, ако ищецът не предостави съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено от ответника, респ. договорът няма да породи действие. Според чл. 3 от процесното съглашение сключването на договор за застраховка не е задължително условие при подаване на заявление за кредит, а в чл. 5, ал. 2 е предвидено, че застраховка се сключва само при изрично изразено от страна на кредитополучателя желание за това. Посочено е, че дължимата от кредитополучателя застрахователна премия се превеждала от ответника по банкова сметка на съответния застраховател. В този случай обаче се дължи застрахователна премия, която според приложение № 1 към договора е в размер на 20,05 лв.

Не се спори и относно обстоятелството, че в изпълнение на задължението си по чл. 4, ал. 1 от договора за кредит заемателят е сключил с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 17.05.2023 г., съгласно който последният се е задължил да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който да отговаря пред първия ответник „Кредисимо“ ЕАД солидарно с ищеца за изпълнението на всички задължения по договора за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение ищецът следвало да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в общ размер на 310,04 лв., платимо на шест вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Кредисимо“ ЕАД. В чл. 8, ал. 5 е посочено, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на заемателя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, както и всички други вземания на поръчителя по него.

От представената от ответника „Кредисимо“ ЕАД справка се установява, че по договора за потребителски кредит ищецът е извършил плащания в общ размер на 637,41 лв., разпределени, както следва: 620,05 лв. за главница (като тук е включена и дължимата застрахователна премия от 20,05 лв.), и 17,36 лв. за договорна лихва. Не е налице спор, че по договора за предоставяне на поръчителство ищецът е заплатил на ответника „Ай Тръст“ ЕООД сумата от 56,03 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД:

Тъй като ищецът и първият ответник „Кредисимо“ ЕАД имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, процесният договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от 3 всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От това следва, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК, ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.

Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща възнаграждение на вноски за това, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, при което като краен резултат следва да заплати на заемодателя сума в общ размер от 1005,54 лв., неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в договора. Действително възнаграждението за предоставеното поръчителство не възниква от договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване за предоставяне на заема, съгласно чл. 4 от договора за заем. То представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума (т. нар. скрита възнаградителна лихва), което е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения. Изложеното се подкрепя и от факта, че кредитодателят и поръчителят са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, предвид това, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД. Поради това независимо, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото са пряко свързани с договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. В резултат на това последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налице е заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал.