Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 231 от 25.09.2020, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно наказателно дело 306/2020
Вид
Определение № 231
Подписан
25.09.2020
Състав
КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ, ПЛАМЕН ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 80 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 341, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 440, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 440, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 231

23.09.2020 г.

Апелативен съд – Велико Търново

Град Велико Търново

Първи наказателен състав

На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ПЛАМЕН ПОПОВ като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20204000600306 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл. 341, ал. 2 вр. чл. 440, ал. 2 от НПК.

С определение № 62 от 27.08.2020 г. по ЧНД № 605/2019 г. на Окръжен съд – Плевен е оставена без уважение молбата на осъдения И. В. Б. , понастоящем в Затвора гр. Плевен, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Против определението е подадена въззивна частна жалба от адвокат Б. Й. от АК – Плевен като защитник на осъденото лице И. Б.. Наведено е оплакване за неправилност. Иска се отмяна на обжалваното определение, като се уважи молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване.

Настоящият състав на въззивния съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на възззивна проверка съдебен акт и от легитимирано лице. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив – не по-малко от две трети от него.

Видно от приложените по делото доказателства, осъденият Б. търпи наказание 1 лишаване от свобода, постановено с присъда от 20.07.2018 г. на Областен съд Ст.

Пьолтен, Република Австрия по дело № 39 Hv 48/18i – 97 за извършено престъпление по §127, 128, ал.1, т. 5, 129, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1, 130, ал. 1 и ал. 3 от Наказателния кодекс на Република Австрия, което е прието за изпълнение с определение от 31.07.2019 г. по ЧНД № 2180/2019 г. по описа на Софийски градски съд. Това престъпление е съответно на престъплението по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на три години и шест месеца и е с начало на изпълнението – 15.03.2018 г. Към 27.08.2020 г. Б. има фактическо изтърпяно наказание от две години, пет месеца и дванадесет дни. От работа са му зачетени три месеца и девет дни. Общо изтърпяното наказание към 27.08.2020 г. е две години, осем месеца и двадесет и един дни. Остатъкът от неизтърпяното наказание лишаване от свобода към горепосочената дата е в размер на девет месеца и девет дни.

Б. е осъден за престъпление, което не представлява опасен рецидив и е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. Следователно, първата предпоставка, предвидена в чл. 70, ал. 1 от НК, е налице.

По друг начин стои въпросът по отношение на втората кумулативно дадена предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

При първоначалната оценка на Б. е бил отчетен риск от рецидив от 29 т. За периода на изтърпяване на наказанието си осъденият е увеличил риска от рецидив с тринадесет пункта, като същият е нараснал до 42 т. и се определя в средни стойности.

В становището на затворническата администрация са посочени проблемни зони, които остават непреодолени. Констатирани са липса на самокритичност и нежелание за преоценка, контакти с криминално проявени лица и дефицити в уменията за мислене на осъденото лице.

По време на престоя си в затвора лишеният от свобода Б. се е включвал в предлаганите му трудови дейности, като е полагал доброволен неплатен труд по смисъла на чл. 80 от ЗИНЗС, назначен е на щатна длъжност ,,шофьор“ на служебен автомобил и е работил на външни обекти. Посочено е, че отношението му към възпитателната дейност и плана на присъдата е отчасти позитивно. По време на престоя си в затвора Б. няма получени награди, както и не са му налагани дисциплинарни наказания. Същият е извършил дисциплинарно нарушение, като е внесъл в мястото за лишаване от свобода забранена вещ – мобилен телефон.

Предвид изложеното следва извод, че корекционният процес по отношение на осъдения не е приключил. Увеличаването на риска от рецидив спрямо предходния отчетен такъв не удовлетворява изискванията на чл. 70, ал. 1 от НК. Поведението на Б. е в рамките на обичайните изисквания към всеки, който търпи наказание лишаване от свобода. Същото се явява правило за поведение на изолираните от обществото, а не изключение, което да води до предсрочното му освобождаване. В конкретния случай не са събрани доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода, а следователно и за прилагане института на условното предсрочно освобождаване.

Настоящият състав на въззивния съд счита, че при продължаване на поправителното въздействие в условията на контролираната среда на местата за лишаване от свобода може да се очаква положително въздействие и затвърждаване тенденцията към 2 спазване на законите и общоприетите правила и забрани.

При така установените по делото фактически обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице кумулативните предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода И. Б.. Необходимо е изпълнението на присъдата да продължи по плана й, за да се постигнат в максимален обем целите на чл. 36 от НК. Предвид изложеното, определението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните съображения и на основание чл. 440, ал. 1 вр. чл. 345 от НПК, Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 62 от 27.08.2020 година по ЧНД № 605 /2020 година на ОКРЪЖЕН СЪД гр. ПЛЕВЕН.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3