Определение № 40804 от 02.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40804 гр. София, 02.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110130999 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на П. В. Л., с ЕГН: **********, допълнена с уточнителна молба вх. № 232420/02.07.2025 г. подадена чрез процесуалния му представител – адв. Г. Й., срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК: 121130788, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата следните суми: 1/сумата от 6 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди (болки, страдания, телесни увреждания) – следствие от настъпило застрахователно събитие – ПТП на 24.08.2021 г. в 20:20 ч. в гр.

София, причинено вследствие на виновни и противоправни действия на застрахован при ответника водач на МПС „М.“, с peг. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 30.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 2/ сума в размер на 2619 лв. – обезщетение за забава за периода от 08.11.2021 г. до 29.05.2025 г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че лек автомобил „М.“, с peг. № *** е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД със застрахователна полица № BG***, валидна до 21.05.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 24.08.2021 г., около 20:20 ч. А.М. е управлявала лек автомобил „М.“, с peг. № *** в град София по бул. „Свети Климент Охридски“, в посока от бул. „8-ми декември“ към „Околовръстен път“, като в района на № 96, поради недостатъчно внимание застига и блъска отзад спрелия, за да пропусне преминаващ по пешеходна пътека лек автомобил „О.А.“, с рег. № ***, управляван от Д.С.. В този момент ищецът П.

Л. се е намирала на предната дясна седалка в ударения лек автомобил „О.А.“, с рег. № ***, вследствие на което е получила травми в шията. Посочва се, че на мястото на инцидента са пристигнали органи на МВР, които са съставили 1

Констативен протокол с пострадали лица № К-*** г., по описа на СДВР „ОПГТ“, като е образувано и ДП № 11258/2021 г., по описа на СРТП, СДВР „ОР“, съотв. пр. пр. № 34224/2021 г. по описа на СРП.

Твърди, че след настъпване на инцидента, ищцата е откарана по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД – София, където била прегледана и е била установена телесната повреда, следствие на процесното ПТП. Поради извънредната епидемична обстановка в страната ищцата била изпратена за домашно лечение и за прегледа й е бил издаден Лист за преглед на пациент в КДПУСО № *** г.

Излага твърдения, че е продължила възстановяването си в домашни условия при спазване на лечебно-охранителен режим с медикаментозна терапия. Твърди, че първия месец след инцидента пострадалата изпитвала постоянно главоболие придружено със световъртеж и гадене, оплаквала се от нарушения в съня, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, всяко движение в областта на врата за пострадалата е било свързано с неимоверни болки, а в продължение на 3 месеца е изпитвала постоянни болки, придружени с изтръпване в областта на ръцете. Независимо от позицията на тялото и врата, ищцата усещала силна болки и скованост, придружена с усещане за изтръпване и мравучкане в горните крайници. Това наложило да приема обезболяващи и сънотворни медикаменти. По препоръка на лекуващите лекари, за период от 45 дни след инцидента, пострадалата носила шийна яка, което довеждало за нея до редица неудобства в ежедневието и не е можела да извършва какъвто и да било физически труд и натоварване.

Вследствие на инцидента ищцата е претърпяла и психически страдания: получила посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата, чрез постоянни мисли за случилото се, което състояние продължило половин година след инцидента. Твърди, че в момента на инцидента, в лекия автомобил, в който се е возила пострадалата се е намирало и нейното дете, което било едва на една година. Това създало за пострадалата допълнителни тревожност и притеснения за детето й, докато същото не бъде прегледано в болница и не разбере състоянието му.

Посочва, че е предявила писмена застрахователна претенция вх. № *** г. пред застрахователя с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, но ответникът в тримесечния срок по чл. 380, ал. 1 от КЗ не е отправил предложение за заплащане на застрахователно обезщетение.

Поради това претендира застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат от процесното ПТП срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач за настъпване на процесното ПТП.

Представени са писмени доказателства: Констативен протокол с пострадали лица № К-*** г., по описа на СДВР „ОПП“ – заверено копие; Лист за преглед на пациент в КДП/СО № *** г., издаден от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД – София; молба с вх. № *** г..

Иска се допускане на един свидетел при режим на довеждане за установяване на причинените неимуществени вреди и един свидетел при 2 режим на призоваване – за установяване на механизма на настъпване на ПТП, назначаване на съдебно-медицинска експертиза и съдебно-автотехническа експертиза, както и да се изиска служебно образуваното ДП № 11258/2021 г. по описа на СРТП, СДВР „ОР“ и пр. пр. № 34224/2021 г. по описа на СРП и задължаване на ответника да представи копие от застрахователна полица № BG***.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото ЗК „Лев Инс“ АД, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер, като неоснователен и недоказан.

Оспорва се на първо място предявеният иск за неимуществени вреди по основание и размер, оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП от 24.08.2021 г. и твърденията за претърпени от ищцата неимуществени вреди, както и твърденията, че виновен за настъпване на ПТП е единствено водачът на лек автомобил „М.“ с рег. № *** А.Г.М..

Твърди, че водачът на лек автомобил „О.А.“ с рег. № *** Д.В.С. е виновен за настъпване на процесното ПТП, тъй като в нарушение на чл. 24, ал.

1 и 2 ЗДвП е намалил скоростта на управляваното от него МПС, без да е необходимо за предотвратяване на ПТП и без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и няма да затрудни излишно тяхното движение.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата П. Л., която не е ползвала предпазен колан като пътник с лек автомобил „О.А.“ с рег. № ***, с което е нарушила чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Оспорва иска и по размер, като посочва, че размерът на исковата претенция е завишен в сравнение с действителния размер на претърпените от ищцата вреди.

Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Моли за допускане на двама свидетели при режим на призоваване, с които да се установи механизма на настъпване на ПТП и вината за настъпване на ПТП.

Моли за допускане на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, която да отговори на поставени от ответника въпроси.

Прави искане по реда на чл. 186 ГПК за изискване на документи от Софийска районна прокуратура.

Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото право намери следното:

Представените към исковата молба писмени доказателства са относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат приети и приложени по делото.

Следва да бъде дадена възможност на ищеца за ангажиране на свидетелски показания за доказване на обстоятелствата, посочени в исковата молба чрез допускане на един свидетел при режим на довеждане и един 3 свидетел – при режим на призоваване. На ответника също следва да се допусне първият поискан свидетел – за установяване на механизма на настъпване на ПТП и вината, като допускането на втория следва да бъде отложено на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК.

Искането на ищеца да се допусне съдебно-медицинска експертиза по въпросите, поставени от ищеца, както и на служебно поставен от съда въпрос.

Съдът следва да допусне и исканата от ищеца и ответника съдебно автотехническа експертиза, като съдът намира, че поставените от ответника задачи са изцяло от компетентността на вещо лице по СТЕ и не се налага назначаване на комплексна техническа и медицинска експертиза.

Доказателственото искане по т.4 от доказателствените искания към ИМ и по т.1 от док. искания към ОИМ съвпадат, като ответникът конкретизира определени документи от преписката по досъдебното производство, които да бъдат изискани, а ищецът иска изискване на преписката по досъдебното производство в цялост, поради което следва да се изискат всички документи, като се обърне внимание на СРП, към който е насочено доказателственото искане, да представи и исканите от ответника документи, в случай, че се намират в преписката.

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – ищецът претендира от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „М.“, с peг. № ***, който е застрахован при ответното дружество със застрахователна полица № BG***.

- правна квалификация – предявени са кумулативно обективно съдеинени осъдителни искове – пряк иск с правно основание по чл. 432 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати всички причинени неимуществени вреди на пострадалия от процесното ПТП, причинено от виновни и противоправни действия на застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач и иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – страните не спорят за следните обстоятелства: 1/ ответникът е застраховател по застрахователна полица № BG*** по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „М.“, 4 с peг. № *** с валидно застрахователно покритие към 24.08.2021 г.; 2/ на 24.08.2021 г. е настъпило ПТП между лек автомобил „М.“, с peг. № *** и лек автомобил «О.А.» с рег. № ***; 3/ ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение на ищеца въз основа на застраховка „Гражданска отговорност“.

Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.

Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да установи, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в чийто срок на действие, вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования автомобил, да е настъпило застрахователно събитие (представляващо покрит риск), в причинна връзка с което ищецът да е претърпял описаните имуществени вреди.

Ответникът следва да докаже настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти, в това число, че е погасил задължението си към ищеца.

В тежест на ответника по направеното възражение за съпричиняване е да докаже противоправно поведение на ищеца – непоставяне на обезопасителен колан при настъпване на процесното ПТП, което е в причинна връзка с настъпване на телесните увреждания.

В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже наличие на валиден главен дълг за застрахователно обезщетение, подаване до застрахователя на писмена застрахователна претенция с искане за заплащане на процесното обезщетение и непроизнасяне на застрахователя в срока по чл. 497, ал. 1 КЗ.