Решение № 4028 от 20.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8095/2021
- Вид
- Решение № 4028
- Подписан
- 20.07.2023
- В сила
- 20.07.2023
- Състав
- Николай Димов, Теодора Иванова, Велина Пейчинова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 120 · Закон за енергетиката
- чл. 97 и сл. · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 4 · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 4028 гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100508095 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищците К. М. Ч. и Ш. Ч., чрез процесуалния им представител адв. Г. В., срещу решение № 20052586 от 25.02.2021 г. по гр.д. № 14901/2020 г. на СРС, ГО, 88 състав, с което са отхвърлени предявените от тях срещу „Електрохолд продажби“ ЕАД (с предходно наименование и правноорганизационна форма „ЧЕЗ Електро България“ АД), отрицателни установителни искове за признаване за установено, че К. М. Ч. не дължи на „Електрохолд продажби“ ЕАД сумата 648,23 лв. представляваща цена на доставена електрическа енергия за периода 28.01.2020 г. – 27.02.2020 г., от която сума 235,63 лв. са начислени на кл. № 310189512474 по фактура № 0277761342/29.02.2020 г., а 412,60 лв. са начислени на кл. № 310189512870 по фактура № 0277761343/29.02.2020 г., както и че Ш. Ч. не дължи на „Електрохолд продажби“ ЕАД сумата 178,04 лв. представляваща цена на доставена електрическа енергия за периода 28.01.2020 г. – 27.02.2020 г., която сума е начислена на кл. № 310222737053 по фактура № 02777869395/29.02.2020.
Поддържа се неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии и Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи, както и поради необоснованост на фактическите изводи на съда.
1
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове, както и присъждане на направените разноски по делото.
С отговора на въззивната жалба, подаден от „Електрохолд продажби“ ЕАД, чрез юрк.
С.М., се поддържа правилност на обжалваното решение и се иска неговото потвърждаване.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лв. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предходно наименование и правноорганизационна форма „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:
Налице е валидно облигационно отношение между страните по делото.
От разпоредбата на чл. 97 и сл. ЗЕ следва, че правоотношението по продажба на електрическа енергия за битови нужди е договорно, като договорът се сключва при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител на електрическа енергия и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Съгласно чл.
98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Не е предвидена задължителна писмена форма на договора като условие за неговата действителност. В този смисъл са и разясненията, съдържащи се в мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, според които е без значение как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.
Съгласно § 1, т. 27г, вр. § 1, т. 2а ДР ЗЕ краен клиент е този, който купува електрическа енергия или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Съгласно чл. 4, ал. 3 ОУ правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице, при условие, че собственикът или титулярят 2 на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача на електрическа енергия или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът или вещният ползвател на имота е солидарно отговорен за задълженията към продавача на електрическа енергия, заедно с лицето, за което е дал съгласие да бъде потребител на електрическа енергия.
Следователно, страна по договорното правоотношение за продажба на електрическа енергия за собствени битови нужди може да бъде собственик, титуляр на вещното право на ползване или облигационен ползвател на имота - с изрично писмено съгласие на собственика или на вещния ползвател, дадено пред продавача на електрическа енергия или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок.
Не е спорно, а и в уточняващата иска молба от 01.10.2020 г., подадена от ищците, чрез адв. Г. В., изрично се посочва, че К. М. Ч. и Ш. Ч., включително и в процесния период 28.01.2020 г. – 27.02.2020 г., са собственици на процесните имоти – три апартамента, находящи се в гр. София, „****, с клиентски номера при ответното дружество 310189512474, 310189512870, 310222737053. Не се спори също, че имотите са присъединени към електроразпределителната мрежа, както и че доставената електрическа енергия се ползва за битови нужди. Ето защо следва да се приеме, че въззивниците, като собственици на имотите, притежават качеството клиент на електрическа енергия за битови нужди.
Неоснователно е твърдението, че между страните не е налице облигационна връзка, тъй като представените от ответно дружество заявления за продажба на електрическа енергия № 1200153114/25.10.2010 г. и № 1200153091/25.10.2010 г., както и двете декларации от 25.10.2019 г. не са подписани от К. Ч., а от Б.С., който не е упълномощаван да извърши тези действия. Без значение е дали ищците са подписвали подобни документи, тъй като за възникване на правоотношението по продажба на електрическа енергия за битови нужди, не е необходимо сключване на писмен договор, нито писмено приемане от клиентите на общите условия, предложени от крайния снабдител на електрическа енергия. Достатъчно е имотът да е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, до същия да е доставяна електрическа енергия и лицето да е собственик на имота, титуляр на вещното право на ползване или облигационен ползвател на имота - с изрично писмено съгласие на собствениците, дадено пред продавача на електрическа енергия или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок.
В периода 28.01.2020 г. – 27.02.2020 г. дружеството е доставило на ищците електрическа енергия в твърдяното количество и на посочената стойност:
Съгласно чл. 120 ЗЕ, в релевантната към исковия период редакция, и чл. 19, т. 1 от ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, електрическата енергията, използвана от потребителите, се измерва със СТИ, разположено до или на границата на имота на потребителя, вписано в 3 регистър на одобрените в страната типове СТИ. Съгласно чл. 29, ал. 1 и ал. 5 от действащата в процесния период Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. Това е границата на собственост и съгласно чл. 29 от отменената Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи. И в двете наредби е предвидено, че електромерните табла се монтират до или на границата на имота на потребителя на място, определено от разпределителното предприятие. В случая електромерните табла са монтирани възможно най-близко до границата на имота на потребителите, на място, определено от разпределителното предприятие – на регулационната линия на урегулирания поземлен имот, в който се намира процесната сграда (на фасадата на втората сграда, намираща се в общия за двете сгради УПИ, до която сградата има непосредствен достъп от улицата). Предвид изложеното, неоснователно е твърдението на въззивниците, че електромерното табло е монтирано в нарушение на изискванията на цитираните наредби.
От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че и трите средства за търговско измерване са от одобрен тип, отговарят на метрологичните и технически изисквания и измерват преминаващата през тях електроенергия. До границата на собственост (изходящите клеми на средствата за търговско измерване) съоръженията са в изправност. Размерите на отчетената от трите електромера електроенергия за процесния период отговаря на посочените във фактурите реално потребена ел. енергия. От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че остойностяването на потребните количества ел. енергия е извършено вярно, в съответствие с утвърдените от КЕВР за процесния период цени.
От изложеното следва, че К. М. Ч. дължи на „Електрохолд продажби“ ЕАД сумата 648,23 лв. представляваща цена на доставена електрическа енергия за периода 28.01.2020 г.
– 27.02.2020 г., от която сума 235,63 лв. са начислени на кл. № 310189512474 по фактура № 0277761342/29.02.2020 г., а 412,60 лв. са начислени на кл. № 310189512870 по фактура № 0277761343/29.02.2020 г., както и че Ш. Ч. дължи на „Електрохолд продажби“ ЕАД сумата 178,04 лв. представляваща цена на доставена електрическа енергия за периода 28.01.2020 г.
– 27.02.2020 г., за която сума на кл. № 310222737053 е издадена фактура № 02777869395/29.02.2020.
По делото няма твърдения нито данни за заплащане от ищците на процесните суми.
По изложените съображения настоящият състав намира, че предявените искове са неоснователен и подлежат на отхвърляне.
Предвид съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, 4 първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на въззиваемото дружество „Електрохолд продажби“ ЕАД следва да бъде присъдена сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20052586 от 25.02.2021 г. по гр.д. № 14901/2020 г. на СРС, ГО, 88 състав.
ОСЪЖДА К. М. Ч., ЕГН **********, и Ш. Ч., гражданка на Израел, родена на 04.01.**** г., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплатят на „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК ****, сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
Разпечатката съдържа 47 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60c9de56-80a1-4935-bd55-544b06f2f8eb