Определение № 22011 от 15.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22011 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100510562 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 244 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба,вх. № 263793/24.08.2026 г. по описа на Софийски районен съд, преписката по която е регистрирана в Софийски градски съд с вх. № 131137/09.10.2026 г., депозирана от „Медицински център Афродита“ ООД с ЕИК 175086839, срещу Определение № 27332/29.07.2026 г., постановено по гр. д. № 52421/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 138 състав, с което е допуснато предварително изпълнение на Решение №14577/21.07.2026 г. на Софийски районен съд, 138-ми състав, в частта, с която в полза на ищеца Г.И.С. с ЕГН **********, са присъдени допълнителни трудови възнаграждения по чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ, както следва: 61 916,07 евро - брутен размер на незаплатена част от допълнително трудово възнаграждение под формата на бонус за месец май 2023 г. и 69 712,20 евро - брутен размер на незаплатено допълнително трудово възнаграждение под формата на бонус за месец март 2024 г., заедно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба в съда (16.06.2025 г.) до окончателното изплащане на вземанията.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на разпоредбите на чл. 242 и сл. ГПК. Жалбоподателят сочи, че съгласно чл.

242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението само когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, като в случая обаче предмет на осъждането не било безспорно установено и изискуемо текущо трудово възнаграждение, доколкото претендираните суми не съставлявали твърдо месечно възнаграждение, а дискусионни бонуси.

Поддържа се, че процесните суми представляват спорно вземане, чието 1 основание, възникване, изискуемост, размер и дори фактът на плащането му са предмет на съществен спор между страните.

Излагат се доводи, че дължимостта на процесните суми се основава на Заповед № 18/05.01.2022 г., с която е предоставена възможност за получаване на бонус до определен максимален размер при изпълнение на предварително определени критерии за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2026 г.Излага се, че съгласно съдържанието на заповедта бонусът не представлявал част от основното трудово възнаграждение, не бил гарантиран, постоянен или периодичен доход и не създавал автоматично или безусловно право на получаването му. Окончателната преценка относно изпълнението на критериите, наличието на право на бонус и неговия размер било предвидено да бъде извършена след изтичането на крайния срок - 31.12.2026 г. Според жалбоподателя приравняването на подобна променлива и неустановена по основание и размер претенция към „възнаграждение за работа“ представлява неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.

Поддържа се още, че правото на ищеца на процесните суми изобщо не е възникнало, доколкото не са доказани предпоставките, поставени в Заповед № 18/05.01.2022 г., а ищецът е прекратил трудовото си правоотношение на 31.08.2024 г., преди изтичането на определения период. Жалбоподателят оспорва самото възникване на правото на бонуса, като се позовава на неизпълнението на предварително определените критерии, на условния характер на бонуса и на прекратяването на трудовото правоотношение преди изтичането на определения в заповедта период. Сочи се, че предварителното изпълнение води до фактическо реализиране на спорно материално право преди окончателното разрешаване на спора по него.

Оспорва се и изводът на първоинстанционния съд, че начисляването на процесните суми във ведомостите и декларирането им пред НАП са индиция за положителна оценка на труда на ищеца и за възникнало право на бонус.

Изтъква се, че по делото е налице спор относно факта на плащането на процесните суми. Представените от работодателя платежни фишове били изключени като неистински документи въз основа на приетата съдебнографологична експертиза, която въззивникът оспорва и по отношение на която твърди, че е поискано назначаване на повторна експертиза. Според жалбоподателя предварителното изпълнение създава риск да бъде принуден да изпълни парично задължение, чиято правна и фактическа основа е предмет на реален и съществен спор във въззивното производство.

Сочи се, че с отделно подадената въззивна жалба се атакува решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати претендираните брутни суми по процесните бонуси, ведно със законната лихва. Поддържа се, че дължимостта е отложена до крайния срок и обусловена от последваща оценка, сумите са начислени под формата на аванс и при неизпълнение на условията не се дължат, а ако са платени, подлежат на връщане. Изтъкват се липсата на изискуемо право поради ненастъпил срок или неспазено условие, липсата на 2 доказателства за изпълнение на условията по Заповед № 18/05.01.2022 г., неизтичането на периода, за който е следвало да бъде извършена окончателната оценка, прекратяването на трудовото правоотношение преди изтичането на този период, спорният факт на получаването на процесните суми и необосноваността на приетата съдебно-графологична експертиза.

Според жалбоподателя тези обстоятелства сочат на реална вероятност първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло или съществено изменено от въззивния съд. По отношение на искането за спиране на предварителното изпълнение се поддържа, че същото се основава преди всичко на искането за отмяна на определението за предварително изпълнение, като при уважаване на частната жалба последиците от него следва да бъдат преустановени съобразно чл. 245 ГПК. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното определение, с което е допуснато предварително изпълнение на първоинстанционното решение в частта относно присъдените допълнителни трудови възнаграждения, отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист и спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Претендират се разноски.

Насрещната страна - ищецът в първоинстанционното производство Г.И.С. с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител, в срока по чл.

276, ал. 1 ГПК оспорва частната жалба като неоснователна и поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Излага доводи, че присъдените суми представляват допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ и попадат в приложното поле на чл. 242, ал. 1 ГПК. Сочи, че непостоянният и условен характер на бонусите не изключва трудовоправната им природа, като начисляването на сумите във ведомостите за работни заплати и декларирането им пред НАП представляват извънсъдебно признание на работодателя относно тяхната дължимост. Поддържа, че възраженията относно възникването, изискуемостта и плащането на вземанията са относими към правилността на първоинстанционното решение и не следва да бъдат разглеждани в настоящото частно производство. Оспорва и искането за спиране на предварителното изпълнение, като се позовава на чл. 245, ал. 1 ГПК. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение - потвърдено. Претендира разноски, за установяването на които представя договор за правна защита и съдействие, фактура, платежен документ и списък на разноските.

Частната жалба е процесуално допустима -подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, който е валиден и допустим.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

3

От материалите по делото се установява, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищеца Г.И.С. срещу „Медицински център Афродита“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С Решение № 14577/21.07.2026 г. Софийски районен съд е уважил исковете за заплащане на допълнителни трудови възнаграждения, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 61 916,07 евро, представляваща незаплатена част от допълнително трудово възнаграждение под формата на бонус за месец май 2023 г., и сумата от 69 712,20 евро, представляваща незаплатено допълнително трудово възнаграждение под формата на бонус за месец март 2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 16.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземанията. Исковете за обезщетение за забава за периодите, предхождащи предявяването на исковата молба, са отхвърлени.

В мотивите на решението районният съд е приел, че процесните вземания представляват допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че работодателят е начислил процесните суми във ведомостите за работни заплати, включил ги е в платежните фишове и ги е декларирал пред НАП като доходи от трудово правоотношение. Прието е, че начисляването и декларирането на сумите, съобразени с останалите доказателства, установяват възникването на правото на допълнително възнаграждение, като работодателят не е доказал погасяване на задължението чрез плащане.

С молба от 22.07.2026 г. ищецът е поискал допускане на предварително изпълнение на решението в осъдителната му част относно присъдените трудови възнаграждения, както и издаване на изпълнителен лист. С обжалваното Определение № 27332/29.07.2026 г. районният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в посочената част, като е приел, че присъдените суми представляват възнаграждение за работа и попадат в хипотезата на чл. 242, ал. 1 ГПК. Постановено е и издаване на изпълнителен лист.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Разпоредбата е императивна, като допускането на предварително изпълнение е обусловено от характера на присъденото вземане.

В настоящия случай с първоинстанционното решение са присъдени допълнителни трудови възнаграждения под формата на бонуси за постигнати резултати от труда. Настоящият съдебен състав намира, че същите представляват възнаграждение за работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на 4 работната заплата (НСОРЗ) могат да се определят допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период. Следователно липсата на постоянен характер на подобно възнаграждение не изключва неговата трудовоправна природа. В този смисъл е и Решение № 100/08.07.2020 г. по гр. д. № 4564/2019 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че „Премиалното възнаграждение (бонус) за постигнати резултати - индивидуални или общи, е включено в заплатата над основното трудово възнаграждение“. В същата насока е и Решение № 283/08.10.2025 г. по к. т. д. № 2274/2024 г. на ВКС, II т. о., в което е разяснено, че премиалните възнаграждения за постигнати индивидуални или общи резултати, макар да се включват в заплатата над основното трудово възнаграждение, нямат постоянен характер.

В разглеждания случай присъдените суми произтичат от съществувалото между страните трудово правоотношение и са свързани с професионалните резултати от дейността на ищеца като лекар.

Обстоятелството, че същите са определени като бонуси, чието изплащане е обусловено от предварително установени условия, не изключва квалификацията им като възнаграждение за работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че предвидените в Заповед № 18/05.01.2022 г. условия за получаване на бонусите, обстоятелството, че окончателната оценка на резултатите е предвидена след 31.12.2026 г., както и прекратяването на трудовото правоотношение на 31.08.2024 г., обуславят незаконосъобразност на допуснатото предварително изпълнение. Тези обстоятелства са относими към възникването и изискуемостта на конкретните вземания, но сами по себе си не променят характера на присъдените суми като възнаграждение за работа. В производството по чл. 244 ГПК съдът проверява законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение с оглед предпоставките на чл. 242, ал.

Разпечатката съдържа 32 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60c998ac-d4ba-4477-a386-7fd37fd304df