Определение № 14 от 23.01.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Варна, 20.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20223000600388 по описа за 2022 година Предмет на въззивното производство е определение № 201 по ЧНД № 191/2022 г. на Окръжен съд гр. Търговище, постановено на 12.11.2022 г., с което съдът се произнесъл по жалба на В. М. и Ф. Х., чрез процесуалния им представител адв. В. У., и отменил постановление на Окръжна прокуратура Търговище за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 31/2021г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Търговище.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ОП Търговище, който намира, че изводът на съда за непровеждане на всестранно, пълно и обективно разследване по делото е необоснован. Прокурорът поддържа, че е проведено разследване по посочените в предходни съдебни актове на ОС Търговище и АС Варна неизяснени обстоятелства, като са изпълнени дадените указания, но не е достигнато до нов извод за виновност на лице, различно от пострадалия, за настъпване на смъртта му. След назначената по делото експертиза е било установено, че изкривяването на левия стабилизатор на автовишката не е оказал влияние върху стабилността й и с оглед техническите характеристики на коша падането не би се случило, ако Х. по свое решение не се е бил надвесил извън него, като сам е взел решението да започне работа при недостатъчно отстояние и голямо разстояние от стълба. Прокурорът приема, че от доказателствата се установява категорично, че токов удар не е имало, но дори и да е имало не е налице пряка причинно-следствена връзка с поведението на друго лице, което да е длъжно да изпълни правила за безопасност, да следи и контролира тяхното изпълнение, и да не е изпълнило тези задължения. Проверката за протичане на ток е следвало да се направи от Х. и при наличие на напрежение бил длъжен да не предприема ремонтните дейности и това би изключило токов удар. Подчертава се, че всички действия по извършване 1 смяната на осветителното тяло са по решение на пострадалия и са извършени само от него. Според прокурора, изясняването на визираните в определението на ТОС факти не би довело до промяна на извода, че смъртта на Х. се дължи на неговото поведение, изразяващо се в неспазване на правилата за безопасност. Поради изложеното моли за отмяна на определението и потвърждаване на постановлението за прекратяване на производството.

Настоящото производство е второ по ред по чл. 243 ал. 8 от НПК в Апелативен съд Варна. С определение № 64/28.03.2022г. по ВЧНД 74/22 на ВАпС е било потвърдено определение № 35/08.03.2022г. по ЧНД № 19/22г. на ТОС, с което било отменено постановлението на прокурор при ОП Търговище за прекратяване на същото наказателно производство.

Въз основа на аналитичната проверка по приетите от прокурора за установени по делото фактически положения, произнасяйки определението по ЧНД № 191/22г., ТОС счел, че разследването не е събрало достатъчно относими към разкриване на обективната истина доказателства, не е проведено, всестранно, обективно и пълно, и не са изяснени по категоричен и детайлен начин отговорностите, изпълняваните функции, дължимият контрол върху работата на пострадалия и свид. Е.М., и какви решения е следвало да бъдат взети.

В разглежданото определение първоинстанционният съд е коментирал конкретни неизяснени положения и дал указания в няколко посоки:

1. Въпреки установеното от заключението на вещо лице /л.129 т.4 от ДП/- че „ позиционирането на автовишката е било неправилно“, „ в тази връзка е било необходимо да поискат изключване от електроразпределителното дружества“ и „че в случая е налице лоша преценка на ситуацията и неспазване на т.11 от Инструкцията за безопасна работа с автовишка“, съдът намерил за неизяснени редица елементи относно: отговорността и техническата правилност на позициониране на специализирания автомобил с автовишка спрямо ел. стълб на който е следвало да се ремонтира осветителното тяло; достатъчното отстояние за удобна работа от разгънатата автовишка до осветителното тяло; значението на състоянието на улицата - неасфалтирана, кална, с изтичащи отпадни води; спазено ли е изискването-«да не се повдига стрелата, ако машината не е нивелирана, и не се намира на здрава повърхност»; значението на стабилизатор, от страната на стълба, който е бил изкривен – кога е настъпило това изкривяване, кой е бил отговорен след допускане и установяване на такова изкривяване по стабилизаторите, да вземе необходимите мерки по отремонтиране, или спиране от работа на така установената неизправна машина; промяната на центъра на тежестта при разгъване на автовишката ведно с пострадалия.

Срещу тези констатации прокурорът посочва, че позиционирането и стабилизирането на автомобила не се е отразило върху безопасността на 2 коша, заварен в обичайното му положение. Падането от коша не би се случило, ако Х. по свое решение не се е надвесил извън него. Решението да започне работа въпреки голямото разстояние също било на пострадалия.

2. Съдът намерил, че не е установено по категоричен начин, възприетото от прокурора, Х. да се е опитал да се закрепи, хващайки се за куката на изолатора на електрическия стълб, като под тежестта му тя се счупила, както и, че двамата свидетели видели издаденото напред тяло на пострадалия. При неизследване протичал ли ток по жиците – описани в протокола за оглед, дали същите са били под напрежение, и дали след като пострадалия се е отпуснал с цялата си тежест върху проводниците, е получил увреждания от въздействие на електрически ток.

3. Съдът установил противоречие между: възприетото в обжалваното постановление, че смяната на изгорели осветителни тела, поставянето им и ремонтът на осветителната инсталация се извършва само при изключено напрежение, което било спазено при настъпване на инцидента, защото не е протичало ел. напрежение по жиците на уличното осветление – имало фотореле и са били изключени предпазителите, и показанията на свид. Н. Д. „попитах колегата му дали е било спряно електричеството, а той ми отговори, че не било, защото не им разрешават“. От друга страна, по отношение на фоторелето, за което се счита, че било технически изправно - не е изготвена експертиза, която да установи категорично дали въпросното фотореле е било изправно, и дали е протичало електричество по жиците на уличното осветление.

По отношение на обстоятелството дали по жиците е протичал ток, от една страна в частния протест се сочи, че е категорично установено, че не се касае за токов удар, т. к. по пострадалия СМЕ не е установила такива белези; а от друга, дори и да е протичал ток, пострадалият е разполагал с уред за такава проверка и ако е протичал, не е следвало да предприема дейността.

4. Като неизяснено обстоятелство, първоинстанционният съд коментирал, и какво след двата предходни опита да навлязат в улицата се е променило и е наложило на 19.07.2021г. при същите условия М. и Х. да вземат решение да навлязат и извършат дейността, за която са изпратени.

5. Съдът преценил като необоснован изводът на прокурора за изключване на всички нарушения на трудовия процес и мерки за безопасност, установени от вещото лице, като е декларирано, че не е налице причинно следствена връзка с настъпилата смърт. В тази насока съдът е коментирал показанията на свид. Тома Т. относно: извършваната дейност по поддръжка/монтаж на уличното осветление, като дейност и изисквания, регламентирана в Раздел 4 „Почистване на осветителни тела и смяна на лампи за улично и районно осветление, на правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, Правилник за БЗРЕУЕТЦЕМ, като случаят касае разпоредбата на чл. 293 ал.1 от БЗРЕУЕТЦЕМ, следвало е да се спазят 3 организационните мерки по безопасност: определяне на отговорни за безопасното извършване на определената работа, издаване на нареждане за възлагане на извършването на определената работа и оформянето на определените по тях процедури; ведно с уточнение на отговорните лица: издаващ нареждането, изпълнител на работата и член на бригадата, като конкретните функции се възлагат със заповед на работодателя на хора с необходимата правоспособност и квалификация.

В тази посока прокурорът сочи, че всички действия по смяната на осветителното тяло са били извършени по решение и лично от пострадалия, като изпълнението на дадените от съда указания няма да промени извода, че смъртта се дължи на поведението на пострадалия, изразяващо се в неспазване на правилата за безопасност.

След задълбочена проверка на материалите по делото, актовете на прокурора и съда, настоящият състав на въззивната инстанция, счете протестът за допустим, но по същество неоснователен.

При обсъждане становището на прокурора по протеста, изложените от първоинстанционния съд съображения и с оглед материалите по делото, въззивният състав формира извод за законосъобразност и относимост на указанията, дадени на основание чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК към органите на разследването. Надценяването на гласните източници, при изясняване на фактическата обстановка в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, е довело до противоречиви по отношение на останалите доказателства, непълни, основани на предположения, констатации. Необходимостта от провеждане на допълнително разследване е обоснована поради следните решаващи аргументи:

А. По делото, независимо от изтеклия продължителен процесуален период, и към момента не са изяснени множество обстоятелства, свързани със събитията на 19.07.2021г., сред които и обемът от дейност, възложен на електротехниците. Възникват следните въпроси:

1). Кога и какъв сигнал е постъпил от с. Горна Хубавка в Община Омуртаг по отношение на авария в уличното осветление на ул. „Вола“ № 4.

Твърдението на свид. М., че два пъти в предните дни с Х. са посетили адреса, но обективно не са могли да предприемат отстраняване на аварията, е прието без да бъде оценено значението на тези факти. Съществено е: каква информация е получил работодателят от работниците си по отношение на неуспешните им опити (поради кал, неравен терен, струпани дърва, пречещи на достигане на вишката до стълба, откачен проводник, необходимост от спиране на напрежението от Енерго Про Север, или друго) да изпълнят възложената им задача, какви мерки е предприел за отстраняване на пречките 4 и какви гаранции за успешно протичане на процеса е обезпечил при поредното изпращане на двамата специалисти в понеделник, 19.07.2021г., на същия обект. В тази насока разследването разполага с редица възможности за проверка и анализ – на издадени за изпращането им пътни листи, чрез уточняващ разпит на свид. Ф. С. и привличането в качеството на свидетел по делото на Ю. О..

2). Кога на 19.07.2021г. и по чие нареждане е предприето тръгването на екипа към с. Горна Хубавка.

Подаден ли е бил нов сигнал за авария, по който на 19.07.2021г. Ю. О. с устно нареждане е възложил на екипа електротехници отстраняване на повредата. Кога и къде е била осъществена срещата, при която е изразено това нареждане от заместник кмета към екипа.

Видно е, че Пътният лист, т. 2, л. 124, е издаден от свид. Ф. С., свидетел по делото, който не е разпитван за конкретните събития на 19.07.2021г. Свид.

С. се е подписал, че предава автомобила технически изправен.

Не е ясно, поради поправки (неизследвани до момента за авторство) в цифрите, дали часът на тръгване е 8 или 9, както и дали часът на пристигане е 8, 9 или 10.15ч. Разстоянието между гр. Омуртаг и с. Горна Хубавка, по общодостъпни данни, е около 5км. От друга страна, по съобщението и акта за смърт, в 10ч. А. Х. вече е бил починал.

Не е ясно и кой е заверил пътния лист. Очевидно, т.а. с автовишка не е бил иззет при извършения оглед на местопроизшествие, и е бил върнат обратно в Общината в 15.15ч. на 19.07.2021г., след което (неизвестно в колко часа) е предаден доброволно на разследващата от Ю. О..