Решение № 81 от 16.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Ловеч, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264300500074 по описа за 2026 година

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба № 8834/09.12.2020г.от „Йеттел Постъпила е въззивна жалба вх. № 8834/ 09.12.2021 г. с пощенско клеймо от 07.12.2021 г. от “ Теленор България“ ЕАД, с ЕИК 130460283, съдебен адрес: гр. София, п.к.

1606, ул. „Шандор Петьофи" № 10, чрез адв. В. Н., против решение Решение № 307/19.11.2021г. по гр.д. №815/2021, IX с-в на PC - Ловеч в частта, с която са отхвърлени лизингови вноски в размер 263,60 лв. и суми за разлика в цената на устройства в размер на 513,50 лева. Посочва, че в обжалваната част от решението мотивите са неправилни и необосновани. Съдът е възприел неправилно представения доказателствен материал и е формирал погрешни правни изводи. Счита, за неправилен е изводът на съда, че договорите за лизинг са развалени. Твърди, че ищеца не е излагал подобни твърдения, нито е посочвал доказателства за това, изрично заявява, че договорите за лизинг не са разваляни. Твърди, че е неправилен извода на съда, че договорите за лизинг са прекратени с издаване на фактурата с която са начислени оставащите 20 лизингови вноски за всеки от договорите за лизинг. Счита, че самото обявяване на лизинговите вноски за предсрочно изискуеми не представлява 1 прекратяване на договорите за лизинг, а изменение на последните и са неправилни изводите на пътвоинстанциионият съд, че с предсрочната изискуемост договора се разваля. Посочва, че в договорите не е уговорен начин за разваляне, поради което приложима е разпоредбата на чл.87 от ЗЗД.

Твърди, че, първоинстанционният съд е пропуснал изразеното в становището на ищеца, че, договорите за лизинг са прекратени поради изтичане на 23месечния срок, за който са сключени. Уточнявам, че с изтичането на срока на договорите е настъпил падежа и на последната лизингова вноска, поради което всички лизингови вноски към настоящия момент за изискуеми на общо основание. Обстоятелството, че в последната фактура са начислени накуп лизингови вноски е ирелевантно. защото фактурата не е основание за вземането, а такова е самия договор. Цитира съдебна практика.

По отношение отхвърлените суми за разлика в цената на мобилни устройства, сочи, че съдът неправилно е квалифицирал двете вземания, като неустойки. Вземането за разлика представлява вземане за цената на мобилните устройства, а не неустойка. В т.П, б."б" от договора и Раздел IV, чл. 2, б. "б" от допълнителното споразумение за мобилни услуги е уговорено, че при нарушение на договорни задължения, т.е. договорно неизпълнение през първоначалния срок от 24 месеца, потребителят дължи връщане на част от разликата между стандартната цена и преференциалната цена на устройствата, съответстваща на оставащия срок за договора, или иначе казано потребителят дължи доплащане на цената на устройствата изразяващо се във възстановяване на част от направената отстъпка.

Моли , да бъде отменено Решение № 307/19.11.2021г. по гр.д. № 815/2021 г. в частта, с която се отхвърлят лизингови вноски в размер на 263,60 лв. и суми за разлика в цената на мобилни устройства в размер на 513,50 лева., и вместо това бъде постановено ново Решение, с което да се признае за установено, че И. М. А. дължи на "Теленор България" ЕАД горепосочените вземания, както и бъде осъден да заплати разноските по първоинстанционното и заповедното производство, с оглед уважената част от иска, както и разноските по настоящото дело.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил е отговор на въззивна жалба.

В съдебно заседание въззивника страна - „Йеттел България"ЕАД 2 София, редовно призована, не изпраща представител. С молба-становище вх.

2002/ 09.03.2026 година, депозирана от адв. З. Ц., с приложена към нея договор за правна защита и съдействие посочва, че поддържа изцяло аргументите , посочени във въззивната жалба.

Въззиваемата страна – С. М. М., редовно призована не се явява и не се представлява.

От представените доказателства по гражданско дело № 1188/ 2025 година на Ловешки районен съд, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Постановено е решение № 599/ 23.12.2025 година, по гр.д 1188/2025 г. по описа на Ловешки районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, срещу С. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, предявен по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, за присъждане на сумата 486.38 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625934561 от 04.03.2022 г. и Договор за мобилни услуги № 626576913 от 26.07.2022 г., начислена във фактура № 7353234987/05.07.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Отхвърлено е и искането за присъждане на направените разноски по заповедното и исковото производство.

При действие на чл. 269 от ГПК въззивният съд дължи проверка по валидността на съдебния акт служебно, а по допустимостта - в обжалваната част.

Постановеното съдебно решение № 599/ 23.12.2025 година, по гр.д 1188/2025 г. по описа на PC - Ловеч е валидно и допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

От фактическа страна за съда е изяснено, че между страните са сключени два договора за мобилни услуги № 625934561/ 04.03.2022 година за мобилен номер ********** и договор за мобилни услуги № 626576913/ 26.07.2022 година за мобилен номер ********** и срок на договора от 24 месеца, с абонаментен план „Тотал +“ и „Тотал макс“.

3

„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – София е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх. № 3428/ 17.03.2025 г.(клеймо 12.03.2025 година, срещу С. М. М.. С разпореждане № 1297/ 19.05.2025 г. по ч.гр.д. № 487/ 2025 година по описа на РС-Ловеч, заповедният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение за претендираното вземане за неустойка в общ размер на сумата 486.38 лева за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя. С разпореждането е указано на заявителя за възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за отказаната претенция.

Разпореждането е връчено на Йетел на 28.05.2025 година, а искът по чл.

422 от ГПК е предявен на 27.06.2025 година.

Предявеният иск е с правна квалификация чл.415, ал.1,вр.чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД, и чл. 345, ал.1 от ТЗ,вр. с чл.232,ал.2 от ЗЗД.

От представените по делото доказателства се установява, че страните са се намирали в договорни отношения, с предмет предоставяне на мобилни услуги, като по делото не са налице доказателства мобилният оператор да е неизправна страна по договора. Във връзка със заплащане на използваните услуги са издадени три броя фактури.

Предмет на настоящото производство е претендираната неустойка за прекратяване на договорите за мобилни услуги. Видно от приложения договор, стандартната абонаментната такса е в размер на 16.99 лева с вкл.

ДДС – 14.16 лева без ДДС. В договорите е предвидено заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, изразяващо се в нарушение на договора или общите условия. В допълнение на неустойката е предвидено възстановяване от потребителя на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

В индивидуалните договори за мобилни услуги не е посочено по какъв начин, другата страна ще бъде уведомявана за изменение, респ. предсрочно прекратяване на договора (разваляне на договора). Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

4

В конкретния казус твърдението е за едностранно разваляне на договорите, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника – абонат на мобилни услуги. Касае се за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл.

87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. Този ред за прекратяване на договора за мобилни услуги е предвиден и в разпоредбата на чл.75 от Общите Условия /ОУ/ приложени към заявлението, а именно: „Йеттел България" ЕАД има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част XIII, или при условията на т.19б и т.19в едномесечно писмено предизвестие.

По делото са представени покана за доброволно плащане и удостоверение от Български пощи“ ЕАД, от които не се установява за ищеца, като изправна страна да е възникнало право да реализира имуществена отговорност/ неустойка съгласно договорите и общите условия. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че ще се предприемат действия за прекратяване на договора, т.е. не съдържа писмено изявление за прекратяване на договора. От друга страна от представеното удостоверение не може да се направи извод за надлежно връчване на длъжника на писмено изявление за прекратяване на конкретните договори, тъй като същото е общо, без дата, като е отбелязано, че получената за доставка непрепоръчана кореспондентска пратка с получател длъжника е доставена съгласно сключения договор.

С оглед изложеното въззивната инстанция счита, обжалваното съдебно решение № 599/ 23.12.2025 година, по гр.д 1188/2025 година на Ловешки районен съд следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход от процеса разноски от въззиваемата страна не са претендирани, а и няма направени такива, поради което не следва да се присъждат.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение № 599/ 23.12.2025 година, по гр.д 1188/2025 година на Ловешки районен съд.

Решението е окончателно, на основание чл. 280 от ГПК по цена на иска 5 и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6