Решение № 630 от 26.06.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. П., 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Т.З. при участието на секретаря К. Ант. И.а като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20251720101062 по описа за 2025 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК.

Образувано по искова молба с вх.№ 6471/18.03.2025 г., уточнена с молба от 08.04.2025г., предявена от В. И. В., Р. З. Г. и С. И. М., чрез адв.Д. М., против „Електрохолд продажби“ ЕАД, с която се иска да бъде признато за установено, че спрямо ищците не съществува, изпълняемо право на принудително изпълнение по 1/3 съобразно наследствените им дялове от сумите 448, 12 лева - главница за ползване на електрическа енергия за периода от 15.05.2009г до 05.11.2010г, както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 46, 64 лева за периода 02.09.2009г до 14.03.2011г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2011г до окончателно изплащане на вземането и сторените разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 04.04.2011г. и изпълнителен лист от 19.05.2011г. по ч.гр. дело № 2037/2011 г. по описа на РС — П., въз основа на които е образувано изп. д.№ 155/2012 г. по описа на ЧСИ Е.Д., поради новонастъпили факти — погасяване по давност на сумите след издаване на изпълнителния лист.

С Определение № 1259/09.04.2025г. е прекратено производството по гр. д. № 1062/2025 г. по описа на Районен съд П., V-ти състав в частта по предявения от С. И.

М. иск за съответната 1/3 част от предявените искове.

Ответникът „Електрохолд продажби“ ЕАД в срока по чл.131 ГПК, чрез юрк.

И.а, признава предявените искове, като посочва, че изпълнително дело № 155/2012г. по описа на ЧСИ Е. Д. е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК и оригинала на изпълнителният лист им е върнат и не е образувано нова изпълнително дело, поради което моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищците.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства при съобразяване с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Искът е процесуално допустим. Правният интерес на ищците от воденето му се установява от наличието на изпълнителен лист от 19.05.2011г. по ч.гр. дело № 2037/2011 г. по описа на РС — П., въз основа на които е образувано изп. д.№ 155/2012 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. Наличието на изпълнителен титул за спорното вземане обосновава правния интерес на ищците за предявяване на настоящия иск за установяване, че правото на принудително изпълнение на същото не съществува, тъй като е погасено по давност.

В проведеното на 16.06.2025г. ОСЗ процесуалният представител на ищците прави искане за постановяване на решение при признание на иска, съобразно изразеното в отговора признание от ответника на исковете по основание и размер.

Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.

Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на предявените искове, налице са предпоставките за постановяване на решение, основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага мотиви по съществото на спора.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Следователно за приложението на нормата е необходимо едновременно да съществуват две предпоставки – ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото. В случая ответникът е признал иска и това обстоятелство не е спорно между страните. Не е налице, обаче втората изискуема предпоставка – да не е дал повод за завеждане на делото. По приложението на цитираната норма е налице установена трайна съдебна практика на ВКС, с която настоящият състав се солидаризира и която приема, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца.

В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото при образувано изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист, макар и прекратено, предявяването на иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист /в какъвто смисъл в случая е било направено възражение за изтекла давност/ е единствената възможност за защита на длъжника.

Същият се е възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за съществуването му.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат ищците за сумата 50,00 лева – заплатена държавна такса.

Направено е и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, като ищците в настоящето производство са представлявани от упълномощен от тях адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В тази връзка на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адв. Д. М., като същото да се възложи в тежест на ответника. В настоящия случай, всеки от ищцитее предявил един иск в защита на един интерес. Защитаваният интерес на е на висока стойност, а производството по делото не разкрива фактическа или правна сложност.

Проведено е едно открито съдебно заседание, поради което и на адв. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лева.

Водим от изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, ч е В. И. В. с ЕГН ***** от гр. П., ж.к. *****, НЕ ДЪЛЖИ на „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ******* сграда „***“, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, по 1/3 част от следните суми - сумата от 448, 12 лева - главница за ползване на електрическа енергия за периода от 15.05.2009г до 05.11.2010г, сумата от 46, 64 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 02.09.2009г до 14.03.2011г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2011г до окончателно изплащане на вземането и сторените разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 04.04.2011г. и изпълнителен лист от 19.05.2011г. по ч.гр. дело № 2037/2011 г. по описа на РС — П., въз основа на които е образувано изп. д.№ 155/2012 г. по описа на ЧСИ Е.Д., с район на действие ПОС.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Р. З. Г. с ЕГН ***** от гр. П., ж.к. ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ******* сграда „***“, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, по 1/3 част от следните суми - сумата от 448, 12 лева - главница за ползване на електрическа енергия за периода от 15.05.2009г до 05.11.2010г, сумата от 46, 64 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 02.09.2009г до 14.03.2011г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2011г до окончателно изплащане на вземането и сторените разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 04.04.2011г. и изпълнителен лист от 19.05.2011г. по ч.гр. дело № 2037/2011 г. по описа на РС — П., въз основа на които е образувано изп. д.№ 155/2012 г. по описа на ЧСИ Е.Д., с район на действие ПОС.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на В. И. В. с ЕГН ***** и на Р. З. Г. с ЕГН *****, сумата от 50.00 лева – сторени по делото разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗАдв „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на адвокат Д. М., със служебен адрес: гр. П., ул. ***** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ но ищците в настоящето производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Оръжен съд П . в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3