Решение № 12850 от 20.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12850 гр. ***************, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.Ш при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110161182 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от “Т................” ЕАД против Л.

Е. И. и И. Е. И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца при квоти съответно ½ и 1/2, следните суми: сумата от 2 361 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес: гр. ***************, ж.к. „......................................., аб. № ......................., ИД номер 176202 през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, сумата от 369,73 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2020 г. – 21.10.2022 г., сумата от 53,26 лв. – такса за дялово разпределение за периода м. 10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 11,48 лв.

– лихва за забава за периода 01.12.2019 г. – 21.10.2022 г. Претендира разноски.

В исковата молба и уточнителна молба от 19.12.2022 г. ищецът сочи, че ответниците като наследници на Е. И., починал на 04.05.2018 г., са собственици на топлоснабден имот с адрес: гр. ***************, ж.к. „......................................., аб. № ......................., ИД номер 176202, до който през исковия период е доставяна ТЕ за битови нужди. Претендира се и такса за дялово разпределение.

Ответниците с а подали в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба.

Оспорват да са наследници на Е. И., т.к. са се отказали от наследството, останало от него, през 2018 г., както и от наследството, останало от майка им С. И., през 2021 г.

Представят доказателства за това. Не оспорват размера на вземанията.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:

В исковата молба ищецът сочи, че насочва претенцията срещу Л. Е. И. и И. Е.

И. като наследници на Е. И., починал на 04.05.2018 г. В уточнителна молба след даване на указания да уточни правния си интерес от предявяване на искове срещу 1 ответниците като наследници на Е. И. с оглед представените удостоверения за отказ от наследството на Е. И. ищецът с молба от 19.12.2022 г. сочи, че насочва иска срещу Л.

Е. И. и И. Е. И. като наследници на С. И.нова И. – преживяла съпруга на Е., починала след исковия период на 23.09.2021 г.

С доклада по делото в тежест на ищеца е възложено да докаже, че ответниците са наследници на Е. И., починал на 04.05.2018 г., и на С. И.нова, при посочените квоти; че процесният имот - гр. ***************, ж.к. „......................................., аб. № ......................., ИД номер 176202, е придобит от Е. И. преди исковия период.

Ответниците не оспорват размера на вземанията, както и обстоятелството, че до имота в процесния период е доставяна ТЕ в твърдяното количество.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

В настоящото производство ищцовото дружество не доказа ответниците да са наследници на Е. И., починал на 04.05.2018 г., и на С. И.нова, при посочените квоти.

Видно от нот. акт от 1990 г. Е. И. е придобил в режим на СИО със С. И.нова И. процесния топлоснабден имот. Е. И. е починал на 04.05.2018 г. и е оставали наследници С. И.нова И.- преживяла съпруга, и две деца – ответниците. Е. И. и С.

И.нова И. са имали и трето дете, но то е починало като пеленаче. Видно от съдебни удостоверения на л. 12 то ответниците – дъщери на Е. И., са се отказали от наследството му. По този начин на осн. чл. 53 ЗН и поради прекратяване на СИО преживялата съпруга С. И.нова И. е станала едноличен собственик на имота. С молба – декларация от 18.09.2018 г. е открита партида относно имота на името на С. И.нова И.. С. И.нова И. е починала след исковия период на 23.09.2021 г. Нейни наследници са двете й дъщери – ответниците, но видно от представени с отговора на л. 80 то ответниците са се отказали и от наследството на майка си С. И.нова И..

Исковете са неоснователни поради недоказване от страна на ищеца имотът да е собственост по наследство на ответниците.

Ищцовото дружество няма правно на разноски, с оглед отхвърляне на исковите му претенции в цялост. Ответниците не претендират разноски.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т................” ЕАД, ЕИК ****************** със седалище и адрес на управление: гр. ***************, ул. „********************“ № 23Б, срещу Л. Е. И. ЕГН **********, с адрес: гр. ***************, ЖК *************************** , и И. Е. И. ЕГН **********, с адрес: гр. ***************, ЖК ***************************, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца при квоти съответно ½ и 1/2 , следните суми: сумата от 2 361 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес: гр. ***************, ж.к.

„......................................., аб. № ......................., ИД номер 176202 през периода от 01.05.2019 г. до 2

30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, сумата от 369,73 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2020 г. – 21.10.2022 г., сумата от 53,26 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.

10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 11,48 лв. – лихва за забава за периода 01.12.2019 г. – 21.10.2022 г., като неоснователни.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисиз“ ООД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3