Решение № 240 от 30.06.2026, Районен съд - Пазарджик

АНД № 849/2026 г. по описа на Районен съд П.

МОТИВИ:

Производството е образувано по внесено от Районна прокуратура П. постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на С. Д. Д., роден на ... г. в гр. П., живущ в с. С., обл. П., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН:

********** за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1, предложение 1 от НК, вр. с чл. 7, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

В съдебно заседание обвиняемият С. Д. Д., редовно призован, се явява лично. Заявява, че разбира обвинението, че изложената фактическа обстановка в постановлението на Районна прокуратура – П. отговаря на действително случилото се и се признава за виновен.

Представителят на Районна прокуратура П. поддържа внесеното предложение, като счита обвинението за доказано и пледира обвиняемият да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като при определяне размера на административното наказание бъдат съобразени смекчаващите вината обстоятелства.

В хода на съдебните прения обвиняемият заявява, че е допуснал грешка и че е взел наркотичното вещество за лична употреба, а в последната си дума моли съдът да съобрази това обстоятелство при определяне на наказанието.

Районен съд П., като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.04.2026 г. при провеждане на специализирана полицейска операция от ОД на МВР П. полицейските служители свидетелят Иван Сердаров и колегите му мл. инсп. Л.М. и свидетелят И.Г. спрели за проверка лек автомобил „М.“ с рег. № ..., движещ се в гр. П. по ул. Х.К.“ в района на мост „Атлантик“ и управляван от свидетеля Д.Й.. При извършената проверка било установено, че обвиняемият С. Д. Д. пътувал на предна дясна седалка на автомобила и държал у себе си два полиетиленови плика, съдържащи суха листна маса. Обвиняемият предал същите с протокол за доброволно предаване, като заявил, че веществото представлява марихуана, предназначена за негова лична употреба.

Бил извършен оглед на веществените доказателства, при който листната маса реагирала на „синтетичен канабиноид“ след проведения полеви наркотест „Synthetic Cannabinoids“.

От заключението на допуснатата и изготвена химическа експертиза било 1 установено, че сухата зелено-кафява растителна маса представлява марихуана с нетно тегло 4,52 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол – 18,3 тегловни процента. След извършеното изследване останало неизползвано количество от 3,90 грама марихуана, което било предадено на Централно митническо управление „Наркотици“ с приемопредавателен протокол № 117983 от 29.04.2026 г.

Обвиняемият не е притежавал надлежно разрешително за държането на наркотичното вещество.

По делото е установено още, че обвиняемият е бил осъждан за деяния по чл. 194, ал. 3 и чл. 354в, ал. 1 НК през 2013 г., но по отношение на тези осъждания е настъпила реабилитация по право през 2016 г., поради което към момента на извършване на процесното деяние същият се ползва от статута на неосъждано лице. Тези обстоятелства са изрично отчетени и от прокурора при преценката за приложимост на чл. 78а НК.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства и направеното непосредствено пред съда самопризнание на обвиняемия. В съдебно заседание обвиняемият изрично заяви: „Всичко е така, както е описано в постановлението на РП П..

Признавам се за виновен“, поради което изложената от прокурора фактическа обстановка не само не беше оспорена, но беше потвърдена изцяло от обвиняемия. Самопризнанието му не е изолиран доказателствен източник, а се подкрепя изцяло от събраните по досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите, протокола за доброволно предаване, протокола за оглед на веществени доказателства и приложения фотоалбум, приемопредавателния протокол, справката за съдимост, характеристичната справка и декларацията за семейно и материално положение и имотно съС.ие. Всички тези доказателства бяха прочетени и приети по реда на чл. 378, ал. 2 НПК.

Фактическата обстановка се подкрепя и от заключението на физикохимичната експертиза. Съдът не констатира противоречия между отделните доказателствени източници. Те са еднопосочни, взаимно се допълват и установяват по несъмнен начин както държането на наркотичното вещество от обвиняемия, така и неговия вид, количество, съдържание на активен компонент и предназначението му за лична употреба. Съдът кредитира изцяло и заключението на химическата експертиза, което намира за компетентно, обосновано и изготвено въз основа на необходимите специални знания, като липсват каквито и да било данни, които да поставят под съмнение направените от вещото лице констатации.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият С. Д. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1, предложение 1 НК.

От обективна страна на 07.04.2026 г. в гр. П. обвиняемият без надлежно 2 разрешително е държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 4,52 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 18,3 тегловни процента и на стойност 46,22 евро /90,40 лева/. Марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и представлява вещество с висока степен на риск за общественото здраве. Стойността на държаното от обвиняемия наркотично вещество възлиза на 46,22 евро /90,40 лева/.

Изпълнителното деяние „държане“ е безспорно установено.

Наркотичното вещество се е намирало непосредствено у обвиняемия, който е упражнявал фактическа власт върху него и сам го е предал на полицейските служители при извършената проверка. В Решение № 241 от 11.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 679/2014 г., III н. о. разглежда именно съдържанието на изпълнителното деяние „държане“ по чл. 354а НК във връзка с упражняването на фактическа власт върху наркотичното вещество.

От субективна страна обвиняемият е действал при пряк умисъл. Той е съзнавал, че държи наркотично вещество, знаел е неговия характер и въпреки това съзнателно е упражнявал фактическа власт върху него. Показателно в тази насока е както изявлението му още при проверката, че веществото е марихуана за лична употреба, така и направеното пред съда пълно самопризнание.

Съдът намира, че конкретният случай правилно е квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 354а, ал. 5, вр. с чл. 93, т. 9 НК. Маловажността не може да се определя единствено въз основа на количеството или стойността на наркотичното вещество. Необходима е комплексна преценка на всички обективни и субективни характеристики на конкретното престъпление.

В посоченото Решение № 241 от 11.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 679/2014 г., III н. о., ВКС приема, че при преценката по чл. 93, т. 9 НК следва в съвкупност да бъдат обсъдени времето, мястото и начинът на извършване на деянието, особеностите на предмета на престъплението, вредните последици, мотивите и подбудите на дееца, социалният отзвук на извършеното, както и данните за неговата личност. Маловажен е случаят, когато съвкупната оценка на всички тези фактори сочи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В същия смисъл е и Решение № 231 от 24.01.2020 г. по н. д. № 869/2019 г., I н. о. на ВКС. Там върховните съдии изрично разглеждат при престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК значението на количеството и стойността на марихуаната, предназначението за лична употреба и характеристичните данни за дееца, като подчертава необходимостта от съвкупна, а не изолирана оценка на тези обстоятелства.

В конкретния случай в полза на извода за по-ниска степен на обществена опасност следва да бъдат съобразени сравнително малкото количество наркотично вещество – 4,52 грама марихуана, ниската му стойност – 46,22 евро, обстоятелството, че наркотикът е предназначен единствено за лична 3 употреба, както и липсата на каквито и да било данни обвиняемият да го е държал с цел разпространение. Следва да се отчете и поведението на обвиняемия след установяване на деянието – същият доброволно е предал наркотичното вещество, още при полицейската проверка е заявил неговия действителен характер и предназначение, а впоследствие е направил пълно самопризнание и не е възпрепятствал по никакъв начин установяването на обективната истина. В негова полза следва да се отчетат и положителните характеристични данни, трудовата му ангажираност и обстоятелството, че към момента на деянието се ползва от статута на неосъждано лице вследствие на настъпилата реабилитация. По отношение на последното обстоятелство съдът съобрази и изричното разрешение, дадено в Решение № 496 от 14.11.2025 г. по к. н. д. № 693/2025 г., III н. о. на ВКС. В него касационният съд приема, че предходно осъждане, за което е настъпила реабилитация – независимо дали по право, по съдебен ред или абсолютна – не може да се третира като отегчаващо отговорността обстоятелство, включително и като основание за извеждане на лоши характеристични данни. ВКС изрично се позовава на действието на чл. 85, ал. 1 НК, според който реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законът свързва с него.

Оценени в съвкупност, всички посочени обстоятелства обосновават извод, че конкретното деяние разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичните случаи на незаконно държане на високорискови наркотични вещества и поради това изпълва критериите на чл.

93, т. 9 НК. Наред с това съдът намира, че в случая не са налице основания за приложение на чл. 9, ал. 2 НК.

Следва да се прави разграничение между маловажния случай по чл.

354а, ал. 5 НК и малозначителността на деянието по чл. 9, ал. 2 НК. При маловажния случай извършеното остава престъпление, но неговата обществена опасност е по-ниска от тази на обикновените случаи. При малозначителността обществената опасност отсъства или е явно незначителна до степен, която изключва престъпния характер на деянието. В Решение № 231 от 24.01.2020 г. по н. д. № 869/2019 г., I н. о. ВКС приема, че въпросът за приложението на чл. 9, ал. 2 НК се разрешава след съвкупна оценка на характера на засегнатите обществени отношения, степента на тяхното засягане или застрашаване, характеристиките на дееца, последиците от деянието и всички останали конкретни факти по случая. Съдът отчете и Решение № 78 от 09.06.2017 г. по н. д. № 134/2017 г., II н. о. на ВКС, в което е приложен чл. 9, ал. 2 НК при държане на 0,95 грама марихуана на стойност 5,70 лева, предназначена за собствена употреба. ВКС обаче не установява с това решение количествен критерий, при достигането на който деянието автоматично става малозначително, а извършва индивидуална преценка на конкретните факти. Настоящият случай се отличава от посочената хипотеза.

Държаното количество е 4,52 грама марихуана, с активен компонент тетрахидроканабинол 18,3 тегловни процента. Макар тези показатели да 4 обосновават по-ниска обществена опасност и да подкрепят маловажността на случая, те не позволяват да се направи извод, че обществената опасност на деянието въобще липсва или е явно незначителна. Поради това деянието следва да бъде квалифицирано по привилегирования състав на чл. 354а, ал. 5 НК, а не да бъде изключен престъпният му характер по реда на чл. 9, ал. 2 НК.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 НК.

На първо място, за престъплението по чл. 354а, ал. 5 НК е предвидено наказание глоба до 1000 лева, поради което предвидената санкция попада в приложното поле на чл. 78а, ал. 1 НК. Обвиняемият е пълнолетен. Към момента на извършване на престъплението не се води осъждан, тъй като за предходните му осъждания е настъпила реабилитация. Това обстоятелство има значение не само при индивидуализацията на административното наказание, но и при преценката за самата приложимост на чл. 78а НК. С настъпването на реабилитацията осъждането е заличено и обвиняемият се ползва със статута на неосъждано лице. Този извод съответства на разбирането на ВКС за последиците на реабилитацията, включително изрично развитото в Решение № 496/14.11.2025 г. по к. н. д. № 693/2025 г., III н. о. Обвиняемият не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава VIII от Общата част на НК. От извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Не е налице и някое от основанията по чл. 78а, ал. 7 НК, изключващи приложението на института. Следователно са изпълнени всички материалноправни предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност.