Решение № 9335 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9335 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110114714 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 85316/14.03.2024г. на ищцата Е. М. П., с която е предявила срещу Ф. С. Б. главни осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, представляваща главница по договор за заем за потребление от 31.01.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 4821,61 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2019г. до 13.03.2024г., като в условията на евентуалност са предявени и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер от 10 000 лева, представляваща сума, заплатена без основание от ищцата в полза на ответницата на 31.01.2019г., с която сума ответницата се е обогатила за сметка на ищцата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането, както и за осъждане ответницата да заплати на ищцата сумата от 4821,61 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2019г. до 13.03.2024г.

Ищцата Е. М. П. твърди, че с ответницата Ф. С. Б. е сключила договор за паричен заем, по силата който ищцата е предоставила на 31.01.2019г. по банков път на ответницата сумата в размер от 10 000 лева, която е следвало да бъде върната до 01.10.2019г. Посоченото основание на преведената сума е било „заем със срок за връщане до 01.10.2019г.“.

Ответницата не изпълнила договорното си задължение и предоставената сума не е била върната в уговорения срок, поради което предявява пред съда осъдителен иск за заплащане на заемната сума от 10 000 лева, както и осъдителен иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 4821,61 лева за периода от 02.10.2019г. до 13.03.2024г. В условията на евентуалност ищцата предявява евентуални осъдителни искове за същите суми, като твърди, че е налице неоснователно обогатяване на ответницата Ф. С. Б..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Ф. С.

Б., с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва твърденията, че между страните е имало сключен договор за паричен заем и такъв не е бил представен с исковата 1 молба. Предвид размера на сумата, ответницата поддържа, че сделката е следвало да бъде сключена в писмена форма. Посоченото в операционната бележка основание за превеждане на сумата било умишлено, като ответницата поддържа, че с този превод ищцата е искала да възстанови на ответницата част от неправомерно изтеглените суми от банковата й сметка. В тази връзка се твърди, че в началото на м.11.2020г. синът на ответницата, легитимирайки се с пълномощно рег.№ 2473/16.12.2020г. по описа на нот.рег.№ 381 на НК, посетил офис на Банка ДСК от името на майка си и констатирал, че едната сметка е била блокирана, а впоследствие от сметката липсвала сумата от 17447лв. Научавайки за откраднатите пари, ответницата изпаднала в депресия. Твърди, че ответницата не е упълномощавала друго лице с права да оперира със сметките . След запознаване с движение по сметките си установило, че без нейно знание, съгласие и упълномощаване, били извършвани множество преводи към лицата Е. М. П., М* и Ма*. Ищцата била бивш служител на Експресбанк офис Павлово, която била с „предсрочно“ прекратен договор именно след установеното неправомерно разпореждане с парични суми от сметките на ответницата. В тази връзка било заведено гр.д.

№ 13712/2021г. по описа на СРС, 124 състав, срещу Банка ДСК, в което производство била конституирана като трето лице – помагач Е. П., като Банка ДСК заявила, че всички трансакции през процесния период 2017-2018г. от сметката на ответницата били изпълнени от ищцата. Така и подписите на платежните документи не били положени от ответницата, като операциите били изпълнени от ищцата. Ответницата депозирала сигнал до СРП, имало образувано ДП по пр.пр. № 6892/2022г.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявени са главни осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, представляваща главница по договор за заем за потребление от 31.01.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 4821,61 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2019г. до 13.03.2024г.

В тежест на ищцата е да докаже пълно и главно следните обстоятелства: сключване на реалния договор за заем за послужване, включващо договаряне за сключване на договор и предаване на процесните пари и изтичане на уговорения срок. При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже връщане на парите, съответно наличие на различно основание за получаване на сумата.

Предявени са и евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер от 10 000 лева, представляваща сума, заплатена без основание от ищцата в полза на ответницата на 31.01.2019г., с която сума ответницата се е обогатила за сметка на ищцата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането, както и за осъждане ответницата да заплати на ищцата сумата от 4821,61 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2019г. до 13.03.2024г.

По евентуалния осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е превела по банков път на 31.01.2019г. на ответницата процесната сума в размер на 10 000 лева, а в тежест на ответницата е да установи, че има основание да получи тази парична сума. По евентуалния осъдителен иск по чл. 86, ал. ЗЗД в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг (вземане за неоснователно обогатяване в размер на 10 000 лева), неговата изискуемост и изпадането на ответницата в забава, в т.ч. изпращането на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД от ищеца до ответника с искане за възстановяване на недължимо платената сума, както и размера на обезщетението за забава.

По същество на спора съдът намира, че предявените главни искове по чл. 79, ал. 1 2

ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни. Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем парична сума или заместими вещи, като заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. Съществуването на договора за заем следва да се установи от страната, която търси изпълнение по него - в случая заемодателя. В негова тежест е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и че е предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство (даването на сумата) не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. Задължението на ответника да установи своите възражения за недължимост на сумата: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок във волята, че задължението е погасено и пр., не освобождава ищеца от задължението да докаже основанието на иска си, а именно че е предал не просто средства, а заемни такива. Последното произтича от общото правило за разпределение на доказателствената тежест, регламентирано в нормата на чл. 154 ГПК, според която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения така решение № 192/07.11.2014 г. по гр. д. № 2519/2014 г. ІІІ г.о. на ВКС; решение № 180 от 26.11.2019 г. по гр. д. № 4345/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и др.

Съдът счита, че в настоящия случай предаването на процесната сума от 10 000 лева се установява от представената по делото операционна бележка от 31.01.2019г., видно от която на посочената дата Е. М. П. е наредила сумата по следната банкова сметка на Ф. С. Б., а именно: IBAN *. Самата ответницата сочи в отговора си на исковата молба, че именно тя е титуляр на тази банкова сметка, т.е. налице е признание на факт. Същото обстоятелство се установява и от приетата по делото и неоспорена от страните История на сметка с IBAN B* за периода 26.09.2012г. – 30.04.2020г., титуляр Ф. С. Б., видно от която на 30.01.2019г. е получен паричен превод от Е. М. П. на стойност от 10 000 лева и с посочено основание „заем със срок за връщане до 01.10.2019г.“.

Посочи се по-горе, че освен предаване на паричната сума, възникването на заемното правоотношение е обусловено и от поемане на задължение от страна на заемателя да върне получената сума. В тази връзка следва да се посочи, че единственото доказателство към тезата на ищцата, че спорещите страни са били обвързани именно от правоотношение по договор за заем за потребление, е представената операционна бележка 31.01.2019г., в която е посочено, че сумата от 10000 лева е преведена на основание „заем със срок за връщане до 01.10.2019“. От нея обаче не може да се направи извод, че е доказано постигането на съгласие относно съществените елементи на договора за заем и съгласие от страна на ответницата за връщане на получената парична сума. Платежният документ, приложен към делото, представлява едностранно изявление от страна на ищцата за изгоден за нея факт и не може да се приеме като доказателство в подкрепа на твърденията, като в него вносителят е свободен да посочи каквото и да било основание за нареждане на сумата, в т.ч. и договор за заем. Сам по себе си фактът, че едно лице е внесло по сметка на друго лице парична сума с посочено в платежния документ основание „договор за заем“ не съставлява доказателство за постигната съгласуваност на насрещните волеизявления относно обвързване по такова облигационно правоотношение, тъй като това обстоятелство не обективира недвусмислено съгласието на ответната страна да се задължи да върне сумата. Така представената вноска бележка установява единствено предаването на процесната сума от ищцата на ответницата, като същата е съставена по данни на самия ищец и в нея не се обективирани изходящи от ответницата волеизявления и признания за обвързаност, касаещи предоставянето на заем, начин на предаване/получаване на сумите, срок и условия на връщане на сумите и пр. По делото не са ангажирани никакви други доказателства, от които да се установи, че е сключен именно договор за заем. По този иск в тежест на ищеца е да докаже основанието, от което 3 произтича заявеното за защита субективно материално право. Обясненията на ищцата, дадени от нея по реда на чл. 176 ГПК по гр.дело № 13712/2021г. по описа на СРС, 124 състав, не са такова доказателство. Ищцата (тогава третото лице – помагач) е заявила същото, както и в настоящото производство, а именно – сключен договор за заем за 10 000 лева, преведена сума през 2019г. и невръщане на заетата сума. Обясненията на страната не са ползват с материална доказателствена сила. По изключение с такава сила могат да се ползват единствено обясненията на страната, когато съдържат в себе си признание за неизгодни факти. В случая обясненията на ищцата не съдържат нито един неизгоден за страната факт, поради което те не разполагат с никаква доказателствена сила. Единствено възпроизвеждат поддържаната от ищцата и в настоящото производство позиция за сключен договор за заем, доказателства за което липсват.