Решение № 354 от 11.11.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Плевен, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20214400500619 по описа за 2021 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 660 от 01.07.2021г., постановено по гр.д. № 1471/2021г. по описа на ПлРС, съдът е осъдил на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.София, ул.Пиротска №171А, ДА ЗАПЛАТИ НА С.П.С. ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „ Георги Кочев“ № 4, бл.7, ап.17, с пълномощник адвокат В.

П. от АК – Плевен със съдечен адрес гр. Плевен, ул. Д.Константинов4 № 23, ст. 217, сумата 821,06 лв. /осемстотин, двадесет и шест лева и шест стотинки/ - главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода от 01.04.2019г. – 01.08.2021г., съгласно възникнало между страните служебно правоотношентие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 26.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил на основание чл.86 от ЗЗД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.София, ул.Пиротска №171А, ДА ЗАПЛАТИ НА 1

С.П.С. ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „ Георги Кочев“ № 4, бл.7, ап.17, с пълномощник адвокат В. П. от АК – Плевен със съдечен адрес гр. Плевен, ул.

Д.Константинов4 № 23, ст. 217, сумата от 89,75 лв. /осемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава върху неизплатената главница от 821,06 лева, изчислена за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ /01.07.2019г. – 26.02.2021г./.

Осъдил на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.София, ул.Пиротска №171А, да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 100,00 лева – държавна такса върху цената на уважените искове.

Осъдил на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗАдв. ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.София, ул.Пиротска №171А, да заплати на адв.В.Н.Н. - П. от ПАК, ЕГН **********, като процесуален представител на С.П.С. адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 /триста/ лева.

Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А чрез Директора Н.С.Н. чрез юрк. С.Н., в която се твърди, че решението е неправилно – съдът неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба за полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители на служебни правоотношения, уредени от ЗМВР. За процесния период от твърдят, че са действали две Наредби – от 29.07.2016г. и от 07.01.2020г. за реда, за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители от МВР, издадени на основание ЗМВР.

Навеждат доводи, че неправилно ПлРС е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - НСОРЗ поради празнота, а такава според тях няма. Позовават се на чл.178 и сл. ЗМВР, които норми според тях уреждат изрично редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд в МВР и 2 препращане към тези елементи за служителите към КТ няма. Излагат съображения, че чл.187 ал.3 ЗМВР изрично предвижда, че служителите на МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от държавните служители по ЗДСл и лицата по трудови правоотношения.

Оплакват се, че ПлРС неправилно приема при преизчислението на нощния труд в дневен че се дължи заплащане за извънреден труд – ищецът претендира заплащане за труд, положен в рамките на дежурствата по график.

Претендират отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявеният иск, както и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, по защита осъществената от юрисконсулт защита съгласно приложеният списък.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемаемият С.П.С. с пълномощник адвокат В. П. от АК – Плевен.

Процесуалният представител от името на ответника по въззивната жалба - С.П.С. от гр.Плевен, в отговора си посочва, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, жалбата е неоснователна и моли съда да бъде отхвърлена, неоснователно е и искането за спиране на производството на основание чл.633 вр. с чл. 631 от ГПК, като моли съда да се потвърди първоинстанционното решение, като и да бъдат присъди разноски – да осъди въззивника да заплати възнаграждение за осъществената правна помощ по реда на чл.38 ал.1 ЗАдв.

В отговора на въззивната жалба ответникът посочва, че претенцията е съобразена с изменението на ЗМВР /ДВ, бр.60, 07.07.2020г./ в сила от 11.07.2020г. и дължимото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд, в следствие на преобразуване на нощен към дневен труд е изчислено до датата на влизане в сила на измененнието на закона и е съобразено с изменението на първоначално предявения иск по чл.214, ал.1 от ГПК, както и това, че се претендира сумата до тази дата на влизане в сила на измененията на разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР – 11.07.2020г.

Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира жалбата за 3 процесуално допустима, а по същество за неоснователна, предвид следните съображения:

Между страните няма спор, че ищецът С.П.С. е в служебно правоотношение за процесния период от 01.07. 2019г. до 30.06.2020г. с ответника и е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. В процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и тази от 07.01.2020г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В чл.3, ал.3 наредбите предвиждат, че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период“. Намерил също така, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). В Наредба №8121з776/29.07. 2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а 4 представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на 5 правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.

Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0,25лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът намерил, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.