Решение № 263291 от 20.05.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 20.05.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 5569 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Соф.АМЛ.“ ООД срещу И.И.К., с която предявява иск по реда на чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 30856/2018 г. по описа на СРС, 59 състав, евентуално съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 535, т. 2, чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 44 ЗЗД за плащане на сума по запис на заповед от 22.11.2013 г.

Ищецът твърди, че на 20.03.2018 г. получил разпореждане на СРС по ч.гр.д.№ 30856/2018 г., с което му е указано да предяви настоящия иск. Поддържа, че заявлението по издаване на заповедта за изпълнение срещу ответницата и вземането му произтича от запис на заповед от 22.11.2013 г., с който длъжникът И.И.К. е поела безусловно задължение да заплати по посочения запис на заповед на ищеца-кредитор сумата от 69 519 евро с падеж на плащането 22.11.2016 г. Твърди се, че задължението по този запис на заповед и до сега не е изпълнено. Твърди се, че в заповедното производство кредиторът е претендирал само част от сумата в размер на 17 000 евро, срещу дължимостта на която ответницата е възразила. Поддържа се, че записът на заповед съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от чл.535 ТЗ и е редовен документ. Вземането за лихва произтича от обстоятелството, че падежът за изпълнение на това задължение е изтекъл на 22.11.2016 г., поради което и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, същият дължи плащането на процесната сума, заедно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от предявяването на записа на заповед пред съда. Тъй като ответницата обжалва разпореждането за издаване на заповедта, при условията на евентуалност ищецът предявява осъдителен иск за плащане на сумата по записа на заповед, частично за сумата от 17000 евро, част от общо дължимата сума от 69 519 евро.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца въз основа на издадения запис на заповед от 22.11.2013 г. с падеж 22.11.2016 г. сумата от 17 000 евро, част от общо дължимата сума от 69 519 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 03.07.2018 г. по ч.гр.д. № 30856/2018 г. по описа на СРС, 59 състав.

При условията на евентуалност предявява осъдителен иск за същата сума.

В срока по чл.367 ГПК ответницата представя отговор.

По същество оспорва иска изцяло като неоснователен. Твърди, че представеният запис на заповед е нередовен от външна страна, тъй като документът е озаглавен „запис на заповед“, но в текста на същия липсва наименованието „запис на заповед“. Твърди разминаване в изписването в съдържанието на документа. Използването на печатни и ръкописни думи не отговаря на строго формалното изискване на закона за съдържанието на документа. Твърди, че процесната запис на заповед не е предявена за плащане на сочено за задължено лице. Твърди, че с процесната запис на заповед са обезпечени други облигационни отношения, а именно: Договор заЛ. на лек автомобил № 76757/12.09.2013 г. и Договор заЛ. на строителна техника № 90077970/21.11.2013 г. Твърди се, че договорите са изпълнени надлежно отЛ.ополучателя „Т.“ ЕООД, чийто управител е ответницата. Твърди се, че „Т.“ ЕООД е изплатил всичките си задължения към ищеца още през 2016 г. Твърди, че договорът не е надлежно изпълнен от ищеца, а престираното е с установени отклонения от обичайната търговска практика. Прави възражение за некачественост на доставената стока и несъответствието й с уговореното, респ.право на отбив от цената. Въвежда възражение за давност с твърдението, че исковете са погасени поради изтекла давност, включително възражение за погасени по давност вземания по каузалното правоотношение. Въвежда възражение за нищожност, поради противоречие с добрите нрави на чл.8, чл.47 от двата процесни договора. Твърди се свръхобезпеченост на вземанията на кредитора. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното в заповедното производство адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба.

Оспорва като неоснователни твърденията на ответницата за нищожност на записа на заповед.

Не оспорва изложеното от ответника, че записът на заповед обезпечава задълженията на „Т.“ ЕООД по Договор заЛ. на лек автомобил № 76757/12.09.2013 г. и Договор заЛ. на строителна техника № 90077970/21.11.2013 г., които задължения обаче противно на твърденията на ответницата не са платени.

Оспорва авторството и съдържанието на: ПКО № 28771/29.10.2013 г., ПКО № 28772/14.10.2013 г., ПКО № 28819/12.11.2013 г., ПКО № 28647/17.09.2013 г. и моли съдът да открие производство по реда на чл.193 от ГПК.

Поддържа се, че ответницата не може да противопоставя на ищеца възражение за нищожност на клаузите на търговските договори заЛ., тъй като самиятЛ.одател не е правил такива възражения. Оспорва като неоснователни възраженията за нищожност на клаузи от договорите.

В срока по чл.373 ГПК ответникът депозира допълнителен отговор, с който оспорва всички твърдения изложени в допълнителната искова молба и поддържа всички изложени в отговора факти и обстоятелства.

По отношение на оспорените ПКО заявява, че ще се ползва от тях, като твърди, че тези документи изхождат от ищеца, тъй като са разписани от служители на дружеството-ищец В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска. Съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответницата К. адвокатско възнаграждение.

Ответницата

И.К. в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Подробни съображения са изложени в писмени бележки, представени по делото. Претендира разноски, за което представя списък.

Третото лице помагач, редовно призовано, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.05.2018 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 30856/18 г. по описа на СРС, 59 състав, срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК.

В законоустановения двуседмичен срок е постъпило възражение от ответницата, че не дължи процесните суми.

Със съобщение, връчено на ищеца на 20.03.2018 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Настоящият иск е предявен на 22.04.2019 г. (първият работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден), т.е. в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.

По същество на предявения иск.

По делото е представен запис на заповед от 22.11.2013 г., с който И.И.К. се е задължила неотменимо и безусловно да плати на падежа 22.11.2016 г. на „С.“ ООД сумата от 69 519 евро.

Между страните не е спорно, поради което съдът е приел за безспорно между тях, че с процесната запис на заповед са обезпечени вземанията на ищеца по договор заЛ. на лек автомобил № 76757/12.09.2013 г. и по договора заЛ. на строителна техника № 90077970/21.11.2013 г.

От представените и приети по делото договори, съответно: договор заЛ. на лек автомобил № 76757/12.09.2013 г. и договор заЛ. на строителна техника № 90077970/21.11.2013 г., се установява, че поетото от ответницата менителнично задължение е за да обезпечи чужд дълг, това на третото лице помагач „Т.“ ЕООД.

По силата на сключен на 12 септември 2013 г. между ищеца в качеството му наЛ.одател и третото лице помагач-„Т.“ ЕООД, представляван от управителя му-ответницата по делото И.И.К., в качеството му наЛ.ополучател, договор заЛ. на лек автомобил № 76757, ищецът е отдал на третото лице помагач при условията на финансово обвързанЛ. л.а.м. „Ауди А8 4.2 TDI QUATTRO“ на общаЛ.ова стойност в размер на 114 405 лв., която включва ДДС, главница, стойността на допълнителните разходи, вноски за застраховка „Каско“ за първата година и договорна лихва, наричаниЛ.ови вноски, чийто размер и падежи са отразени в договора, като след изплащането на всички вноски, лихви, неустойки, данъци и изпълнение на всички останали задължения по договора,Л.ополучателят има право да придобие правото на собственост върху автомобила.

Уговорено е, че първоначалната вноска е в размер на 14538 лв., с включени допълнителни разходи и лихва за разсрочване и ще бъде платена на 12 септември 2013 г.

Изплащането на уговоренатаЛ.ова стойност е следвало да стане в периода от 12.10.2013 г. до 12.09.2015 г., на 27 месечниЛ.ови вноски с падеж 12-то число на съответния месец в размер на всяка вноска от по 4034,61лв., от която: 2966,63 лв.-главница и 1067,99 лв.-лихва. Три от вноските са в размер на по 1012 лв.-застраховка „Каско“.

На основание чл.47, т.1 от договора, страните са уговорили, че неизправната страна дължи на изправната страна неустойка, както следва: за забава-в случай на просрочие след датата на падежа-по 1% от сумата наЛ.овите вноски и др.дължими плащания за всеки просрочен ден, считано от датата на падежа, но не повече от 30% отЛ.овата цена автомобила.

По силата на сключен на 21 ноември 2013 г. между ищеца в качеството му наЛ.одател и третото лице помагач-„Т.“ ЕООД, представляван от управителя му-ответницата по делото И.И.К., в качеството му наЛ.ополучател, договор заЛ. на строителна техника № 90077970, ищецът е отдал на третото лице помагач при условията на финансово обвързанЛ. строителна техника марка JCB, модел JS240NC на общаЛ.ова стойност в размер на 165908 лв., която включва ДДС, главница, стойността на допълнителните разходи, вноски за застраховка „Каско“ за първата година и договорна лихва, наричаниЛ.ови вноски, чийто размер и падежи са отразени в договора, като след изплащането на всички вноски, лихви, неустойки, данъци и изпълнение на всички останали задължения по договора,Л.ополучателят има право да придобие правото на собственост върху автомобила.

Уговорено е, че първоначалната вноска е в размер на 39 802 лв., с включени допълнителни разходи и лихва за разсрочване и ще бъде платена на 21 ноември 2013 г.-30 000 лв., а остатъкът от първоначалната вноска ще бъде платен на четири вноски, които са включени към първите четири вноски по погасителния план на настоящияЛ.ов договор. Сумата е следвало да бъде изплатена за периода от 21.12.2013 г. до 21.11.2015 г. на равни месечниЛ.ови вноски от по 4882,41 лв., от която: 3129,75 лв. главница и 1752,66 лв.-лихва. Към първите четири вноски са включени и сумите от по 2450,50 лв., които представляват разсрочената остатъчна част от 9802 лв. от дължимата първоначална вноска. Три от вноските са в размер на по 1050 лв.-застраховка „Каско“. И в този договор е налице идентична клауза за неустойка-чл.47, т.1 от договора, в случай на забавено изпълнение на задължението за заплащане на определените в договора по размерЛ.ови вноски на уговорения между страните падеж.

По делото са приети основно и допълнително заключение на ССчЕ, от които се установява, че в счетоводството на ответника е отразено, че всички начислени вноски по двата погасителни плана са погасени от „Т.“ ЕООД с изключение на сумата от 3320,56 лв. за „Каско“, гражданска отговорност, отразена във фактура № 5435/28.12.2015 г., която е начислена в сметка вземания по съдебни спорове. Размерът на неустойката за забавени плащания по дватаЛ.ови договора е: по договор № 76757/12.09.2013 г.-60 610,53 лв. и по договор № 77970/21.11.2013 г.-50 464,10 лв.

Разпечатката съдържа 41 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60c75a0b-5418-4522-bb4f-64e93cec0dd8