Решение № 310 от 19.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000501309 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 17.02.25г. /с участието на секретаря Милкова/ въззивно гражданско дело № 1309/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-16 състав от 19.03.24г. по г.д. № 13270/21г. са уважени /изцяло: за сума в размер на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 02.08.18г./ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 378, ал. 4, изр. 2-ро от КЗ на М. Т. против „Дженерали Застраховане“ АД.

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от „Дженерали Застраховане“ АД.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред двете съдебни инстанции/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:

Ответникът /в качеството си на застраховател по з-ка „ГО“ на В. РА. – причинил ПТП-е на 24.02.17г./ е изплатил на ищеца /като пострадал от инцидента/ обезщетение за неимуществени вреди.

Ищецът поддържа, че е претърпял /при условията на „ексцес“ – по смисъла на чл. 378, ал. 4, изр. 2-ро от КЗ/ допълнителни неимуществени вреди /следствие от същото ПТП-е/. С оглед това: М. Т. претендира да бъде ангажирана имуществената отговорност на „Дженерали Застраховане“ АД /при условията на чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 378, ал. 4, изр. 2ро от КЗ/ до размера на сумите /главница и законна лихва/ конкретизирани в диспозитива на 1 първоинстанционното решение.

Жалбата е неоснователна /атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и доказателствения материал/:

Съдържанието на въззивната жалба /преценено в контекста на правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на този етап от процеса/ е спорно единствено обстоятелството – налице ли е „ексцес“ /по смисъла на чл. 378, ал. 4, изр. 2-ро от КЗ/.

Във въззивната жалба не се съдържат конкретни доводи относно хипотезата по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД /каквото възражение е било заявено и поддържано от застрахователя в хода на първоинстанционното производство/ и относно размера на присъденото от СГС обезщетение /преценен в контекста на постановката по чл. 52 от ЗЗД/.

В тази връзка /предвид изложеното – досежно посоченото спорно обстоятелство/:

В процеса не се спори /този факт се явява и надлежно установен с всички събрани по делото доказателства: писмени, гласни и експертни; в това число и подробните обяснения на вещите лица от съдебните заседания/, че: в момента на ПТП-е ищецът е получил травма в областта на главата.

В контекста на този доказан факт:

Относно наличието на релевантната за спора причинно-следствена връзка /между ПТПе и процесното заболяване - епилепсия/:

Вещите лица /и от двете експертизи; в такава насока са и събраните по делото свидетелски показания/ констатират /установяват/, че: такъв вид инцидент /и такава травма/ принципно могат да предизвикат поява на заболяването „епилепсия“, че липсват обективни /медицински/ данни /доказателства/ при ищеца да е съществувало такова заболяване преди ПТП-е, че процесното заболяване може да бъде предизвикано от различни причини /не само от ПТП-е/, но в тази насока - липсват обективни /медицински/ данни /доказателства/ Т. да е страдал от други заболявания /или да е бил налице някакъв друг причиняващ фактор/, които да са „отключили“ спорната болест.

В такава хипотеза /ако горните обстоятелства бъдат преценени в съвкупност/ може да се обоснове /макар и косвено/ извод, че процесното заболяване се е появило по-късно – след инцидента /по смисъла на чл. 378, ал. 4, изр. 2-ро от КЗ от КЗ/ и, че същото се явява следствие именно от ПТП-е.

Относно реалното наличие на такова заболяване към момента:

Изводът, че процесната болест действително е налична следва от обясненията на тройната /разширената/ експертиза /приета във въззивното производство/ съгласно които: при ищеца е било констатирано наличие на вътрешен кръвоизлив в областта на главата /като в тази връзка вещите лица посочват изрично, че тази конкретно медицинска находка – може да обясни появата на спорната епилепсия, може да обясни съществуването й/.

Изложеното обосновава: потвърждаване на обжалваното решение.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към доводите на първоинстанционния съдия /конкретно и тези – изложени в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД; съобразно изложеното по-горе – въззивната жалба не съдържа възражения по този законов текст/.

Предвид изхода на спора пред въззивния съд: в полза на процесуалния представител на 2 ищеца следва да бъде присъден /при условията на чл. 38 от ЗА/ адвокатски хонорар /за въззивното производство/

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-16 състав от 19.03.24г. по г.д. № 13270/21г.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД да плати на адвокат В. А. 500 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3