Протокол № 421 от 24.10.2024, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 421 гр. Пещера, 24.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20235240101227 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ А. Д. В., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява. За него се явява адв. И. П., надлежно упълномощен с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ К. Х. П., редовно уведомена от предходното съдебно заседание, не се явява. За нея се явява адв. Л. Г., която представя пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Г. И. В., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява. За него се явява адв. С. М., надлежно упълномощен с пълномощно по делото.

СВИДЕТЕЛЯТ Ц. В., редовно призован, се явява лично.

По хода на делото по разглеждане на молбата по чл.64 от ГПК:

АДВ. П. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Г. – Да се даде ход на делото.

АДВ. М. – Да се даде ход на делото.

Съдът, като съобрази, че страните са редовно призовани за днешното съдебно заседание, счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО за разглеждане на молбата по чл.64 от ГПК.

АДВ. П. – Да се изслуша свидетеля.

1

АДВ. Г. – Да се изслуша свидетеля.

АДВ. М. – Да се изслуша свидетеля.

ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля Ц. В., по искане от ответника.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

СВ. Ц. П. В. – на 51 години, българин, български гражданин, живущ в гр. Велинград, ***, женен, с висше образование, неосъждан, заместник директор на РДГ – Пазарджик, без родство и дела със страните.

Желае да свидетелства.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Обещава да говори истината.

Премина се към разпит на свидетеля със снета самоличност:

СВИДЕТЕЛЯТ В. – Запознат съм защо съм тук. Първия път, като дойде призовкарката, беше месец август, защото съдът е постановил, че не може да издири колегата Г. В.. Първия път като дойде, директорът отсъстваше, аз изпълнявах длъжността Директор на РДГ, юрисконсулта го доведе в кабинета ми. Показаха ми призовката. В. беше в отпуск, аз му се обадих по телефона, не ми вдигна. Разбрахме се след една седмица пак да дойде, след една седмица призовкарката дойде, чу се с В. по телефона, той каза, че няма да пътува и няма да напуска страната. Аз взех книжата, подписах се и му ги предадох лично, като още същия ден, когато ги взех и призовкарката беше при мен, му се обадих по телефона, че има насрочено дело, предадох му за насроченото дело. Всичко, което ми е дадено от призовкарката, съм му го предал. Това, което аз съм поел като ангажимент към призовкарката и към В., съм го предал, оттам нататък нямам спомен. Нямам спомен да съм му давал искова молба. Поне до месец август мисля, че не съм. За случая разбрах август месец, когато дойде призовкарката, за да връчва чрез работодател, тогава за пръв път му връчих документи за това дело. През юни – нямам спомен, но само веднъж съм му връчил документи на В..

АДВ. П. – Нямам въпроси.

АДВ. Г. – Нямам въпроси.

АДВ. М. - Нямам въпроси.

Съдът приключи с разпита на свидетеля и същият се освободи от залата.

АДВ. П. – Нямам други доказателствени искания.

АДВ. Г. – Нямам други доказателствени искания.

АДВ. М. – Нямам други доказателствени искания.

Съдът, счете делото за изяснено от фактическа страна, 2

ОПРЕДЕЛИ :

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

АДВ.П. – Уважаема г-жо Съдия, молбата са възстановяване на срок следва да бъде уважена, моля да се произнесете в този смисъл.

АДВ. Г. – Уважаема г-жо Съдия, установи се от разпита на свидетеля, че молбата за възстановяване на срок е основателна, и моля да бъде уважена.

АДВ. М. – Уважаема г-жо Съдия, моля да уважите молбата за възстановяване на срок, считам, че се установи безспорно, че ответникът В. не е получил препис от исковата молба, поради което не е имал възможността да подаде отговор на същата.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът, след съвещание, обяви на страните определението си.

Производството е по реда на чл. 64 - 66 от ГПК.

Образувано е по молба на ответника Г. В. за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба. В молбата са изложени твърдения, че препис от исковата молба не е връчен на ответника, както и че същият не може да посочи на нито кое лице е връчен препис от исковата молба, нито на коя дата. В този смисъл моли съда да възстанови срока за подаване на отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител поддържа молбата за възстановяване на срока и моли за уважаването й.

Ищецът по делото моли за уважаване на молбата.

Ответницата К. П. чрез пълномощник адв. Г. също моли за уважаване на молбата.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и съобрази събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата за възстановяване на срока е допустима като подадена в срок /ответникът-молител не е бил уведомен за пропускането му, което означава че едноседмичният срок по чл. 64, ал. 3 от ГПК изобщо не е започвал да тече/ и към нея са приложени книжата, за представяне на които е пропуснат срокът, а именно отговор на исковата молба.

По същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК, страната, която е 3 пропуснала установения от закона или определен от съда срок може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Следователно възстановяването на пропуснат срок се допуска само при наличие на доказани от молителя особени непредвидени обстоятелства от обективен характер такива, които се характеризират с необичайност и непредвидимост, не зависят от волята на молителя и са настъпили в течението на пропуснатия срок и които обстоятелства молителят не е могъл да преодолее въпреки положените от него усилия в тази насока. Т. е. касае се до обстоятелства, при които страната е била възпрепятствана по обективни причини да извърши съответното процесуално действие /природно бедствие, заболяване, злополука или др./.

В случая се установява, че препис от исковата молба е връчен на работодателя на ответника В. със задължение да я предаде. Видно от приложения отрязък от съобщение по делото /л. 75/ препис от исковата молба и от разпореждането на съда, с което указва на ответника възможността да подаде отговор в едномесечен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му, е получена от свид. В. В. – Директор на РДГ – Пазарджик на 17.06.2024 г. със задължение да я предаде на ответника Г. В..

От показанията на свид. В., разпитан в хода на настоящото производство, се установи, че същият действително е получил препис от исковата молба, но не я е предал на ответника-молител, а е възложил на свид. Ц. В., заемащ длъжността „Заместник директор“ в РДГ – Пазарджик, да връчи документите на ответника В.. От показанията на свид. В. се установи, че същият е връчил през месец август на ответника В. единствено определението за насрочване на настоящото производство.

Свидетелят заяви, че няма спомен да е връчвал препис от исковата молба на ответника В.. Свидетелят категорично заяви, че само веднъж е връчвал документи на В..

От събраните в настоящото производство гласни доказателства се установява, че препис от исковата молба не е връчен на ответника В. чрез работодателя. Установява се, че срокът за отговор на исковата молба е започнал да тече на 17.06.2024 г. и е изтекъл на 17.07.2024 г. Ответникът е разбрал за подадената против него искова молба едва когато е получил препис от определението на съда за насрочване на делото в открито съдебно заседание. При тези данни съдът приема, че са били налице обстоятелства, които са непредвидени в посочения по-горе смисъл и са попречили на ответника В. да подаде отговор на исковата молба в предвидения в закона едномесечен срок. Същият не е бил в обективно състояние да стори това, тъй като изобщо не е разбрал за наличието на процесната искова молба срещу него и разпореждането на съда.

Мотивиран от горното, съдът намира, че молбата за възстановяване на срок се явява основателна и като такава следва да се уважи, поради което 4 съдът