Определение № 4332 от 10.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4332 гр. София, 10.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Розинела Янчева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20258002102060 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Х. Р. и М. Х. А. (ищци по производството), против решение № 3 от 17.01.2025 г. по в. гр. д. № 361/2024 г. по описа на Окръжен съд - Силистра, в частта, с която след отмяна на първоинстанционно решение № 51 от 21.11.2019 г., постановено по гр. д. № 448/2018 г. по описа на Районен съд - Тутракан, са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл. 17 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за замяна на идеални части от недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за № 20 от 06.07.2018 г., като привиден, и за обявяване на действителния по същия акт договор за покупко-продажба, както и исковете с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на по 1/12 ид. ч. от четири ниви в землището на [населено място], общ. Тутракан, подробно индивидуализирани в решението, продадени от Й. Х. К. на Д. С. А. и М. П. А. със същия нотариален акт.

Касационна жалба е подадена и от двама от ответниците по производството - И. Т. Т. и С. Х.

Т., които обжалват въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение, е и допуснато на основание чл. 33, ал. 2 ЗС Д. Х. Р. и М. Х.

А. да изкупят по 1/12 ид. ч. от четири ниви в землището на [населено място], общ. Тутракан, подробно индивидуализирани в решението, продадени от Й. Х. К. на И. Т. Т. и С. Х. Т. с нотариален акт № 20 от 06.07.2018 г.

Касаторите Д. Р. и М. А. твърдят, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искат отмяна на въззивното решение в обжалваната част и претендират разноски.

Обосновават допускането на решението до касационно обжалване в изложението по чл. 284, 1 ал. 3, т. 1 ГПК със специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК като поставят следните правни въпроси: 1. Възприема ли се постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство, издадено от прокурор в съответната прокуратура по повод службата му, като писмено доказателство - официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК досежно съдържащите се в него констатации и изводи, и 2. Представлява ли разписка за получена сума като продажна цена, обсъждана и приета от длъжностно лице в кръга на правомощията му, чийто изводи за това са изложени в официален документ, писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК. За поддържаните специални предпоставки по тези въпроси касаторите не посочват актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, на които дадени от въззивния съд разрешения да противоречат, и не обосновават нито една от изяснените в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС форми на специалната предпоставка по чл. 280, ал.

1, т. 3 ГПК. Поддържат и очевидна неправилност на въззивното решение като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради липса на мотиви.

В касационната жалба на И. Т. Т. и С. Х. Т. се излага, че въззивното решение в обжалваната от тях част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизвод-ствените правила и необоснованост. Искат отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и претендират разноски.

В изложението към подадената от тях касационна жалба обосновават допускането на решението до касационно обжалване с очевидна неправилност на решението на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, изведена чрез доводите в касационната жалба, и със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, при следните формулирани правни въпроси: 1. За да се допусне изкупуване при условията на чл. 33, ал. 2 ЗС, трябва ли да има яснота относно параметрите на договора за покупко-продажба, включително предмет и размер на продажната цена; 2. Допустимо ли е съдът да приеме, че в договор, обективиран в нотариален акт за замяна, по който насрещната престация включва прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти и парична сума за уравнение на неравенството на дяловете, са сключени два самостоятелни договора - договор за замяна и договор за покупкопродажба; 3. Допустимо ли е съдът да приеме, че в договор, обективиран в нотариален акт за замяна, са сключени два самостоятелни договора - договор за замяна и договор за покупкопродажба, без да има наведено такова твърдение в исковата молба или във въззивната жалба и без да има предявен иск за установяване, че в договора за замяна са сключени две отделни сделки, едната от които е покупко-продажба; 4. Може ли съдът в този случай да допусне изкупуване на част от процесните имоти, без да има предявен иск за изкупуване на такава част от имотите; 5. Може ли в този случай съдът да допусне изкупуване на част от процесните имоти, без да са определени безспорно параметрите на покупко-продажбата като продажна цена и предмет, приемайки, че продажната цена е равна на платената сума по договора и се отнася за половината от прехвърлените идеални части от имотите, при условие че платената сума по договора е уговорена като доплащане по договора за замяна, и е платена за уравнение стойността на заменяните имоти, а не като продажна цена за съответна част от прехвърлените идеални части от имотите; 6. Следва ли съдът да допусне изкупуване 2 едва след установяване на действително уговорените условия по сделката, като се има предвид и това, че платената сума по договора за замяна е уравнение на стойността на заменените имоти; 7. Чия воля изследва съдът при преценка вида на договора, сключен от пълномощник - волята на пълномощника или тази на упълномощителя; 8. Допустимо ли е да се прави извод за характера на договора, без да се изследва волята на всички страни по сделката; 9. Следва ли при повторно разглеждане на делото въззивният съд да се съобрази с указанията на ВКС относно приложението на материалноправните норми, касаещи законосъобразното решаване на спора; 10. Може ли с последващи уточнения да се допълват изложените в първоначалната въззивна жалба основания за обжалване и пороци на решението; 11. Ограничен ли е въззивният съд до посочените във въззивната жалба доводи и възражения на жалбоподателя. Може ли въззивният съд да се произнася за правилността на първоинстанционното решение, извън посоченото във въззивната жалба, при ограничението на чл. 269, изр. 2 ГПК; 12. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички възражения и оплаквания на страната, в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по тях, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и изложи съображения за тяхната доказателствена стойност, и 13. Може ли съдът да допусне изкупуване, когато искът по чл. 33 ЗС е предявен в условията на евентуалност, след като съдът обяви сделката за симулативна, и този иск за обявяване сделката за симулативна е отхвърлен. Поддържат, че въпросите са разрешение в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., решение № 144 от 1.12.1955 г. по ч. гр. д. № 100/1955 г. на ОСГК на ВС, ТР № 1 от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС - решение № 70 от 11.05.2004 г. по гр. д. № 1402/2003г. на ВКС, V г. о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 17 от 23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 250 от 21.12.2015 г. по гр. д.

№ 3897/2015 г. на ВКС, I г. о., решение № 222 от 06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, II т. о., и други. По част от така формулираните въпроси (от втори до пети включително) касаторите поддържат и че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил по касационната жалба на Д. Р. и М. А. отговор от Д. С. А. и М. П. А., които излагат съображения на липса на поддържаните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на наведените в нея касационни основания. Претендират разноски.

Отговор на касационната жалба на И. Т. и С. Т. в законоустановения срок е подаден от насрещната страна - Д. Р. и М. А., в който са наведени доводи за неоснователност на поддържаните касационни основания. Претендират се разноски при условията на чл. 38, ал.

2 ЗАдв в полза на процесуалния им представител.

Другите участници по производството - П. П. К., Д. П. Д. и Ц. П. К., с които като наследници по закон е продължило производството на мястото на починалата ответница Й.

Х. К., не са подали отговор.

3

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационните жалби и извърши преценка на поддържаните основания по чл. 280 ГПК за допускането им до разглеждане, намира следното:

Касационните жалби са редовни и допустими.

Подадени са от надлежна страна, чрез пълномощник - с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.

284 ГПК.

Исковото производство е било образувано по подадена на 05.09.2018 г. искова молба от М.

А. и Д. Р. срещу тяхната сестра Й. К. и останалите ответници - И. Т. и неговата съпруга С. Т., както и Д. А. и съпругата му М. А., с искания по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на съсобствена 1/3 ид. ч. от четири ниви в землището на [населено място], общ. Тутракан, при действително уговорените условия на договор за покупко-продажба, който е и прикрит с привидно съглашение - договор за замяна на идеални части от недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 20 от 06.07.2018 г. В хода на производството първоначалната ответница Й. К. е починала и е била заместена от нейните законни правоприемници.

С първоинстанционното решение РС - Тутракан е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. Така постановеният съдебен акт е бил обжалван от ищците пред въззивната инстанция, която с решение № 66 от 22.06.2020 г. по в. гр. д. № 71/2020 г. е отменила първоинстанционното решение и е уважила предявената искова претенция. След подаване на касационна жалба и допускане на съдебния акт до касационен контрол, с решение № 48 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 3001/2020 г. на ВКС, II г. о., въззивното решение е било обезсилено поради нередовност на исковата молба и нарушаване на основни принципи на гражданското съдо-производство, като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. На основание чл. 294, ал. 1 ГПК от касационната инстанция са били дадени задължителни указания при новото разглеждане съдът да съобрази практиката по отношение на необходимите процесуални действия за уточняване на обективно съединените в исковата молба искове, както и за материалноправните предпоставки за законосъобразното решаване на правния спор.

При новото разглеждане на делото е било образувано в. гр. д. № 185/2021 г. по описа на ОС – Силистра. Съобразявайки задължителните указания на ВКС и предвид предприетите от ищците процесуални действия по уточняване на исковата молба, въззивният съд е приел, че е сезиран за съвместно разглеждане с конститутивните искове по чл. 33, ал. 2 ЗС, предявени при равни права от двете ищци, и с претенции за разкриване на действителната воля на договарящите страни за продажба на процесните земеделски земи след обявяване на явния договор за замяна по процесния нотариален акт за симулативен. С постановеното при новото разглеждане решение № 125 от 22.11.2022 г. ОС – Силистра е отменил първоинстанционния съдебен акт, като е приел за установено, че действителната воля на договарящите страни по обективирания в нотариален акт договор за замяна е била да сключат прикрит договор за покупко-продажба, след като се обяви договорът за замяна за симулативен, и е допуснал 4 изкупуване на съсобствената 1/3 ид. ч. от процесните ниви.