Решение № 5508 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5508 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110148116 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Е. Х. И.,ЕГН *****,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 959,32 лева ( 490,49 евро ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,161,14 лева ( 82,39 евро ) мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. до 28.05.2025 г.,57,53 лева ( 29,41 евро ) сума за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г. и 14,22 лева ( 7,27 евро ) мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. до 28.05.2025 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот – *****,при което ответницата И.,като клиент на топлинна енергия,е длъжна да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че ответницата е допуснала неизпълнение на договорните си задължения и неиздължената главница възлиза на 959,32 лева. С оглед обстоятелството,че главницата не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 161,14 лева. С исковата молба са предявени и искове за заплащане сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,съответно в размер от 57,53 лева и 14,22 лева. Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да уважи 1 исковете.

Ответната страна Е. Х. И. в подадения писмен отговор оспорва исковете като неоснователни и недоказани – оспорва съществуването на договорно правоотношение,твърди се,че липсват основания,които да обосновават извод за дължимост на претендираните суми,сочи се,че исковете са основани на частни документи,изгодни за ищеца. Ответната страна се позовава на липса на доказателства за реализирано потребление,оспорена е и дължимостта на мораторната лихва. Моли се съдът да отхвърли исковете.

Третото лице помагач „Т СЕООД намира исковете за доказани по основание и размер.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от Е. Х.

И. сумите от 959,32 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,161,14 лева мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. до 28.05.2025 г.,57,53 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,14,22 лева мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. до 28.05.2025 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 33119/2025 г. по описа на СРС,125 състав.

Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

С нотариален акт за замяна на недвижими имоти Е. Х. И. се легитимира като собственик на недвижим имот *****.

Видно от договор № 1400/30.10.2001 г.,сключен между „Т СЕООД,като изпълнител,и етажните собственици в ****,като възложители,страните са постигнали съгласие изпълнителят да реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите приели да поставят индивидуални разпределители.

Представени са фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател Е. Х. И. от 31.07.2023 г. и от 31.07.2024 г.

Установява се,че на 03.06.2020 г.,“Т С“ЕАД и „Т СЕООД са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което „Т СЕООД приема да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.

По делото са приети месечни фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател Е. Х. И..

От заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява,че в процесния имот няма радиатори,консумираната топла вода се отчита чрез два водомера. Общият топломер се отчита по електронен път на първо число всеки месец,след което се приспадат технологичните разходи,които са за сметка на доставчика,топломерът е преминавал 2 периодична метрологична проверка със заключение за съответствие,главницата за топлинна енергия възлиза на 959,36 лева,а ако бъде взета предвид липсата на главен отчет за втория отчетен период – 908,75 лева.

Според заключението по съдебно-техническата експертиза в счетоводството на ищеца няма данни за реализирани плащания за процесния период,изравнителните сметки са въведени в информационната система,непогасените задължения са 959,32 лева за топлинна енергия и 57,53 лева за сума за дялово разпределение,мораторната лихва е 161,04 лева върху главница за топлинна енергия и 14,25 лева върху сума за дялово разпределение.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповедта за изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да установи доставеното количество топлинна енергия,както и стойността на същата, а в тежест на ответницата е възложено доказването,че е изпълнила точно своите договорни задължения или наличието на обстоятелства,с оглед които паричната сума е недължима. Законът регламентира фикция,че искът се явява предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 03.06.2025 г.

Софийският районен съд приема,че от събраните в хода на производството доказателства може да бъде формиран извод,че страните са обвързани от договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя и продава топлинна енергия,а ответницата И. е клиент на топлинна енергия като собственик на топлоснабдения имот,в която насока съдът взе предвид представения по делото нотариален акт. Съгласно чл.153 от ГПК клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. С оглед това,че именно ответницата И. е собственик на имота съдът приема,че ответницата И. е пасивно легитимирана да отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна енергия. Законът не поставя изискване за наличието на сключен в писмена форма договор по отношение на имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на закона,а договорното правоотношение се счита възникнало при съобразяване притежаваното право на собственост. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните се определят според общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия,поради което приложение намират именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия 3 точно,необходимо е да бъде доказано,че главницата за топлинна енергия е заплатена в срока по общите условия. Доказването факта на плащането е възложено в тежест на ответницата,а в хода на производството доказателства да е заплатена главницата или част от същата не са представени,което налага извод,че искът за главница за топлинна енергия е доказан по основание.

Събраните в хода на производството доказателства позволяват да бъде счетено,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение. Това означава,че собственикът на топлоснабден имот заплаща стойността на доставена топлинна енергия,определена от дяловото разпределение. Действително договорът на етажните собственици с дружеството,което реализира дялово разпределение е срочен,но същевременно е предвидена възможност за автоматичното му продължаване,ако никоя от страните не поиска прекратяването му,поради което и като взе предвид,че не се твърди договорът да е бил прекратен,съдът счита,че договорното правоотношение е продължено и действа към процесния период. Съдът счита,че искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 908,75 лева при отчитане заключението по съдебнотехническата експертиза,както и при съобразяване липсата на представен документ за главен отчет за втория отоплителен период. Изводът на съда за основателност на иска за сумата от 908,75 лева не се променя предвид довода на ответницата чрез процесуалния й представител,че една от метрологичните проверки е реализирана извън законоустановения срок – в тази насока съдът намира,че макар да е налице нарушение на нормативната уредба при съобразяване,че топломерът е със заключение за съответствие топломерът представлява годно средство за търговско измерване. Предвид обстоятелството,че технологичните разходи са приспадани за сметка на доставчика,съдът счита,че между клиентите на топлинна енергия е разпределяно действително доставеното количество топлинна енергия,поради което и искът за сумата от 908,75 лева ( 464,64 евро ) подлежи на уважаване,а за разликата до пълния претендиран размер от 959,32 лева ( 490,49 евро ) искът подлежи на отхвърляне. Изводът на съда за основателност на иска не се променя предвид решение,постановено от ВАС,тъй като действието на решение,с което се отменя приложение на подзаконов нормативен акт е занапред. Софийският районен съд намира,че искът за сумата от 57,53 лева ( 29,41 евро ) за дялово разпределение подлежи на уважаване. Отчитайки клаузите на чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството доставчик,съдът намира,че цената за сума за дялово разпределение клиентът на топлинна енергия следва да заплаща на доставчика на топлинна енергия,който от своя страна дължи заплащането й на дружеството,реализирало дялово разпределение. При наличието на регламентирано задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща сумата за дялово разпределение на продавача на топлинна енергия съдът приема,че исковата претенция за сума за дялово разпределение следва да бъде уважена изцяло.

Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато задължението има падеж или срок,считано от деня,следващ падежната дата или последния ден от срока длъжникът се явява поставен в забава,а ако 4 задължението няма падеж или срок,кредиторът е длъжен да изпрати покана,за да постави в забава длъжникът. Софийският районен съд намира,че задължението за заплащане главница за топлинна енергия възниква като срочно – общите условия регламентират срок за плащане на месечните задължения от 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката,такъв срок от 45 дни е предвиден и за изпълнение на задължението по общата фактура. Това означава,че при отчитане наличието на срок за плащане и предвид липсата на плащане искът за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от 158,25 лева ( 80,91 евро ),определена по реда на чл.162 от ГПК при отчитане частичното отхвърляне на иска за главница,което рефлектира и върху иска за мораторна лихва,каквато е дължима върху уважената част от иска за главница. Софийският районен съд намира,че искът за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне. Общите условия на дружеството доставчик не предвиждат срок за изпълнение на задължението за заплащане на сума за дялово разпределение,а същевременно ищецът не доказва да е поканил ответната страна,с което да я постави в забава. Така мотивиран,съдът намира,че искът за сумата от 14,22 лева ( 7,27 евро ) мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. до 28.05.2025 г. подлежи на отхвърляне.