Определение № 2119 от 07.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2119 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Светлана Станева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501887 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Производството е образувано по постъпили две частни жалби –от „Кредисимо“ ЕАД и от „Ай тръст“ ЕООД, против определение №7361/12.06.2026 г., постановено по гр.д. №1323/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХI граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на всеки от жалбоподателите за изменение на постановеното по същото дело решение №1034/09.03.2026 г. в частта му за разноските, присъдени в полза на адв. Р. Р. на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАдв.

С частната жалба, депозирана от „Ай тръст“ ЕООД, се иска атакувания съдебен акт да се отмени, като се измени постановеното по делото решение и се намали адвокатското възнаграждение на 122.71 евро. Твърдят, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, налице са и безспорни обстоятелства между страните, делото е разгледано в едно съдебно заседание, на което не е присъствал процесуалния представител на ищеца.

С частната жалба, подадена от „Кредисимо“ ЕАД, също се иска отмяна на определението, като се измени решението на първостепенния съд и възнаграждението на адв. Р. се намали на 122.71 евро. Твърди, че е налице голям обем еднозначна практика по същия вид дела, включително и между същите ответници и ищец, представляван от адв. Р., като е можел да използва материалите и излага съображения в насока липсата на усложнения при 1 защитата интересите на ищеца. Цялата информация за ССЕ е предоставена от ответниците. Акцентира на ниската фактическа и правна сложност на делото.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на двете жалби от насрещната страна Н. И. чрез адв. Р., като се излагат съображения, че определението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Определеният от съда размер е много под предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадените частни жалби, намира, че същите са процесуално допустими – подадени са в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и по всяка дължимата държавна такса. Разгледани по същество, и двете частни жалби са неоснователни.

С решение №1034/09.03.2026 г., постановено по гражданско дело №1323/2025 г. на Районен съд – Пловдив, са уважени предявените от Н. И. искове за признаване за установено в отношенията между страните, че: сключения между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит №3031037 от 21.08.2024 г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК; че сключения между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 21.08.2024 г. е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

Осъден е И. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, сумата от 3067.75 евро, представляваща получена главница по сключения между страните договор за потребителски кредит, както и сумата от 173.84 евро разноски за производството. „Кредисимо“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 149.23 евро държавна такса върху цената на уважения иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и на адвокат Р. сумата от 250 евро адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на И. по делото.

„Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 97.35 евро държавна такса върху цената на уважения иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и на адвокат Р. сумата от 250 евро адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по делото.

2

В мотивите е посочено, че е представен ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.

Съгласно ал.2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът е приел, че възнаграждението следва да бъде определено малко над минимумите от 250 евро за всеки с ДДС, като са съобразени ниската фактическа и правна сложност; положените процесуални усилия, развитието на делото в едно открито заседание, без явяване на процесуален представител и ангажиране на доказателства, както и постановките в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.

В срока за обжалване на решението са постъпили молби от адв. Р., от „Кредисимо“ ЕАД и от „Ай тръст“ ЕООД за изменението му в частта за разноските – относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като е постъпило възражение единствено от адв. Р..

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил всички молби без уважение, сочейки, че в съдебното решение са изложени достатъчно мотиви относно присъдените разноски за безплатната помощ и техния размер. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, на съда са служебно известни множество еднотипни производства, които се образуват от лица чрез настоящия пълномощник.

Отговор на НИМ не е подаден, а в единственото проведено открито съдебно заседание същият не се е явил, нито са ангажирани доказателства по делото.

Отбелязано е, че не се принизява адвокатският труд и неговата значимост, а позоваването е на обективни критерии за осъществена дейност във връзка с характера на исковете и развитието на делото, която не предполага хонорар в исканите размери, дори като минимуми по НВАР. Съобразени са цената на исковете, за която е прието, че не може да бъде водещ и единствен критерий, цялостното развитие на производството и извършената дейност по защита и съдействие. Позовал се е и на практика на СЕС, както и, че отговорността за разноски не следва да води до неоснователно обогатяване. Прието е, че адвокатските възнаграждения не подлежат и на допълнително редуциране с оглед на съобразеното.

Доводите се споделят от настоящата инстанция.

Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при 3 предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението в конкретния случай, се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност, независимо от усложненията в процеса. Срещу всеки от ответниците е предявен по един иск, а от „Кредисимо“ ЕАД е предявен и приет за разглеждане насрещен иск, който е уважен изцяло. Страните са представили само писмени доказателства във връзка с договорите - за кредит и за поръчителство. Не са събирани гласни доказателства, не е изготвена и експертиза. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което страните и пълномощниците им не са се явили. Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото.

Тези факти са съобразени от първостепенния съд, включително и цената на иска.

Настоящият състав споделя доводите на първостепенния съд за приложението на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждението за адвокатска работа, а именно, че регламентираните с нея размери служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи съда. Той следва да определи възнаграждение за адвоката, като прецени цената на предоставените услуги, отчитайки вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Производството в настоящия случай е с ниска фактическа и правна сложност, по аналогични казуси вече има постановени множество съдебни актове в съдилищата.

Изготвянето на искова молба и процесуалното представителство съставляват квалифициран труд и се касае в случая за усложнена форма на упражняване на права, тъй като са предявени обективно и субективно съединени установителни искове срещу двама ответници по различни договори с връзка помежду си, приет е и насрещен иск от единия ответник.

4

При съобразяване и цената на исковете, настоящият състав счита, че правилно всеки от жалбоподателите е осъден да заплати възнаграждение на адв. Р. в размер на по 250 евро. Сумите са значително под предвидения минимум в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа.

Искането за определяне на възнаграждение от 122.71 евро е неоснователно, тъй като се касае за висококвалифициран труд, не държи сметка за изложените критерии, а и сумите са присъдени с ДДС.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частните жалби са неоснователни, определението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди в атакуваната му част.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №7361/12.06.2026 г., постановено по гражданско дело №1323/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХI граждански състав, в частта, в която е оставена без уважение молбата на всеки от жалбоподателите „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, за изменение на постановеното по делото решение №1034/09.03.2026 г. в частта за разноските, присъдени в полза на адв. Р. Р. на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАдв.

В останалата част определението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5