Решение № 100 от 20.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Бургас, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252100501968 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба срещу Решение №1841/04.08.25г., постановено по гр. дело №1817/2025 г. по описа на Районен съд Бургас.

Въззивниците – ответници М. И. М. и З. И. Ж., чрез адв. Балджиева и Маринов обжалват решението в частта, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че въззивниците дължат на „Банка ДСК“ АД, в условията на разделност - всеки от тях по една втора от задължението, следните суми произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление сключен на 18.12.2013г.: 5444,23 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането; 393,93 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 05.12.2021г. до 17.12.2023г.; 1471,14 лв. - обезщетение за забава за периода 28.11.2021 г. 26.11.2024 г.; 37,00 лв. - заемни такси, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3505/14.10.2024г., издадена по ч. гр. д. № 6562/2024г. на БРС.

Въззивниците изразяват недоволство от обжалваното решение и претендират отмяната му с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Според тях, съдът не се е произнесъл по отношение на възражението им з а изтекла погасителна давност на цялото претендирано вземане. С позоваване на т. 19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, както и на заключението на експертизата, от което е видно, че последното плащане по кредита е на 08.07.2015г., намират, че при просрочване на три вноски банката е следвало да обяви предсрочна изискуемост на главницата и да я отнесе в просрочие още на 08.10.2015г., от която дата е следвало да се начислява само законна лихва за забава върху целият остатък от кредита само главницата , без да се начисляват никаква възнаградителна лихва. Позовават се на направено в съдебно заседание на 05.06.2025г. признание от процесуалния представител на 1 банката, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, поради което намират, че давностният срок за целия кредит е изтекъл на 08.10.2020г. Т.к. искът е предявен на 28.11.2024г., вземанията са погасени изцяло по давност.

Въззивниците излагат съображения за недължимост на признатите за дължими от съда 37 лева заемни такси. Намират, че няма доказателства да е даван заем от банката за изплащане на договорени такси, нито има законово и договорно основание за начисляването им, тъй като в договора за кредит и в Общите условия не е регламентирано такова понятие.

Позовават се на експертизата, според която при закриване на заемната сметка от ДСК на 27.10.2021г. няма осчетоводени от банката такива вземания; не е посочен и доказан периода в които се дължат, а и по отношение на тях е направено възражение за изтекла погасителна давност.

Въззивниците оспорват изводите на съда, основани на плащания по изп.д.

№997/2024г. на ЧСИ Р.Стоянова като недопустими , незаконосъобразни, недоказани и в противоречие със събраните но делото доказателства. Излагат съображения, че по това дело, чрез наложен запор от сметката на З. Ж. са иззети и преведени 1842,57 лева на 22.01.20205г. и 443 лева на 07.02.2025г., не са били правени вноски за доброволно плащане. В заповедното производство ч.гр.д. №8165/2024г. на БРС ответниците са поискали спиране на незабавното изпълнение по чл.420 от ГПK на издадената Заповед за изпълнение, което е било уважено с Определение от 06.02.2025г., подали са и частна жалба по чл.419 от ГПК, против издадената Заповед за изпълнение, което е било уважено с Определение №898/26.03.2025г. на БОС но в.ч. гр.д. №370/2025г., с което е отменено Разпореждането з а незабавно изпълнение на издадената и е обезсилен издадения изпълнителен лист. Според въззивниците обстоятелствата относно сумите 1842.57 лв и 443 лв., не се били предмет на обсъждане, не са в доклада по делото и не са предмет на доказване по делото, а ищецът претендира вземането, ведно с тези суми, въпреки, че са преведени тези суми от ЧСИ преди завеждане на исковата молба. Така според въззивниците, поради липсата на доброволно плащане, тези суми са платени на отпаднало основание и подлежат на връщане.

Въззивниците излагат съображения за наличието на неравноправни клаузи в раздел VII „Отговорност и санкции“ от Общите условия:

- т.19.1, в която е посочено, че „При забава в плащане на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта на вноската представляваща главница, се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

- т.19.2, в която е посочено, че „При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва пад 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявява на молбата за събиране му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент , увеличен с надбавка за забава от 10 пр. пункта, а след тази дата със законова лихва по чл.86 от ЗЗД. Според въззивниците така лихвата от 11,95 %, определена т.7-ма от договора, плюс още 10% става общо 21,95%. Намират че тези две клаузи с а в нарушение на чл.33, ал.1 и ал.2, вр. с чл.21. ал.1 от ЗПК, според които договореното обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва, в каквато насока е направен и извод от БРС, но липсва изрично произнасяне. Намират, че приетата от съда сума от 1471.14 лева е незаконосъобразна и недължима.

Въззивниците излагат съображения, че в качеството им на наследници не са изпаднали в забава тъй като не са били надлежно поканени о т банката. Позовават се на посоченото от ищеца, че на основание чл.84 от ЗЗД с покана №0010-20-00145-1/15.04.2024г., получена на 29.04.2024г. е поканен М. М., а с покана-уведомление №0010-2000145/15.04.2024г., получена на 07.05.24г. е поканен З. Ж.. Кредиторът е бездействал повече от 8 години, поради което намират, че претендираните и приети от съда лихви - обещетение за забава в р а з м е р н а 1471,14 лева, за периода 28.11.2021 г. -26.11.2024г. са незаконосъобразни и недължими и погасени по давност, а посочените суми не са и коректни.

Според въззивниците, на осн. чл.84 от ЗЗД, наследниците по закон изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата, и от този момент следва да се начислява законна лихва. Намират, че съдът ги е третирал като основни длъжници, а не като наследници на длъжник, в който случай законът поставя ограничения и изискване към кредитора, които последният не е изпълнил.

Въззивниците оспорват решението и в частта, относно разноските, в частта, с които общият хонорар на двамата адвокати на ответниците (в размер за един адвокат) е прекомерен, поради което е редуциран от 2400 лева на 1800 лева. Според тях делото е със 2 съществена правна и фактическа сложност, видно от отговора на исковата молба, задачите, възложени па експертизата, както и подробния разпит на вещото лице в съдебно заседание.

Размерът е в рамките и дори под минималния размер по действащата наредба и не би следвало да бъде намален.

Въззиваемият – ищец „Банка ДСК“ – ЕАД, представя писмен отговор. В него излага съображения за потвърждаване на решението. Намира, че валидно е предявен иск за установяване на вземането и кредиторът е провел главно и пълно доказване на съществуването му. Излага подробни съображения за приложимост на постановките на ТР №8/02.04.2019г., предвид обстоятелството, че към датата на предявяване на иска, е настъпила окончателната изискуемост на цялото задължение, което съдът следва да постанови при постановяване на решението.

Въззиваемият – ищец „Банка ДСК“ – АД представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата и насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, с което исковете са отхвърлени за като погасени по давност: сумата в общ размер на 175,31 лева, представляваща главница, част от месечната вноска, за падежна дата 05.10.2019г. в размер на 87,22 лева и главница, част от месечната вноска, за падежна дата 05.11.2019г. в размер на 88,09 лева.

В отговор на жалбата, въззиваемият оспорва направеното възражение за изтекла погасителна давност на цялото претендирано вземане и конкретно - твърденията, че общия давностен срок на всички задължения - главно и акцесорни е изтекъл на 08.10.2020г., тъй като първото просрочие по кредита е на 18.10.2015г. В тази подкрепя изводите на БРС, основани на т.18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., според което и съгласно трайно установената и задължителна съдебна практика, за настъпване на предсрочна изискуемост на цялото вземане не е достатъчно настъпването само на обективния факт на неплащането; необходимо е кредиторът надлежно да упражни правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Според въззиваемия в процесния случай, със заявлението по чл.417 ГПК и с исковата молба вземането е претендирано, като изискуемо на краен падеж с дата на изискуемост 18.12.2023г., тъй като съгласно т.2 от Договора за кредит за текущо потребление, срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, която съгласно приетата в първоинстанционното производство експертиза е 18.12.2013г.

Въззиваемата страна излага хронологията на правоотношенията между страните след установяване на настъпилата смърт на кредитополучателя И. М. Ж., в производство по чл.51 от ЗН е установено, че наследниците - ответници, са приели наследството на наследодателя си с конклудентни действия, поради отговарят за задълженията, включени в наследствената маса и съгласно чл.60 от ЗН отговарят за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно дяловете им, а не са само правоприемници на активите и облагите.

Въззивникът твърди, че е спазил изискванията на чл.84 от ЗЗД да ги уведоми с покани, връчени им редовно, като на осн. чл. 84, ал. 1 ГПК ги е поставил в забава, след изтичане на 7 дни от поканата. В тази връзка излага съображения, че при уговорено разсрочено плащане на предоставената по договора за кредит сума на определени погасителни вноски, посочен падеж на всяка вноска и краен срок за издължаване на сумата по кредита не може да се приеме, че след изтичане на 7 дни от поканата наследниците изпадат в забава за връщане на цялата част от неиздължения кредит, нито че за всяка отделна вноска трябва да бъде изпращана покана на наследниците. На осн. чл. 48 от ЗН намира, че задълженията на наследодателя към банката са преминали в патримониума на наследниците и следва да отговарят за тях, т.к. договорът за кредит не прекратява действието си със смъртта на кредитополучателя, ако това обстоятелство не е предвидено изрично в него – излага съображения. Намира че на осн. чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД, поканата се отнася за задълженията, настъпили след смъртта на кредитополучателя, за които наследниците не знаят, а настоящия случай, наследниците са имали знанието за задълженията на наследодателя си още към 2016г.

С изложените аргументи, въззиваемият намира, че присъдените с първоинстанционното решение такси в размер на 37 лева са законосъобразни и дължими, т.к. са направени във връзка с производството по чл.51 от ЗН, което за Банка ДСК е било необходимо с цел установяване на наследниците и узнаване на волята им по отношение на наследството на кредитополучателя, предвид бездействието на ответниците по отношение на задълженията на наследодателя им, част от наследствената маса.

По отношение на наведените твърдения за нищожност на клаузите в т.19.1. и 3 т.19.2. от ОУ, въззиваемият излага подробни съображения, за да обоснове тезата, че е предвидено обезщетение за вреди от неизпълнението на длъжника, съставляващо мораторна неустойка и то само в случай на продължителна забава - след седмия ден, което изцяло кореспондира с нормата на чл.33, ал.1 ЗПК. Тази неустойка, наименувана „надбавка за забава“, е ясно посочена - 10 процентни пункта, начислявани само върху частта от забавените вноски, представляваща усвоена и непогасена главница. Намира, че в приложеното към заявлението Извлечение от сметка ясно са разграничени начислените за сходен период санкционна лихвена надбавка и договорна лихва, и което недвусмислено сочи, че самият кредитор е третирал обезщетението за забава именно и само като надбавка, а не като сбор от лихва и надбавка. Пояснява разликите между договорна (възнаградителна) лихва, която се явява цената за ползвания продукт, и лихвата (обезщетението) за забава, което се явява неустойка за понесените от кредита вреди от неизпълнението на договорните условия, за да обоснове извод, че не са нарушени сочените норми на ЗПК и олихвяването на непогасената главница е било в размер на законната лихва, съгласно чл.86 от ЗЗД, както до момента на настъпване на крайния падеж на договора за всяка отделна главница, част от неплатената месечна вноска, така и след настъпване на падежа върху цялата изискуема и непогасена главница.

Разпечатката съдържа 30 от 181 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60c54884-e755-4683-a087-56ce61a26793