Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 758 от 25.11.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 4770/2021
Вид
Решение № 758
Подписан
25.11.2022
В сила
24.11.2022
Състав
Петър Ненчев Славчев, Бетина Богданова Бошнакова, Стоян Михов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. София, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Н. Славчев

Членове:

Стоян Михов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора М. Б. Д. като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604770 по описа за 2021 година Производството е по реда на гл. XXI НПК.

С присъда от 10.06.2019 г., постановена по НОХД № 3180/2017 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, подсъдимият М. Д. И. е признат за виновен в това че, на неустановена дата в края на месец май - началото на месец юни 2015 г. в с. Чепинци, обл. София, набрал отделно лице - Д. В. Н., за времето от 03.06.2015 г. до 04.06.2015 г. я транспортирал, като на 03.06.2015 г. я превел през границата на страната (Република България) през неустановен ГКПП, с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция на територията на Република Франция, независимо от съгласието , като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение (казал на Н., че в Република Франция за тях ще работят просяци, а те ще са на почивка) - престъпление по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2ро вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години при първоначален общ режим на изтърпяване.

Със същия съдебен акт подсъдимият М. И. е признат за виновен в това, че за времето от 05.06.2015 г. до 04.07.2015 г. в гр. Страсбург, Република Франция, както и в гр. Kaceл, Федерална република Германия и в други градове на територията на Федерална република Германия, използвал лице - Д. В. Н., пострадало от трафик на хора (от престъпление по чл.

159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2- ро, вр. ал. 1 от НК), за развратни действия (проституция), независимо от съгласието - престъпление по чл. 159в, пр. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години при първоначален общ режим.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия М. И. едно общо найтежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години при първоначален общ режим на изтърпяване.

1

На основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД подсъдимият М. И. е осъден да заплати на гражданския ищец Д. В. Н. сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението по чл. 159б, ал. 2 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деяние до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за горницата до предявения пълен размер от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева като неоснователен, както и за сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението по чл. 159в, ал. 1 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване н деянието до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за горницата до предявения пълен размер от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева като неоснователен.

С оглед изхода на делото районният съд е възложил в тежест на подсъдимия И. да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 800,00 лева, а в полза на частния обвинител и граждански ищец Д. Н. сумата в размер на 1750,00 лева, представляваща адвокатски хонорар.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв. А. М. – САК, упълномощен защитник на подсъдимия М. И.. В допълнението към нея се излагат доводи, че обжалваният съдебен акт е постановен при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и че обвинението се явява недоказано. Моли се въззивната инстанция да отмени присъдата поради допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или алтернативно да оправдае подсъдимия и да отхвърли изцяло предявените осъдителни искове с правно основание по чл.

45, ал. 1 ЗЗД, респ. да измени присъдата на първоинстанционния съд, като намали размера на наложеното наказание или да приложи разпоредбата на чл. 66 НК.

От частния обвинител и граждански ищец Д. В. Н., чрез нейния упълномощен повереник – адв. П. С. – САК, са постъпили писмени възражения срещу жалбата, с които се оспорва основателността на същата.

Подадена е и втора въззивна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец, с която се обжалва изцяло присъдата. Прави се изрично искане за утежняване процесуалното положение на подсъдимия И., като му се наложи кумулативно предвиденото наказание „глоба“ и се увеличи размера на всяко едно от двете наказания „лишаване от свобода“, наложени за двете престъпления, извършени в реална съвкупност.

В открито съдебно заседание адв. А. М. – упълномощен защитник на подсъдимия И., поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея. Според защитата обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, тъй като не са посочени време, място и начин на извършване на двете престъпления. На следващо място, защитникът акцентира върху поведението на пострадалата, която в рамките на седмица след запознаването си с подсъдимия И., решава да замине с него за чужбина, оставайки невръстното си дете при родителите му. Процесуалният представител на подсъдимия аргументира тезата си и с размиването в показанията на свидетелите и техническата експертиза относно броя и времетраенето на проведените разговори между пострадалата и нейните роднини. Сочи, че в разпита си пред районния съд последната заявява, че по време на престоя си е има в себе си парични средства и лична карта. Поддържа, че наказанието се явява явно несправедливо предвид чистото съдебно минало, доброто процесуално поведение на подсъдимия и продължителността на съдебния процес. Моли въззивната инстанция да отмени присъдата и да постанови нова, с която да оправдание подсъдимия И. по повдигнатите му обвинения или да я измени, като намали размера на наказанието и приложи разпоредбата на чл. 66 НК.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че показанията на пострадалата и нейните роднини са непротиворечиви, логични и последователни. Пледира възззивният съд да потвърди обжалваната присъда в наказателноправната част, а по

2 отношение на гражданския иск – да уважи ищцовата претенция в пълния предявен размер.

Повереникът на ЧО и ГИ – адв. А. Х., редовно преупълномощена от адв. П. С., споделя становището на държавното обвинение. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал се установява по несъмнен и непротиворечив начин обвинението.

Поддържа искането за утежняване процесуалното поведение на подсъдимия, като пледира за увеличаване на размера на наложените наказания за престъпленията, извършените в съвкупност, респ. на определеното общо най-тежко наказание, както и за налагане на кумулативно предвиденото от закона наказание „глоба“. По отношение на предявените искове с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД моли всеки един от тях да бъде уважен в пълния претендиран размер.

В своята лична защита подсъдимият И. поддържа казаното от своя защитник.

В предоставената му последна дума предаденото на съд лице отрича да е извършило инкриминираните деяния, като заявява, че има жена и дете, както и че работи по трудов договор като строител.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, след служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. Д. И. е роден на **** г. в гр. Луковит, общ. Луковит, обл. Ловеч, българин, българско гражданско, неосъждан, неженен, без образование, трудово ангажиран в Федерална република Гермяния, с адрес за кореспонденция: ул. ****, с. Чепинци, Столична община, обл. София, ЕГН: **********.

През 2015 г. свидетелката Д. Н. и подсъдимият М. И., чието познанство датирало от 2013 г., започнали активно да си комуникират през социалните мрежи и след известно време отношенията им прераснали в интимни. В края на месец май – началото на месец юни 2015 г. двамата решили да заживеят заедно, като тя се преместила заедно със своето малолетно дете в дома му, находящ се в с. Чепинци, Столична община, където подсъдимият живеел в едно домакинство с майка си – свидетелката К.С..

В този период подсъдимият И. решил да си набави противоправни доходи от проституция, като за целта по измамен начин набере и транспортира в чужбина свидетелката Н., която да предоставя развратни услуги на различни лица срещу заплащане.

В изпълнение на намерението си провел разговор с нея, при който предложил да отидат в Република Франция на почивка, като я заблудил, че имал изградена мрежа от просяци, които работят за него, както и че двамата ще се издържат от спечелените от тези хора пари.

Мотивирана от думите му, свидетелката взела решение да замине с него за чужбина. Към този момент тя не знаела, че реалната цел на пътуването била да бъде използвана за развратни действия (проституция) на територията на Република Франция, независимо от нейната воля. Подсъдимият И. също така казал, че не може да плати разходите за транспорт, поради което свидетелката Н. му дала свои вещи, които той заложил и с получените парични средства купил автобусни билети до гр. Страсбург, Република Франция.

С посочената цел на 03.06.2015 г. подсъдимият М. И. превел през границата на Република България свидетелката Д. Н., като двамата отпътували с микробус по маршрута Централна гара – гр. София – неуставен по делото ГКПП – гр. Страсбург, Република Франция, където пристигнали на следващия ден. Двамата се настанали в хотел, където нощували. През това време свидетелката Н. продължавала да вярва, че двамата ще са на почивка и ще се издържат с доходите от организираната просия.

На 05.06.2015 г. подсъдимият М. И. разкривал действителните си намерения спрямо свидетелката Н., като я уведомил, че ще работи за него като проститутка. Пострадалата 3 категорично отказала и изразила нежелание да се занимава с проституция, като казала, че иска да се прибере обратно в Република България. Подсъдимият заявил, че няма избор, след което нанесъл побой. Противно на волята , същата вечер я извел на улицата, където била използвана за предоставяне на развратни услуги срещу заплащане (проституция).

Получените от клиентите пари предавала на подсъдимият И.. В продължение на няколко дни свидетелката проституирала в гр. Страсбург, след което била транспортирана в съседна европейска държава - Федерална Република Германия. В град Касел и на територията на други градове в страната отново била сексуално експлоатирана, като против волята била осъществявала развратна дейност.

След известен период от време подсъдимият И. транспортирал свидетелката Н. обратно в гр. Страсбург, Република Франция. Там продължила да работи като проститутка.

Всички доходи от предоставяните от нея секс услуги предавала на подсъдимия М. И..

На 04.07.2015 г. в гр. Страсбург свидетелката Н., докато привличала клиенти, се качила в лекия автомобил на чужд гражданин, който се представил с малко име „М.“. Той говорил турски език, който свидетелката Н. владеела до степен, че да успее да му разкаже за случилото се с нея и да го помоли за съдействие. Лицето се съгласило да помогне. „М.“ завел пострадалата в апартамента си, дал мобилния си апарат, за да се обади на някой от роднините си в България, с които до този момент комуникирала само в присъствието на подсъдимия И.. Поради тази причина те не знаели, че тяхната родственица е била използвана за развратни действия, тъй като при контактите си с тях, подсъдимият И. я заставял да лъже, че всичко е наред и е добре.

Свидетелката Д. Н. провела телефонен разговор с баща си – свидетеля В.Н., на когото разказала за случилото се с нея по време на престоя в чужбина. В рамките на същия ден семейството на пострадалата организирало пътуването си до Република Франция. Нейните родители – свидетелите В.Н. и З. Н. (майка), заедно с брат ѝ – свидетелят К.С., отпътували за гр. Страсбург с лек автомобил, управляван от техен близък - З. М.. По време на пътуването поддържали периодична телефонна връзка с лицето с малко име „М.“ и с пострадалата, която се намирала в неговото жилище.