Решение № 2087 от 09.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2087 гр. Пловдив, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20225330205744 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано наказателно постановление № 22-0333-000716 от 09.08.2022г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на С. М. Р. от с.М., обл.Пловдив, ЕГН ********** са наложени административни наказания Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Представят се съображения по същество на искането а именно за неуведомяване за извършена служебно прекратяване регистрацията на МПС което жалбоподателят е управлявал. Представят се доводи за допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП. С жалбата се представят доводи за необсъждане приложението на чл.28 от ЗАНН от АНО при издаване на НП.

Жалбоподателят Р. редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се 1 представлява.

Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Преди даване ход на делото представя писмена молбастановище с която изразява неоснователност на жалбата и представя доводи за правилно и законосъобразно издадено НП. Прави се искане за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.05.2022г., около 16:50 часа полицейски служители Н. М. Д. и Т.В.К. при РУ гр.Стамболийски, при изпълнение на служебните им задължения установили че жалбоподателят С. Р. управлява МПС, товарен автомобил марка Мерцедес 208Д, рег.№ **** по път трети клас № 8602, км.11 който е част от Републиканската пътна мрежа. Водачът на МПС бил спрян за проверка, в хода на която било установено че МПС е собственост на жалбоподателя по силата на договор, с нотариална заверка на подписите от 09.09.2021г. Било е установено че МПС е със служебно прекратена регистрация на 11.11.2021г. по чл.143, ал.5 от ЗДвП – непререгистрирано ПС.

На място, против жалбоподателя бил съставен АУАН серия АД, бл.№ 077454 за извършено на 20.05.2022г. административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. След запознаване със съдържанието на акта, жалбоподателят е саморъчно вписал че няма възражения и че е закупил автомобила септември 2021г. Актът бил подписан от всички посочени в него лица. На датата на съставянето на акта е връчен и препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка неразделна част от акта.

В последствие административната преписка е била изпратена на Районна прокуратура гр.Пловдив. След извършена проверка по образуваната пр.преписка № 5964/2022г. с постановление на прокурор при РП Пловдив от 03.08.2022г. е направен отказ да се образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

След връщане преписката ведно с прокурорското постановление е било издадено НП с което е ангажирана административната отговорност на 2 жалбоподателя за извършено на 20.05.2022г. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Издаденото НП е било връчено на жалбоподателя на 20.09.2022г.

Поради несъгласие с посоченото в НП нарушение и наложените административни наказания, издаденото НП е било обжалвано в срок пред РС – Пловдив.

Разпитана като свидетел в съдебно заседание, Н. М. Д. потвърди авторството на съставения АУАН, както и че е съставен на място, след установяване на нарушението.

Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелят Д. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Показанията му са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия, събран по делото, доказателствен материал.

При така установеното съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законно установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.

Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически 3 лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН 4 настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни изводи:

По приложението на процесуалния закон: Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП и приетите по делото оправомощителни заповеди на министъра на вътрешните работи Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. С оглед длъжностното качество на актосъставителят и във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.1 на Закона за движене по пътищата съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. Както АУАН, така и атакуваното НП са изготвени в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно издаването им в законоустановените срокове.

По приложението на материалния закон: Съгласно чл.145, ал.2 от ЗДвП, приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Аналогична е и разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В конкретния случай е безспорно установено, че на 09.09.2021г. жалбоподателят Р. е придобил собствеността върху МПС товарен автомобил марка „Мерцедес 208 Д“ с рег.№ **** по силата на сключен договор за прехвърляне на процесното МПС като купувач, а продавач е било лицето И.Ц.Т. с ЕГН ********** от гр.К., обл.В.. Договора е с нотариално заверени подписи от нотариус М.П. с рег.№ ** на нотариалната камара. Следователно от този момент започва да тече и едномесечния срок за регистрация на придобитото МПС в службата за регистрация и изтича на 09.10.2021г. В хода на настоящето производство не 5 са представени доказателства това да е сторено до посочената дата, а и не се твърди такова нещо от жалобоподателят. От доказателствата по делото е удостоверено че пререгистрация на посоченото МПС е била направена от жалбоподателя на 14.06.2022г. като собственик, и издадени рег.номера ****.

На 09.10.2021г. е изтекъл законовият срок, и в последствие регистрацията на МПС е била прекратена, чрез отбелязване в автоматизираната информационна система. Следователно е безспорно е установено, че към датата 20.05.2022г. автомобилът е бил с прекратена регистрация поради не регистрирането му в предвиденият от закона срок. Правилно е бил преценено от наказващият орган, че са налице законовите предпоставки за ангажирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Не изпълнението на законовото задължение е виновно поведение, което води и след себе си съответните последствия. В случая жалбоподателя С. Р. не е представил на органа по регистрацията старото СРМПС и старите регистрационни табели, поради смяна на собствеността. Тези изисквания при промяната на собствеността, визирани в чл.17, ал.2 и ал.3 от горепосочената наредба не са били изпълнени. По тази причина и на основание чл.18б, ал.1, т.10 от наредбата, регистрацията на пътното превозно средство е прекратена служебно по чл.143, ал.15 от ЗДвП след изтичането на двумесечния срок от придобиването му, тъй като не е изпълнено задължението да се регистрира превозното средство.