Решение № 282 от 08.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Пловдив, 07.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000144 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №316/11.Х.2023год. постановено по т.д.

№104/2022год. на Старозагорския окръжен съд ЗД „Б. И.“ АД гр.С., ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. Х. З., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ж.к. "В. Л." № *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата 140 000лв., частичен иск от 220 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на съпруга и Д. П. З., починал при ПТП, настъпило на 3.ХІ.2021год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 7.ХІІ.2021год.- датата на застрахователната претенция до окончателното и изплащане. Осъдил е ЗД „Б. И.“ АД гр.С., ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Старозагорския окръжен съд, ДТ в размер на 5 600лв. и 668лв. изплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда. Осъдил е ЗД „Б. И.“ АД гр.С., ЕИК ********* да заплати на адв. П. К. от *АК адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищцата основание чл.38ал.1т.2 ЗА в размер на 4 528.36лв. с ДДС.

1

С определение №14/5.І.2024год. постановено по т.д.

№104/2022год. на Старозагорския окръжен съд е оставена без уважение молбата на адв. П. К. за изменение на постановеното решение в частта му за присъдените разноски на основание чл.248 ГПК.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.13602/31.Х.2023год. е подадена от ЗД „Б. И.“ АД гр.С., ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К., чрез пълномощника му адв. А. И., надлежно преупълномощен от адв. М. Г., срещу решение №316/11.Х.2023год. по т.д.

№104/2022год. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата М. Х. З. в размер над 50 000лв. до 140 000лв., като част от 220 000лв., ведно със законните лихви върху сумата, считано от 7.ХІІ.2021год. до окончателното и изплащане и присъдените по делото разноски, с оплаквания за необоснованост и неправилност на решението, постановено в противоречие на материалния закон- чл.52 ЗЗД и чл.51ал.2 ЗЗД и съдебната практика по прилагането на тези разпоредби. Счита присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 140 000лв. за прекомерно завишено и неотговарящо на изискванията на закона, ППВС №4/1968год., икономическата конюктура в страната към датата на деликта и практиката на ВКС по сходни случаи. Решението е и необосновано, защото не са изложени съображения от първоинстанционния съд относно възрастта на пострадалото лице, общественото му положение, отношението между ищцата, като негова съпруга и пострадалото лице, за да се установи дали действително са претърпени болки и страдания, които следва да се обезщетят с тази голяма сума. Счита и че безспорно по делото е доказато съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, но първоинстанционният съд е отхвърлил възражението му без да изложи мотиви за това. Моли въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения иск по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД за разликата над 50 000лв. до присъдените 140 000лв. като обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 7.ХІІ.2021год. до окончателното и изплащане, и дължимите разноски по делото. Претендира за съдебните разноски пред двете съдебни инстанции.

ВЪЗЗИВАЕМАТА М. Х. З., ЕГН **********, чрез

2 пълномощника и адв. П. К., е подала отговор на въззивната жалба вх.

№202/5.І.2024год., с подробни възражение за нейната неоснователност. На първо място счита, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия е било направено бланково от застрахователното дружество, без да е посочено в какво се състои нарушението на правилата за движение по пътищата от пострадалия Д. З.. А от заключенията на двете САТЕ безспорно е установено, че вина за настъпилото ПТП има само водачът на лек автомобил „Б** *** *“ с рег.№** **** ** И. В., но не и велосипедистът Д. З., който е предприел пресичане на пътното платно на възможното за това място.

Счита и че жалбоподателят не е посочил кой точно критерий за определяне на размера на обезщетението на неимуществени вреди е бил нарушен. Затова моли въззивният съд да потвърди решението на ОС- Стара Загора, като правилно и обосновано. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. П. К. на основание чл.38 ЗА за оказаната безплатна правна помощ на ищцата пред въззивната инстанция.

ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№1465/1.ІІ.2024год. е подадена от адв. П. К., като пълномощник на ищцата М. Х. З., ЕГН **********, срещу определение №14/5.І.2024год. постановено по т.д.№104/2022год. на Старозагорския окръжен съд, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на Наредба №1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията от 8.ХІ.2022год., която е приложима при определяне на дължимото по чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение на пълномощника оказал безплатна правна на ищцата. Ето защо моли въззивният съд да го отмени и постанови ново определение по същество, с което присъди допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 8 371.64лв. с ДДС на адв. П. К. за оказаната безплатна правна помощ на ищцата пред първата съдебна инстанция.

Подаден е отговор на частната жалба вх.

№2963/1.ІІІ.2024год. от ЗД „Б. И.“ АД гр.С., ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. А. И., с възражение за нейната неоснователност.

Въззивната и частната жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановените срокове по чл.259ал.1 ГПК и чл.248ал.3 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване актове на първоинстанционния съд.

3

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото е предявен от ищцата М. Х. З., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ж.к."В. Л." № *, вх. *, ет. *, ап. ** иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника ЗД „Б. И.“ АД гр.С., ЕИК *********, за заплащане на обезщетение в размер на 140 000лв., като част от 220 000лв. за неимуществените вреди, изразяващи се в причинените и болки и страдания вследствие смъртта на съпруга и Д. П. З., ЕГН**********, починал при ПТП, настъпило на 3.ХІ.2021год., около 12:15часа, на път *-* от гр.Г. за гр.К., което е причинено от И. В. В. при управление на лек автомобил „Б** *** *“ с рег.№** **** **, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.ХІ.2021год.- когато изрича срокът по чл.429ал.3 КЗ, алтернативно от 7.ХІІ.2021год.-датата на застрахователната претенция до окончателното и изплащане.

С оглед изложеното във въззивната жалба на ЗД „Б. И.“ АД гр.С., ЕИК *********, че обжалва решението на ОС Стара Загора не изцяло, а само в частта, с която предявеният иск по чл.43ал.1 КЗ е уважен за сумата над 50 000лв. до присъдената сума от 140 000лв., и с която първоинстанционният 4 съд не е приел съпричиняване на вредоносния резултат от починалия Д. З. на процесното ПТП, то първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът за изплащане на обезщетение за причинените на ищцата М. Х. З. неимуществени вреди е уважен за сумата 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 7.ХІІ.2021год.-датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното и изплащане. Също така, на основание чл.298ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на присъдено нещо относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС И. В.

В., ЕГН **********, управлявал лек автомобил „Б** *** *“ с рег.№** **** **, причинената смърт на велосипедиста Д. П. З., ЕГН ********** и причинната връзка между последните, деянието на водача и претърпените от ищцата М. Х.

З. неимуществени вреди, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Б** *** *“ с рег.№** **** **, управляван от И. В. В. при ответното ЗД по застрахователна полица №**/**/***********, валидна от 13.ІІІ.2021год. до 14.ІІІ.2022год., т.е. към момента на настъпване на ПТП на 3.ХІ.2021год..

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното. Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на щетата.

Безспорно е по делото наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Б** *** *“ с рег.№** **** **, управляван от И. В. В., ЕГН ********** към датата на настъпване на процесното ПТП- 3.ХІ.2021год., при ответното ЗД ЗД „Б. И.“ АД гр.С. по застрахователна полица №**/**/***********, валидна от 13.ІІІ.2021год. до 14.ІІІ.2022год.. Водачът И. В. В., разпитан като свидетел, твърди, че не е уведомил застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие- ПТП на 3.ХІ.2021год.. Ето защо в изпълнение на 5 изискванията на чл.380 КЗ, ищцата М. Х. З., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. А. Б., е предявила застрахователна претенция, връчена на ЗД „Б. И.“ АД гр.С. с писмо с обратна разписка на 7.ХІІ.2021год., по която в ответното ЗД е образувана щета №*********. По делото е доказано, че не е изплатено застрахователно обезщетение на М. З. от ЗД „Б. И.“ АД гр.С. в законоустановения срок. Ето защо за ищцата е налице правен интерес да претендира по съдебен ред /чрез иск по чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди, вследствие смъртта на съпруга и Д. П. З., настъпила при процесното ПТП.

Спорните между страните във въззивното производство въпроси са два- първият е относно преценката на първоинстанционния съд, обосновала справедливия размер на дължимото на ищцата М. З. обезщетение за причинените и неимуществени вреди, болки и страдания вследствие смъртта на съпрута и Д. З., настъпила при ПТП на 3.ХІ.2021год., вторият спорен въпрос е възражението на жалбоподателя ЗД „Б. И.“ АД гр.С. срещу отхвърленото от първоинстанционния съд възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Д. З. при настъпване на процесното ПТП.