Решение № 42 от 26.04.2022, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Разлог, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Александър Трионджиев при участието на секретаря Яна Г. Йордановаразгледа докладваното от Александър Трионджиев Гражданско дело № 20221240100087 по описа за 2022 година Производството е инициирано въз основа на искова молба, подадена от Р.А.К., ЕГН*, против ТП„ДГС-Е.“, с адрес: с.Е., у.„В.Б.“№145, представлявано от и.д. директор В.А..

Ищецът твърди, че издадените от директора на ответника Заповед №РД-07-12/11.01.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед №РД-06-1/11.01.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно наказание, са незаконосъобразни и настоява същите да бъдат отменени, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде изплатено обезщетение от 6 брутни месечни възнаграждения, всяко от които в размер на 1`578.60 лева или общо 9`471.60 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до погасяването на дълга.

В исковата молба се сочи, че ищецът и ответникът са се намирали в трудово правоотношение поради сключен между тях Трудов договор №ТД-00-8 от 16.08.2021 г., по силата на който Р.А.К. е бил назначен като „помощник лесничей“ в ТП„ДГС-Е.“.

Твърди се, че със Заповед №РД-07-12/11.01.2022 г. на активно легитимираната страна е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а посредством и Заповед №РД-061/11.1.2022 г. е прекратено трудовото правоотношение.

По отношение на Заповед №РД-07-1/11.01.2022 г. са наведени подробни съображения за нейната незаконосъобразност. Заявява се, че в хода на дисциплинарното производство работодателят не е поискал обяснения от работника и по този начин била опорочена процедурата по чл.193 от КТ. На следващо място се сочи, че посочените в тази заповед фактически и правни основания за налагане на наказание са формални и не съдържат яснота за конкретното нарушение, тъй като твърденията на работодателя са твърде общи. Според ищеца е налице нарушение на правилото на чл.195 от КТ, тъй като не е описано нарушението, времето и мястото на извършването му. Излагат се доводи, че не става ясно по какъв начин служителят е злоупотребил с доверието на своя работодател и кои са конкретните действия или бездействия, довели до това. Сочи се и че твърденията на работодателя, обективирани в заповедта, а именно, че ищецът е стоял до мъртва коза, не отговарят на действителността и че публикация в медия сама по себе си не може да послужи като основание, въз основа на което да се приеме, че определен факт е настъпил. Ищецът твърди, че публикуваната в медиите снимка, на която същият е застанал до мъртва сърна, е манипулирана.

По отношение на Заповед №РД-06-1/11.01.2022 г. се навеждат доводи, според които, видно от номера на тази заповед, същата предхожда издаването на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание. В тази връзка се защитава тезата, че е недопустимо първо да бъде издадена заповед за уволнение поради дисциплинарно наказание, а след това да се издаде заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди се, че тази заповед се 1 явява незаконосъобразна и поради незаконосъобразността на Заповед №РД-07-12/11.01.2022 г., а така също и че в акта, с който е прекратено трудовото правоотношение, не са отразени конкретните дисциплинарни нарушения.

Предвид изложеното по-горе се настоява Заповед №РД-07-12/11.01.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед №РД-06-1/11.01.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно наказание, да бъдат отменени като незаконосъобразни, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде изплатено обезщетение от 6 брутни месечни възнаграждения, всяко от които в размер на 1`578.60 лева или общо 9`471.60 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до погасяването на дълга. Отправена е претенция и за присъждане на сторените съдебни разноски.

Исковата молба е връчена на ответника, като същият в указания му срок е подал писмен отговор.

Ответникът оспорва допустимостта на исковата молба, тъй като същата била предявена против Заповед №РД-07-12/11.01.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а не против Заповед №РД-06-1/11.01.2022 г., с която е прекратено трудовото правоотношение.

В отговора се признава, че страните по делото са били обвързани от валидно сключен трудов договор, като всички останали твърдения, направени от ищеца в исковата молба, се оспорват. Сочи, че е спазена процедурата по чл.193 от КТ. Излага подробни съображения, според които нормативните изисквания при издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение били спазени. В тази връзка сочи, че от статия в сайта *.com и приложен към него снимков материал, който снимков материал съгласно изложеното в статията е копиран от фейсбук профила на Р.А.К., се установява че последният, независимо дали е убил или не сърната, до която е сниман, толерира подобни действия и по този начин е уронил престижа на работодателя.

Според ответника са спазени изискванията на чл.189 и чл.195 от КТ, тъй като заповедите са мотивирани, а взетите предвид от работодателя обстоятелства са налагали определянето на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Твърди се и че процесните заповеди са връчени на ищеца при отказ, тъй като той е отказал да ги получи и подпише и двама свидетели са удостоверили с подписа си това.

Настоява се исковата молба да бъде оставена без уважение. Претендират се сторените по делото съдебни разноски.

В проведеното на 11.04.2022 г. открито съдебно заседание се явяват адвокат Б. – процесуален представител на ищеца и адвокат Р. – процесуален представител на ответника.

Адвокат Б. поддържа предявения иск и настоява да бъде уважен в цялост. Адвокат Р. оспорва ищцовите претенции и заявява, че същите са неоснователни.

Депозираната искова молба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея, като са налице положителните процесуални предпоставки за иницииране на производството и в същото време отсъстват отрицателни такива.

Неоснователно се явява възражението на ответника, според което искът е недопустим, тъй като е предявен срещу Заповед №РД-07-12/11.01.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. От съдържанието на исковата молба става ясно, че според ищцовата страна незаконосъобразни са Заповед №РД-07-12/11.01.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед №РД-06-1/11.01.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, като се настоява за отмяна и на двете заповеди.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът намира следното:

Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна е с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Предявеният иск за връщане на предишната работа е с правна квалификация чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа след уволнението и за законната лихва върху това обезщетение е с 2 правна квалификация чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, във вр. чл.86 от ЗЗД.

Не е спорно между страните, че по силата на Трудов договор №ТД-00-8 от 16.08.2021 г.

Р.А.К., ЕГН*, е заемал длъжността „помощник лесничей“ в предприятието на ответника ТП„ДГС-Е.“. В този смисъл е и представения по делото като писмено доказателство препис от посочения по-горе трудов договор.

От доказателствения материал по делото се установява, че ответното дружество е издало два броя заповеди, а именно: Заповед №РД-07-12/11.1.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед №РД-06-1/11.1.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение. С първата от тях е наложено дисциплинарно наказание на ищеца, а с втората от тях е прекратено трудовото му правоотношение. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарно наказание се налага посредством мотивирана писмена заповед. В нормата на чл.335, ал.1 от КТ е разписано, че трудовият договор се прекратява писмено, а според утвърдената практика прекратяването става чрез нарочна заповед, издадена от работодателя. Възможно е, при прекратяване на трудовото правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, заповедите по чл.195 и по чл.335 от КТ, да бъдат издадени поотделно или да бъдат инкорпорирани в един акт. Когато са издадени отделно, задължително и двете заповеди следва да са връчени на уволнения работника или служител.

В настоящия случай, видно от доказателствата по делото, ответникът е издал Заповед №РД07-12/11.1.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед №РД-061/11.1.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение. И двете заповеди са връчени на ищеца Р.К. при условията на отказ същият да ги получи. И върху двете заповеди е отбелязано, че получателят отказва да ги получи, като това обстоятелство е удостоверено от две лица, присъствали при връчването – В.Н. и М.Ц.. В.Н. и М.Ц. са разпитани по делото като свидетели и от показанията им се установява, че действително на ищеца са връчени въпросните заповеди при условията на отказ. В тази връзка следва да се има предвид, че за да е редовно връчването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, достатъчно е фактическото предоставяне на тези документи на адресата. В закона не е уредена форма за доказване на това обстоятелство и то може да бъдат установявано с всички доказателствени средства. В този смисъл са Решение №155 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №6897/2014 г., IV г.о., ГК и Решение №48 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №265/2012 г., IV г.о., ГК. В настоящия случай, посредством свидетелски показания и посредством удостовереното върху двете заповеди се установява, че те са били надлежно връчени на ищцовата страна.

Неоснователно се явява твърдението на активно легитимираната страна, според което не била изпълнена процедурата по чл.193 от КТ, а именно – да му бъдат изискани обяснения във връзка с обстоятелствата, довели до налагане на дисциплинарното наказание. По делото е прието като писмено доказателство Искане изх. №10-09-4 от 11.01.2022 г., посредством което от Р.К. са изискани писмени обяснения /л.36 от делото/. Приложен е препис и от самите писмени обяснен /л.35 от делото/. От съдържанието на тези две писмени доказателства безспорно се установява, че работодателят е спазил императивното изискване на чл.193 от КТ.

Не следва да бъде споделена тезата, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена преди заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Ищецът твърди, че това обстоятелство се установява от номерацията на двете заповеди. В тази връзка следва да се посочи, че от номерацията на заповедите (Заповед №РД-0712/11.01.2022 г. и Заповед №РД-06-1/11.01.2022 г.) не може да се направи извод, че те съдържат два поредни номера. Също така следва да се има предвид, че с първата от тях е наложено дисциплинарно наказание, а с втората е прекратено трудовото правоотношение и е напълно възможно всяка една да е заведена във връзка с отделен архив.

3

Основателно обаче се явява твърдението, според което двете заповеди не са мотивирани и от съдържанието им не може да се разбера кои са конкретните фактически обстоятелства, наложили налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“, което от своя страна е послужило и като основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

В Заповед №РД-02/12-11.1.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е отразено, че се издава на основание чл.195, ал.1, във вр. чл.190, ал.1, т.4, във вр. чл.188, т.3, във вр.193, ал.1 от КТ. В същата е записано, че „ наказанието се налага във връзка изтекъл снимков материал на мъртва сърна, до която е посоченият служител, който материал е публикуван в статия на интернет страницата на новинарския сайт www.*.com. Съдейки от съдържанието на снимковия материал и статията служителят на ТП ДГС-Е., Р.К. – помощник лесничей, е злоупотребил с доверието на работодателя (чл.190, ал.1, т.4 от КТ) и е уронил престижа на ТП ДГС-Е., на ЮЗДП и на МЗ“.

Разпечатката съдържа 34 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60c40d96-08cb-49b5-b525-556fb5a46b3e