Определение № 27 от 15.01.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. гр. Добрич, 15.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. А. като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500001 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК, след като с определение № 746/30.12.2024г. по в.ч.гр.д.№ 587/2024г. по описа на Апелативен съд – В. е определен Окръжен съд – Добрич на осн. чл.

23, ал. 3 от ГПК да разгледа подадената от Н. А. Н. частна жалба срещу определение № 2797/17.10.2024г. по гр.д.№ 545/2023г. по описа на Районен съд – Ш., с което е върната молба с вх.№ 36724/01.06.2022г., по която е било образувано гр.д.№ 7060/2022г. по описа на Районен съд – В., изпратено за разглеждане от Районен съд – Ш. по гр.д.№ 545/2023г. и производството по това дело е прекратено.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на постановеното определение и е отправено искане за неговата отмяна.

В писмен отговор насрещната страна оспорва жалбата и настоява да не бъде уважавана.

Като постави на разглеждане жалбата, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Частната жалба е подадена от страна - ищец в първоинстанционното производство срещу преграждащо развитието на делото и затова подлежащо на обжалване определение. Съдебният акт е постановен на дата 17.10.2024г. и съобщен на адвокат Г. М. – процесуален представител на ищеца, на дата 28.10.2024г. Частната жалба с вх.№ 16541/31.10.2024г. е изпратена от Н. А. Н. на 30.10.2024г. по електронен път, подписана с електронен подпис, т.е. в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Жалбата, предвид горното, е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

1

Съдебното производство е образувано по повод искова молба на Н. А.

Н., с която против Окръжен съд – В. е предявен иск за заплащане на сумата от 6 000 лв. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения за незаконосъобразност на постановено от Окръжен съд – В. определение № 432/01.02.2022г. по в.ч.гр.д.№ 191/2022г., с което е потвърдено определение № 748/02.01.2022г. по ч.гр.д.№ 449/2022г. по описа на Районен съд – В. за прекратяване на производство по молба за обезпечение на доказателства като недопустимо. Тъй като адм.дело № 1371/2021г. по описа на Адм.съд – В. вече било приключило, звукозаписът от заседание по него (за който било искането за обезпечение на доказателства) вече не се пазел и ищецът не можел да докаже, че от съдия от Адм.съд – В. е изтекла информация към вещо лице. Отправеното до съда искане е да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 6000 лв. за издаването на незаконосъобразно, неподлещажо на обжалване, определение № 432/01.02.2022г. по в.ч.гр.д.№ 191/2022г. по описа на Окръжен съд - В., с което е прието, че Районен съд - В. не е компетентен. Ищецът е посочил още, че е налице умисъл, за да се изгуби звукозаписът от съдебното заседание. Ищецът е подчертал, че не води делото нито по чл. 2б, нито по чл. 2в от ЗОДОВ.

От приложените към исковата молба преписи на съдебни актове се изяснява, че по молба на Н. А. е било образувано ч.гр.д.№ 449/2022г. по описа на РС – В.. Делото е прекратено с определение № 748/20.01.2022г. и изпратено по подсъдност на Административен съд – В.. Това определение е обжалвано от молителя Н. и с определение № 432/01.02.2022г. по в.ч.гр.д.№ 191/2022г. по описа на ОС – В. е потвърдено. Подадената частна жалба е оставена без разглеждане от ВКС като недопустима – подадена срещу неподлежащ на обжалване акт, с определение № 167/19.05.2022г. по ч.гр.д.№ 1656/2022г. по описа на ВКС, ІV г.о. От материалите по делото се установява също, че с определение № 2202/25.07.2022г. по адм.дело № 1679/2022г. Адм.съд – В. е оставил без разглеждане искането за обезпечаване на доказателствата и като е приел, че е сезиран с иск по чл. 2в от ЗОДОВ, е прекратил производството по делото пред себе си и го е изпратил на Адм.съд – Добрич. С определение № 330/29.07.2022г. по адм.дело № 423/2022г. Адм.съд – Добрич е повдигнал спор за подсъдност с Районен съд – В. относно разглеждането на молбата от 17.01.2022г. с правно основание чл. 207 от ГПК. С определение № 52/13.12.2022г. по дело № 36/2022г. смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е постановил, че компетентен да се произнесе по молбата на Н. А. Н. е Районен съд – В. и е изпратил делото по подсъдност на този съд.

След отводи на съдиите от РС – В., РС – Д. и РС – П., с определение № 150/06.03.2023г. по в.ч.гр.д.№ 103/2023г. по описа на Апелативен съд – В. делото е изпратено за разглеждане на Районен съд – Ш.. С определение № 664/20.03.2023г. по гр.д.№ 545/2023г. по описа на РС – Ш. на ищеца Н. А. Н. е предоставена безплатна правна помощ и същият е освободен от внасяне на такси и разноски в производството. За процесуален представител на ищеца е назначена адвокат Й. В. С. с определение № 694/23.03.2023г. Съдът е намерил 2 исковата молба за редовна и е разпоредил връчване на препис от нея на ответника с указание да се подаде отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

След постъпване на отговор с определение № 1160/18.05.2023г. делото е внесено в открито заседание и е изготвен проект за доклад, според който искът е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД – за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие неправомерни действия или бездействия на съдии от ГО при ОС – В. при постановяване на определение № 432/01.02.2022г. по в.ч.гр.д.№ 191/2022г., с които на ищеца е нарушено правото на достъп до справедлив съдебен процес.

С молба вх.№ 8427/19.06.2023г. ищецът е направил искания по доказателствата и отново е посочил наличието на умисъл у съдиите при постановяване на определението.

С молба вх.№ 9299/04.07.2023г. ищецът е поискал съдът да даде правна квалификация на иска му – дали е по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД или е по чл. 2б от ЗОДОВ. Правната квалификация съдът е определил с доклада по чл. 146 от ГПК в първото съдебно заседание, към която е препратил в определението си по повод искането.

По молба на ищеца с вх.№ 13636/09.10.2023г. с определение № 2321/10.10.2023г. съдебният състав се е отвел от разглеждане на делото, след което е определен нов съдия-докладчик.

С определение № 2504/31.10.2023г. съдът е прекратил производството по делото като е намерил иска за недопустим поради липса на правен интерес от воденето на иск за обезщетение от незаконосъобразен съдебен акт, предвид това, че определението за допускане обезпечение на доказателства по чл. 207 от ГПК е влязло в законна сила.

С молба вх.№ 15053/02.11.2023г. ищецът е поискал назначеният му процесуален представител да бъде заменен с друг, защото отказал да обжалва прекратителното определение, като очевидно не разбрал смисъла на воденото дело и поради това ищецът загубил доверие в него. Поискал по възможност да му бъде назначен за защитник адвокат Д.Г.Д. от АК – Ш.. Със становище вх.№ 15305/08.11.2023г. адвокат Й. С. е заявила, че няма противоречие между адвоката и доверителя, тъй като ищецът сам са водел процеса като сам подавал молби по делото, а защитата от адвоката се свеждала до явяване в съдебно заседание.

С определение № 2575/08.11.2023г. съдът е оставил без уважение искането на ищеца за замяна на неговия процесуален представител, като е намерил, че не са налице предвидените в ЗПП предпоставки за това.

Определение № 2504/31.10.2023г. за прекратяване на производството е отменено с определение № 38/19.01.2024г. по в.ч.гр.д. № 28/2024г. по описа на ОС – Силистра, по съображения, че е постановено по нередовна искова молба, съдържаща противоречиви и недостатъчни за определяне на правната квалификация на иска обстоятелства, тъй като от една страна ищецът е заявил забавяне на производството, следствие на постановения акт и лишаването му 3 от възможността да предяви иск по ЗЗДЛ и унищожаване на доказателството, чието събиране се иска, като при тези обстоятелства претенцията му би могла да се определи като такава по чл. 2б от ЗОДОВ (държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи), а от друга страна ищецът сам изрично е заявил, че искът му не е по ЗОДОВ - „нито по чл. 2б, нито по чл. 2в“ и е изложил опасения, че с обжалваното определение ОС - В. „сякаш иска да прикрие съдия при Административен съд - В., т.е. да прикрие действията му“, като е посочил, че делото е приключило и звукозаписът не се пази, поради което няма да може да докаже, че „от съдия при АС-В. е изтекла информация към вещото лице.“, от които изявления пък може да се изведе правна квалификация на иска по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД. В своята частна жалба самият ищец е посочил, че исковата му молба е нередовна. Делото е върнато на РС - Ш. за продължаване на съдопроизводствените действия с даване на указания на ищеца на основание чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК за отстраняване нередовностите на исковата молба, както и за извършване на преценка целесъобразно ли е изпълнението да се възложи на назначения към момента процесуален представител на ищеца или да се определи нов, предвид изразеното нежелание от страна на представлявания и от страна на назначения служебно адвокат това представителство да продължи.

С молба с вх.№ 2291/12.02.2024г. ищецът е изразил становище по правата квалификация на предявения от него иск, след като се е запознал с определението на ОС – Силистра и е посочил, че според него искът му е по чл.

45 вр. чл. 49 от ЗЗД, а не по чл. 2б от ЗОДОВ, като ако съдът случайно квалифицира иска му по ЗОДОВ, той ще атакува решението като недопустимо. Наред с това е поискал отвод на съдебния състав. Такъв е постановен с определение № 349/12.02.2024г. и делото е разпределено на друг докладчик. При мотивиране на искането си за отвод ищецът е посочил, че съдебните състави и служебният защитник станали причина той да подаде декларация пред ИВСС, че няма производство на същото основание, тъй като бил заблуден от тях, че исковата му молба е по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД. С тази молба ищецът не е конкретизирал фактическите обстоятелства, на които основава искането си за обезщетение в размер на 6000 лв., а е коментирал правната квалификация на иска.

С определение № 368/14.02.2024г. районният съд е оставил исковата молба без движение и е определил на ищеца едноседмичен срок, в течение на който да отстрани следните нейни нередовности: 1. да конкретизира твърдяните от него претърпени неимуществени вреди като посочи какви негови субективни права или защитени от правото блага са накърнени, или е имал негативни субективни преживявания или друго; 2. да уточни в резултат на какво са настъпили тези вреди – следствие на незаконосъобразното определение № 432/01.02.2022г. по в.гр.д.№ 191/2022г. по описа на ОС – В. (в който случай искът е по чл. 49 от ЗЗД) или следствие забавянето поради 4 постановяването му и неразглеждане в разумен срок на съдебно дело (в който случай искът е по чл. 2б от ЗОДОВ). Последицата от неизпълнение на даденото указание в срок е разяснена от съда – прекратяване на делото.

Препис от определението е връчен на ищеца лично на дата 19.02.2024г. и на неговия процесуален представител адвокат Й. С. на дата 15.02.2024г. С молба вх.№ 2615/16.02.2024г. адвокат Й. С. е поискала да бъде освободена от по-нататъшно процесуално представителство на ищеца, а с допълнителна молба е пояснила основанието – изразеното от ищеца недоволство от воденето на процеса, разкриващо противоречие между адвокат и представляван – чл.

26, ал. 6, т. 3 от ЗПП. С определение № 488/27.02.2024г. искането на адвокат С. е отхвърлено от настоящия съдия-докладчик по делото.

С определение № 592/08.03.2024г. производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Това определение е отменено с определение № 139/20.05.2024г. по в.ч.гр.д.№ 96/2024г. по описа на ОС – Търговище по повод подадена от ищеца частна жалба, по съображения, че ищецът не е могъл да изпълни указанията на съда поради неосигуряването на адекватна правна помощ по ЗПП, предвид наличието на предпоставки за освобождава на назначения адвокат с оглед противоречия с представлявания, водещи до невъзможност да изпълнява задълженията си и отказ на представляваното лице от назначения му адвокат.