Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 304 от 27.04.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 310/2026
Вид
Решение № 304
Подписан
27.04.2026
В сила
30.05.2026
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.127, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Бургас, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20262100500310 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от Д.

Х. Г., ЕГН **********, от гр. **********, ул. „*******“ № **, чрез адв.

Здравко Радулов от БАК, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 50, ет. 1, против Решение № 2801 от 11.12.2025 г., постановено по гр. дело № 4168/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която искът на въззивника е отхвърлен за горницата над уважения размер до 7734,50 лева, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника в размер на 5000 лева, представляващо половината от предсрочно погасено задължение по договор за кредит, извършено на 21.02.2023 г. и е отхвърлил иска за горницата над 7734,50 лева до пълния предявен размер от 14002,50 лева като неоснователен. Със същото решение съдът е осъдил въззиваемата Н.

А. К., ЕГН ***********, от гр. ********, ул. „*******“ № ** да заплати на въззивника сума в размер на 2734,59 лева, представляваща половината от внесени от ищеца над припадащата му се част в периода 21.04.2022 г. – 17.04.2025 г., включително суми по договор за банков кредит № НL137009 от 03.11.2021 г., сключен между „Юробанк България“ АД от една страна и от 1 друга - Г. и К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2025 г. до изплащане на вземането.

Осъдил е въззивника да заплати на въззиваемата сумата от 770,08 лева – съдебно-деловодни разноски.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който го намира за неправилно и необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че съдът неправилно е приел, че ищецът не е заплатил застрахователна премия от 1093 лева, като тази сума била включена в главницата. Договорът за банков кредит включва два компонента – 48 000 лева – предоставена от банката сума за закупуване на имот и 1093 лева – сума за плащане на застрахователна полица по петгодишния предплатен застрахователен пакет по програма „Живот“.

Счита, че сумата по застрахователния пакет е самостоятелно задължение, позовавайки се на чл.17 от договора, както и на чл.18, ал.2. Твърди, че претендираната от ищеца сума в размер на 546,50 лева не е част от месечните вноски по кредита, а е половината от застрахователната полица.

На второ място твърди, че съдът неправилно е приел, че извършеното на 21.02.2024 г. предсрочно погасяване на част от кредита в размер на 10 000 лева е направено със средства на ответника, които въззиваемата му е дала да внесе по сметката, както и че ищецът не е доказал произхода на средствата и че вноската е направена с негови лични средства. По отношение на представените договори и разписки твърди, че са неистински и с недостоверна дата. Твърди, че Д. Г. е работил и получавал месечни възнаграждения, а въззиваемата не представя доказателства за изпълнение на задълженията си по договора за кредит. Оспорва показанията на свидетелката Д., като поставя под съмнение тяхната обективност. Твърди, че изложеното от свидетеля е в противоречие със събрания официален доказателствен материал по делото.

Моли съда да отмени решението в атакуваната му част и осъди въззиваемата да заплати на въззивника цялата претендирана сума, ведно с лихвата за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените разноски.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Н. А. К., ЕГН **********, от гр. ****, ул. „*******“ № 8, чрез адв. Даниела Димова - Кожухарова от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

2

„Оборище“ № 90, ет.1, с който се оспорва въззивната жалба на въззивника.

Счита оплакванията за неоснователни и некореспондиращи със събраните по делото гласни и писмени доказателства. Твърди, че Районният съд правилно е приел, че сумата от 1093 лева съответства на плащане на петгодишен предплатен застрахователен пакет по програма „Живот“ и е включена в размера на главницата по кредита и съответно в месечните погасителни вноски. Настоява, че предсрочното погасяване е извършено с лични средства на въззиваемата, предоставени й от нейната леля. Твърди, че сумата от 10000 лева е била предадена от въззиваемата на въззивника и същата е послужила за погасяване на част от задължението за главница по договора за кредит.

Оспорва твърденията във въззивната жалба, досежно показанията на свидетелката Д.. Твърди, че цитираният от свидетелката заем е надлежно деклариран от последната в Част III на Приложение № 11 от годишната данъчна декларация по чл.50 ЗДФЛ за 2024 г., подадена преди подаване на исковата молба. Въззиваемата също е декларирала цитирания заем в декларацията си. С оглед на това счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по иск с правно основание чл.59, ал.1, във връзка с чл.127, ал.2 от ЗЗД.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том V, рег. № 16179, нот. дело № 719/2021 г. страните по делото са закупили от „Вижън Естейтс“ ЕООД недвижим имот в степен на завършеност груб стоеж, находящ се в гр. ****. Стойността на имота, закупен от страните при равни квоти е в размер на 60 000 лева, заплатена в размер на 12 000 лева по банков път преди подписване на акта и 48 000 лева с банков кредит отпуснат на страните от „Юробанк България“ АД, след учредена ипотека върху имота.

Видно от събраните по делото писмени доказателства се установява, че 3 на 03.11.2021 г. Д. Г. и Н. К. са получили в качеството им на кредитополучатели в заем от „Юробанк България“ АД, сумата от 49 093 лева, включваща 48 000 лева – за покупка на процесния недвижим имот – апартамент в местността „Мисаря“ и 1093 лева – застрахователен пакет по програма „Живот“. Уговорено е в договора, че заемът следва да бъде погасен за 120 месеца от момента на откриване на заемната сметка по кредита.

Представено е банково удостоверение изх. № 874-16/13.05.2025 г., от което е видно, че банката е отпуснала жилищно-ипотечен кредит съгласно договор за банков кредит HL137009/03.11.2021 г. в размер на 49 093 лева получен от страните по делото. Сметката по която се обслужва кредитът е на името на кредитополучателя Д. Г.. По кредита е извършено частично предсрочно погасяване след подадено искане от името на Д. Х. Г. в размер на 10 000 лева.

От представеното извлечение на сметката, по която кредитът е погасяван се установяват извършени плащания от кредитополучателя в периода 03.11.2021 г. – 14.05.2025 г.. Общият размер на погасените суми възлиза на 15 469 лева, както и предсрочно погасяване на задължение в размер на 10 000 лева на 21.02.2024 г.. На 12.11.2025 г. е осчетоводено плащане на застрахователна премия по сметката на Д. Г. в размер на 1093 лева.

Пред първата инстанция са представени договори за дарение и договори за парични заеми, както следва – договор за дарение от 04.10.2021 г. между С. А. Д. и Н. А. К. за сумата от 7000 лева и такъв сключен между Я. Г.

Д. и Н. К. за сумата от 6000 лева, ведно с разписки от същата дата за получаване на сумите. Представени са договори за паричен заем от 21.06.2023 г. между А. Д. като заемодател и Н. К. като заемополучател, за сумата от 7670 лева, ведно с разписка за получаване на сумата. За същата сума е представен и договор за изработка от 25.02.2023 г. между К. и „Ликс Мебел“ ЕООД.

Представен е договор за паричен заем от 15.02.2024 г. сключен между А. Д. и Н. К. за сумата от 9990 лева, предоставени от Д. на К., ведно с разписка за получаване на сумата. Сумите по договора за заем са декларирани от А. Д. и Н. К. в годишни данъчни декларации за 2024 г.

Пред първата съдебна инстанция в качеството й на свидетел е допуснато лицето А. Д..

Пред първата съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателство, като първоинстанционният съд е достигнал до изводи, които се 4 споделят от настоящата съдебна инстанция, която от своя страна на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционният съд.

За да постанови обжалвания резултат по делото районният съд е зачел показанията на свидетелката А. Д. – леля на ответницата по делото Н. К., както и представените писмени доказателства, включително и данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за 2024 г. Не е зачел представените писмени договори за дарение, както и такъв за заем за сумата от 7670 лева, като за последния е намерил, че липсват данни, че само К. е заплатила сумата за мебелите по приложените договори за изработка, както и че мебелите са вложени в апартамента.

От показанията на свидетелката Д. се установява, че през лятото на 2020 г. страните по делото са заживели заедно в гр. **** при майката на въззивника Г.. По Коледа К. заявила на работодателя си, който притежавал строителна фирма, желанието си да закупят апартамент. Дядо й и баба й, според свидетелката, са заявили желание да й помогнат. Според нея нейният баща е дал 7000 лева, а майка й 6000 лева. Свидетелката предоставила на Н. два парични заема. През февруари 2023 г. е предоставила в заем сумата от 4600 лева, а през юни месец и е предоставила остатъка от 3070 лева – за изработка на мебели. През 2022 г. им е закупила телевизор, който се намирал в апартамента. Свидетелката обяснява как на 15.02.2024 г. и е предоставила сумата от 9990 лева, която е съхранявала в дома си. Според нея други суми не са внасяни предсрочно.

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. По делото е безспорно, че дългът по договора от 03.11.2021 г. е поет от двете страни за закупуване на недвижим имот при равни квоти. В извлечението от сметка е посочено, че вносител е въззивникът Г., което не означава, че К. не би могла да внася суми по договора за кредит. Това би могло да стане чрез директни плащания на каса или чрез извършване на банкови преводи, за което обаче доказателства по делото не са представени. В периода 21.04.2022 г. – 17.04.2025 г. общата сума на плащанията възлиза на 15 469 лева, а половината от тази сума е в размер на 7734,50 лева. Установено е по делото, че на 21.02.2024 г. е извършено предсрочно погасяване на кредит в размер на 10 000 лева, осчетоводено на 27.02.2024 г. Основният спор в тази 5 връзка е чий са средствата послужили за погасяване.

Първоинстанционният съд е счел, че тази сума е погасена от въззиваемата К., основавайки убеждението си за това на разпита на нейната леля – свидетелката Д., както и на представените писмени доказателства в тази връзка, включително и данъчните декларации по чл.50 ЗДДФЛ. По този начин съдът е извършил прихващане със сумата от 5000 лева – половината от предсрочно погасената главница в размер на 10 000 лева и е отхвърлил иска за горницата над уважения размер от 2734,50 лева до размера от 7734,50 лева, като погасен чрез прихващане.

По направените във въззивната жалба оплаквания, настоящата инстанция намира следното. Първото оплакване е свързано с обстоятелството, дали застрахователната премия от 1093 лева, е включена в главницата на отпуснатия заем, както е приел първоинстанционният съд или е подлежала на отделно изплащане. Действително въззивникът се позовава на чл.17 и чл.18, ал.2, изр. Второ от договора за банков кредит, както и на обстоятелството, че в договора за банков кредит са посочени два компонента: 48 000 лева предоставена от банката сума за закупуване на имота и 1093 лева – сумата за плащане на застрахователната полица по петгодишния предплатен застрахователен пакет по програма „Живот“. Настоящата инстанция намира, че изводите на първоинстанционният съд са правилни. Сумата от 1093 лева – застраховка е включена в размера на главницата по кредита и в месечните погасителни вноски. По делото липсват доказателства въззивникът предсрочно да е погасил сумата от 1093 лева, поради което това оплакване е неоснователно. Неоснователно е и второто оплакване за това, че първоинстанционният съд е взел предвид показанията на свидетеля Д. – леля на въззиваемата и съответно е зачел възражението за предсрочно погасяване на сумата от 10 000 лева. Следва да се отбележи, че съдът не е зачел останалите възражения, касаещи договори за дарения и такъв за заем, тъй като е взел предвид обстоятелството, че само по отношение на сумата от 9990 лева е налице годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за 2024 г., като същите декларации са подадени преди предявяване на исковата претенция. От друга страна е безспорно, че на 21.02.2024 г. е извършено предсрочно погасяване на част от кредита в размер на 10 000 лева, като по делото липсват доказателства за това сумата да е осигурена от въззивника, респективно, че същият би могъл предсрочно да погаси тази сума с оглед неговите доходи към момента. Към 6 този момент ежемесечният остатък от постъпващото трудово възнаграждение на въззивника не дава възможност за спестяване на сума от 10 000 лева, която да бъде внесена предсрочно.