Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 504 от 08.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1623/2021
Вид
Определение № 504
Подписан
08.07.2021
В сила
08.07.2021
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.76 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. Пловдив , 07.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анна Ив. Иванова

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20215300501623 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Постъпила е молба от Т. КР. СТ., ЕГН:**********, чрез пълномощника й адв.В.Р. против определение №85/21.04.2021 г. по ч.гр.д.№1460/2020 г. на АРС,2 гр.с., с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното определение № 7 от 13.01.2021 г. по гр. дело № 1460/ 2020 г. на АРС, 2 гр. с-в, в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение по делото поради прекомерност.

Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението в частта на присъдените разноски в размер общо на сумата от 3600 лева – платено адвокатско възнаграждение при цена на исковето както следва 17,38 лв. на иска по чл.76 ЗН и 3060 лв. – цена на сик с пр.осн.чл.33ал.1 ЗС. Иска се неговата отмяна и да се редуцира присъдения адвокатски хонорар от 3600 лв. на минимума по Наредба №1/2004 г.

Ответниците по молбата– Д. Н. К. и Г. Н. К. – не вземат становище. Ответникът по молбата–Р. Г. Н., чрез адв.М.А.– взема становище, че молбата е неоснователна.

Съдът намира, че молбата е подадена в срока за обжалване, тъй като е подадена на 14.5.2021 г., а определението е получено на 7.05.2021 г., поради което е допустима, а разгледана по същество - е основателна, поради следното:

С обжалваното определение, съдът е присъдил разноски по делото в полза на ответниците, в размер на сумата от 3600.00 лева – адвокатско възнаграждение – по 1200 лв. за всеки ответник. Доводите на жалбоподателя са, че присъдените разноски са прекомерни на осн.чл.78,ал.5 ГПК и несъответствуват на фактическата и правна сложност 1 на делото и присъденото адвокатско възнаграждение.

В отговора на ЧЖ са изложени доводите, че хонорарът е съобразен с Наредба №1/2004 г. за мин.адв.възнаграждения и че съгласно т.3 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС -съдът няма право да намали платения адв.хонорар под този минимум.

По направените доводи ПОС намира следното:

Пред АРС са предявени искове с пр.основание чл.76 от ЗН с ЦИ – 17,38 лв. и по чл.33, ал.1 от ЗС с ЦИ – 3060 лв. или цената на предявените искове е 3077,38 лв. АРС не е провел открито съд.заседание, а делото е прекратено като недопустимо с определение в з.з.

На осн.чл.78, ал.4 ГПК на тримата ответници по делото АРС е присъдил платен адвокатски хонорар по 1200 лв. на всеки един. С обжалваното определение АРС е отказал да намали присъдените разноски поради тяхната прекомерност като е приел, че са предявени 2 иска, за всеки от които се дължи по 600 лв. адв.хонорар съгласно Наредба №1/2004 г.

ПОС намира, че предявените искове са свързани по между си, поради което адв.хонорар следва да се изчисли въз основа на матералния интерес, който се формира от сбора на цената на предявените искове, който е в размер на 3077,38 лв. Съгласно чл.7,ал.2 т.2 от Наредба №1/2004 г. за мин.адв.възнаграждения, при ЦИ до 5000лв. се дължи адв.възнаграждение в размер на 300 лв.+7% за горницата над 1000 лв., т.е. при ЦИ 3077,38 лв. дължимото адв.възнаграждение е 300+145,41 лв.=445,41 лв. Тъй като първият и вторият ответник имат сходни интереси и са защитавани от 1 адвокат, имат право на разноски в размер на 445,41 лв. Третият ответик, който има самостоятелна защита има също право на разноски в размер на 445,41 лв.

Горното налага извода, че ч.жалба е основателна, съобразно изложените по-горе мотиви, поради което обжалваното определение на РС следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се измени решението на ПРС в частта за разноските като се редуцират същите от 3600 лв. на 890,82 лв./по 445,41 лв. за првите двама ответници и 445,41 лв. -за всеки ответник/. На основание чл.248,ал.3 ГПК настоящето определение не подлежи на обжалване.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №85/21.04.2021 г. по гр.д.№1460/2020 г. на АРС,2 гр.с., с което е оставена без уважение молбата на Т. КР. СТ., ЕГН:********** за изменение на постановеното определение № 7 от 13.01.2021 г. по гр. дело № 1460/ 2020 г. на АРС, 2 гр. с-в в частта за разноските чрез редуциране на присъдените на ответниците по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 3600 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

2

ИЗМЕНЯ определение №85/21.04.2021 г. по гр.д.№1460/2020 г. на АРС,2 гр.с., в частта за разноските по делото като РЕДУЦИРА присъдените на ответниците по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 3600 лв. на 890,82 лева., както следва: 445,41 лв. общо за Д. Н. К. и Г. Н. К. и 445,41 лв.–за Р. Г. Н..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3