Решение № 46 от 05.12.2021, Районен съд - Велики Преслав
- Съд
- Районен съд - Велики Преслав
- Дело
- Административно наказателно дело 263/2021
- Вид
- Решение № 46
- Подписан
- 05.12.2021
- В сила
- 31.12.2021
- Състав
- Елена Симеонова Геренска
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 1, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.415в · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 61, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 или ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 46 гр. Велики Преслав, 05.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20213610200263 по описа за 2021 година Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от „***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Велики Преслав, ул. „***" № 17, ап. 7, община Велики Преслав, област Шумен, представлявано от Н. Л. Н., срещу Наказателно постановление № 27 - 0001385/26.08.2021 г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен, с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 от КТ, на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложена, имуществена санкция в размер на 2500 лева.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното пред настоящия съд наказателно постановление, като се излагат подробни аргументи в тази връзка, обосноваващи отмяна на същото. Сочи се, че в конкретния случай не е налице извършено нарушение, доколкото към деня на проверката работещата в заведението А. В. е била назначена на трудов договор, регистриран в НАП, в последствие дерегистриран поради констатирана при извършването на проверката недействителност на същия от проверяващия орган. Сочи се и че при преценка на съда за наличието на нарушение, то следва същото да се приеме за маловажен случай доколкото не е довело до накърняване интереси на работник или държавен бюджет, предпоставящо респ.намаляне на така наложената санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на посочените в същата основания, доводи за които доразвива в хода и по реда на съдебните прения .
Въззиваемата страна, намира, че НП като законосъобразно и правилно, на посочените в същото основания, следва изцяло да бъде потвърдено, като досежно така релевираното възражение за наличие предпоставките на 1 чл.414в, сочи неприложимост в конкретния случай на сочената разпоредба, доколкото в ал.2 от същата е посочено неприложимостта й по отношение на извършени по чл.62, ал.1 от КТ нарушения, каквото се явява и процесното такова. Претендират се и разноски.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН страна-РП-Шумен, редовно призована, не изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
На 09.07.2021 г. в 22:00 ч. при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – ресторант „Замъка“ в гр. Велики Преслав, св.Р. и св.С. – служители в Д“ИТ“ – гр.Шумен, установили, че в горецитирания обект работила непълнолетната А. Х. В., родена на 16.12.2003 г. – на длъжност „сервитьор“. При проверката било установено, че работодателят не е сключил с нея трудов договор в писмена форма.
Резултатите от проверката били надлежно обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР 2123265, в който нарушението е посочено под № 1.
Протоколът бил връчен на 26.07.2021 г. на управителя на дружеството. На основание на осн.чл.402, ал.1, т.3 от КТ била изготвена от работещото лице което към момента не било навършило 18 г., писмена Декларация, в която посочило, че на същия ден, в 21.30 ч. дошла в заведението, за да помогне, като отсервира маси и помага „зад бара“ . Посоченото се потвърждава и видно от дадени на осн.чл.402, ал.1, т.2 от КТ, от управителя Н. Н. обяснения.
Било констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр.чл.1, ал.2 от КТ.
Видно от приложени по делото справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, от 10.07.2021 г. са заверени уведомления за сключен договор с лицето А. В., копие от който е приложен по делото, а именно - №18/09.07.2021 г., а видно от справката от 12.07.2021 г. са заверени 2 бр.уведмления за прекратяване, едно от които на А. В.. С разрешение от 19.07.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, на дружеството е разрешено да приеме на работа непълнолетната А. В. , като по делото е приложен Трудов договор на лицето с „***“ от 21.07.2021 г., справка от НАП от 22.07.2021, обективираща подаването на заверено уведомление касателно същия, както и длъжностна характеристика.
На 26.07.2021 г., в присъствието на представляващия дружеството бил съставен АУАН № 27-000 1385 за нарушението. Същият бил подписан без възражения, като в последствие такива били депозирани от представителя на нарушителя, с аргументи касателно приложимост в случая на разпоредбата на чл.415в от КТ.
Н а 26.08.2021 г. въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган издал процесното Наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 2 500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр.чл.1, 2 ал.2 от КТ.
В хода на съдебното производство са проведени разпити на свидетелите – св.Р. и св.С., които показания съдът изцяло кредитира, тъй като намира същите за последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Проведен е по искане на жалбоподателя и разпит на св.П., чийто показания съдът отчита с оглед родствената връзка на същата с представляващия санкционираното от контролните органи дружество.
Съобразявайки посоченото, същите намира за кореспондиращи с тези и на останалите свидетели касателно времето, естеството и продължителността на работата извършвана на 09.07.2021 г. от непълнолетната А. В., както и обстоятелството, че към момента на извършване на проверката същата не е подписала трудов договор с работодателя си, но е била запозната с параметрите на същия, налично е било и дадено разрешение от страна на родителите й. В частта на показанията й, относно хронологията на подаване на Уведомление към НАП, доколкото се представи по делото договор с дата 09.07.2021 г и Уведомление към НАП от 10.07.21 г. видно от което същият е регистриран, то доколкото не се представиха други доказателства в подкрепа на посоченото от нея касателно момента на подаване на посочения договор ,безспорно неподписан от страна на служителя, и обстоятелствата предхождащи и съпътстващи го, то и съдът не кредитира същите в посочената част.
Съдът изцяло кредитира останалите писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие от показанията на св.Р. и св.С. частично от показанията на св.П., АУАН, декларация, протокол от извършена проверка, справки от НАП, Трудови договори и от останалите писмени доказателства по делото.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Актът и наказателното постановление съдържат от формална страна необходимите за тяхната редовност реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описаното нарушение касателно обективната му съставомерност е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ да с е разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано дружеството и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни 3 признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Съдът намира и че НП е издадено, а предхождащия го АУАН е съставен от компетентните за това органи,
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл.
1, ал. 2 от КТ.
В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал.
2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента, когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.
Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма.
Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.
Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя “***“ ООД и лицето А. В., тъй като на 09.07.21 г. последната е престирала работната си сила за дружеството по-горе, като видно от попълнената от нея декларация, а и от обясненията на управителя на същото, тя е работила за длъжността сервитьор, с конкретно работно място, работно време и трудово възнаграждение. Установи се и че между страните не е имало 4 реално сключен писмен трудов договор, с оглед и на което като на 09.07.2021 г. е допуснало А. В. да престира труд в полза на дружеството, без за възникналото трудово правоотношение, без с последната да е сключен в писмена форма трудов договор, дружеството не е изпълнило от обективна страна задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл.
1, ал. 2 КТ. Поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.
Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.
Разпечатката съдържа 35 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60c1d8d0-5da1-43ee-9400-96e3ca093539