Решение № 1191 от 16.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. Пловдив, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330105435 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът Р. Ч. Я. е предявил против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:

1. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № *****/29.05.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК;

2. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между тях договор предоставяне на поръчителство от 29.05.2024 г. е недействителен, поради недействителността на договора за кредит и на основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и „Кредисимо“ ЕАД е сключен по електронен път договор за потребителски кредит № *****/29.05.2024 г., по силата на който в полза на ищеца била предоставена сумата от 6 000 лв. с установен срок на кредита от 24 месеца, при установен фиксиран годишен лихвен процент от 23, 46 % и годишен процент на разходите от 26, 15 %. Сочи, че в клаузата на чл. 4.1 от договора за кредит е установено задължение за потребителя за сключване на договор за поръчителство, като на това основание бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 29.05.2024 г. с „Ай Тръст“ ЕООД. Излага твърдения, че поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил спрямо кредитора „Кредисимо“ ЕАД да отговаря за задълженията на ищеца, срещу заплащане от страна на последния на 1 установено в договора за поръчителство възнаграждение за поръчител в общ размер от 5 214, 43 лв. Счита, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора размер на годишния процент на разходите по кредита е различен от действително приложения. В тази връзка ищецът поддържа, че дължимото на поръчителя възнаграждение, представляващо разход по кредита, не е включено при формиране на годишния процент на разходите по кредита. Счита, че с включване на възнаграждението за поръчител в годишния процент на разходите, задължението на кредитополучателя би нараснало, поради което е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са свързани лица, доколкото „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала „Ай Тръст“ ЕООД, поради което получаваните суми по договора за поръчителство се разпределят на едноличния собственик на капитала. Поддържа, че двата договора са свързани един с друг и кредиторът е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключване на договора, доколкото сключването на договор за поръчителство е предвидено като условие за одобряване на искането за отпускане на кредит. Твърди, че поради недействителността на договора за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, то недействителен се явява и сключеният с поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство поради липсата на основание. С оглед размера на възнаграждението за поръчителя, възлизащо на сумата от 5 214, 43 лв. ищецът счита, че клаузата, установяваща задължение за заплащането му е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Сочи, че клаузата не е индивидуално уговорена. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника „Кредисимо“ ЕАД. Сочи, че не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *****/29.05.2024 г., по силата на който е предоставена сумата от 6 000 лв., представляваща главница по договора, при посочените в исковата молба параметри. Сочи, че е установено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 1 616, 67 лв., като общият размер на задълженията по договора е от 7 616, 67 лв. Твърди, че ищецът не е бил задължен да сключи договор за поръчителство с другия ответник, доколкото кредитополучателят имал право, но не и задължение да представи обезпечение. Сочи, че договорът предвижда възможност за представяне на необезпечен кредит, като потребителят е разполагал с възможността да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Поддържа, че задължението за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство не е включено като разход при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита и не следва да се включва в него, доколкото сключването на договор за поръчителство не е задължително. Сочи, че към датата на сключване на договора за кредит кредиторът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне 2 на поръчителство, тъй като последният се сключва след договора за кредит.

Сочи, че е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но двете дружества са самостоятелни и имат различен предмет на дейност, поради което ответникът няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство.

Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита, като вземанията по този договор възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на „Кредисимо“ ЕАД. Сочи, че дори да бъдат споделени изложените в исковата молба доводи за свързаност на двете ответни дружества и за наличие на скрито обогатяване на кредитора по договора за кредит, то тези обстоятелства водят до недействителност на клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчителство. Сочи, че договорът за поръчителство поражда за ищеца единствено права и го поставя в поблагоприятно положение. Поддържа, че евентуалната недействителност на договора за предоставяне на поръчителство не води до недействителност на договора за кредит и на сключения във връзка с него договор за поръчителство. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № *****/29.05.2024 г., във връзка с който е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 29.05.2024 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Р. Ч. Я.. Твърди, че между него и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който ответникът се е задължил да гарантира като поръчител задълженията по договора за кредит, като за тази услуга е дължимо възнаграждение от 5 214, 43 лв., платимо на 24 месечни вноски, съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство.

Сочи, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита и последното не се дължи при предсрочно погасяване на задълженията от страна на потребителя. Поддържа, че възнаграждението се дължи на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения и неговият размер е съобразен с поетия от ответника риск. Сочи, че договорът за кредит се сключва чрез попълване на заявка на страницата на „Кредисимо“ ЕАД, като заявителят посочва дали иска кредитът да бъде обезпечен, като посочва какво обезпечение може да представи. В случай, че бъде избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство на заявителя се предоставя информация за размера на месечната вноска, която представлява сбора между вноската по договора за кредит и вноската за възнаграждение за поръчителя. Сочи, че ако е избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство, то след сключване на договора за кредит заявителят се прехвърля автоматично 3 към електронната система на ответника за подписване на договора за предоставяне на поръчителство чрез уникален код. Предвид изложеното сочи, че подписването на договора за предоставяне на поръчителство става в независима електронна среда, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп и следва по време сключване на договора за кредит. Сочи, че едва след сключване на договора ответникът предоставя данни на „Кредисимо“ ЕАД за размера на дължимото възнаграждение и начина, по който е разсрочено неговото заплащане, но последното е единствено с цел улесняване на потребителя. Поддържа, че предоставянето на обезпечение е единствено възможност, но не и задължение за потребителя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в размера на годишния процент на разходите по кредита, като сключването на договор за поръчителство не представлява задължително условие за предоставянето на кредита. Счита, че наличието на свързаност между ответните дружества само по себе си не води до скрито оскъпяване на кредита. Изтъква, че в договора за предоставяне на поръчителство е предоставена възможност на клиента да избере начин на заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това може да стане по сметка на поръчителя или по сметка на кредитора, заедно с плащането на месечните вноски. Сочи, че в последния случай кредиторът получава плащането от името и за сметка на поръчителя, но не е титуляр на вземането и не се разпорежда със същото. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран със субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на договора за потребителски кредит, сключен с първия ответник и договора за предоставяне на поръчителство, сключен с втория ответник.

С определението за насочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № *****/29.05.2024 г., обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство от 29.05.2024 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, както и че при определяне на посочения в договора за кредит годишен процент на разходите от 26, 15 % не е включено задължението за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство от 5 214, 43 лв.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца Р.

Ч. Я. и ответника „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № *****/29.05.2024 г. В представеното по делото Приложение № 1 към Договора е установено, че се предоставя сумата в размер от 6 000 лв.

Установен е лихвен процент от 23, 46 % и годишният процент на разходите от 4

26, 15 %. Договорен е общ размер на плащанията по кредита от 7 616, 67 лв. със срок за погасяване от 24 месеца.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят следва да обезпечи задължението си съобразно посочения в заявлението вид на обезпечението: 1. Банкова гаранция в срок от 10 дни след подаване на заявлението или 2. Да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице – поръчител, в срок от 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в този случай е от 24 часа от предоставяне на обезпечението.

По делото е представен договор за предоставяне на поръчителство от 29.05.2024 г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е поел задължение да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за задълженията му по договор за потребителски кредит, по силата на който в полза на Р. Ч. Я. е предоставен заем в размер на сумата от 6 000 лв. С клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че за поемане на задължението на поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. В клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договора е установено, че поръчителят поема задължение да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за неизпълнение на задълженията на потребителя за заплащане на главницата от 6 000 лв., възнаградителна лихва, обезщетение за забава и всички разходи по кредита. В разпоредбата на чл. 2.1. от Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство е установено, че възнаграждението за поръчителя е от 5 214, 43 лв., платимо на погасителни вноски, с падеж на първата на 10.07.2024 г. и на последната на 10.06.2026 г.

Разпечатката съдържа 25 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60c1a663-6b30-40ff-9fe1-38e2104e527a