Определение № 29711 от 17.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29711 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20261110120252 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 126 ГПК.

Делото е образувано по предявен от Л. В. Х. против Б. Л. Б. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът по силата на упражнено в продължение на повече от десет години давностно владение притежава право на собственост върху търговски обект с бивш идентификатор ****, находящ се в недвижим имот с идентификатор 6**** с адрес в гр. София, ул. вз“ № 5 ( стар № 4).

В исковата молба са изложени твърдения, че процесният търговски обект е изграден въз основа на одобрен проект от 11.04.1994 г., като представлява монолитна постройка с фундамент и е трайно прикрепена към земята. Ищецът поддържа, че търговският обект е изграден и продължава да се нахожда в недвижим имот с идентификатор 6****, право на собственост върху който притежава ответникът по силата на наследствено правоприемство от Лб В исковата молба са изложени твърдения, че търговският обект поради естественото си на самостоятелен недвижим имот бил вписан в КККР с идентификатор ****, като в резултат на действия на ответната страна кадастралният идентификатор на процесния имот бил заличен. При заличаване на кадастралния идентификатор на процесния имот неправилно било прието, че търговският обект е преместваем, като в действителност обектът е изграден като монолитна постройка, която не подлежи на преместване без нейното разрушаване. В исковата молба са изложени твърдения, че наследодателят на ответника многократно е признавал правото на собственост на Л. Х. върху процесния недвижим имот, като ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене и го е стопанисвал непрекъснато, считано от 17.03.2003 г. Изложени са твърдения, че Б. Б. предявила срещу Л. Х. искове за заплащане на обезщетение за държането на процесния търговски обект в имот с кадастрален идентификатор 6****, по които били образувани гр. д.

№ 36917/2024 г. по описа на СРС, 179 състав, гр. д. № 70165/2024 г. по описа на СРС, 50 състав и гр. д. № 14997/2026 г. по описа на СРС, 47 състав. Страната поддържа, че правният му интерес за предявяване на положителен установителен иск за собственост върху 1 процесния търговски обект предмет на настоящия спор е да бъде установено, че ищецът притежава право на собственост върху вещта, като при уважаване на исковата претенция би се защитил срещу неоснователните облигационни претенции на ответника по посочените по-горе дела.

Във връзка със заявените твърдения за висящи искови производства между страните при извършена служебна справка в ЕИСС бе установено, че по искова молба на Л. Х. с вх.

№ 194430/07.07.2023 г. против Лтб е образувано гр. д. № 38053/2023 г. по описа на СРС, 51 състав, с искане да бъде признато за установено, че ищецът по силата на изтекла в негова полза десетгодишна придобивна давност притежава право на собственост върху търговски обект с идентификатор ****, находящ се в недвижим имот с идентификатор 6**** с адрес в гр. София, ул. вз“ № 5. С молба-уточнение от 21.08.2023 г. ищецът заявил, че осъществява непрекъснато и продължаващо владение върху имота от 17.03.2003 г. В хода на делото ответникът Лбпочинал, като с определение от 31.05.2025 г. в процесуалните му права е конституирана Б. Л. Б.. От извършената справка се установява, че с Решение № 16137/14.08.2026 г. исковата претенция на Л. В. Х. е отхвърлена.

По допустимостта на исковата претенция, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Сочената разпоредба следва да бъде разглеждана във връзка с нормата на чл. 298, ал. 2 ГПК относно субективните предели на съдебното решение, съгласно която влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. С Определение № 89/20.05.2022 г. по ч. гр. д. № 867/2022 г. по описа на ВКС, I ГО и Определение № 142/17.07.2018 г. по ч. гр. д. № 20236518 по описа на ВКС, II ГО, е прието, че субективен идентитет между две дела е налице когато адресати на силата на пресъдено нещо по двете дела са едни и същи лица – противопоставените страни в материалното правоотношение, предмет на спора, респективно техните универсални или частни правоприемници, придобили права в хода на процеса и поради това обвързани от силата на пресъдено нещо.

От извършената служебна справка в ЕИСС се установява, че е налице пълен идентитет между страните и предмета на висящото гр. д. № 38053/2023 г. по описа на СРС, 51 състав и настоящото дело, а именно предявени са положителни установителни искове за собственост върху търговски обект с идентификатор ****, като наведеното от ищеца придобивно основание по двете производства е изтекла в негова полза считано от 17.03.2003 г. придобивна давност. Изложеното налага настоящото по-късно образувано дело да бъде прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ВРЪЩА на основание чл. 126, ал. 1 ГПК искова молба с вх. № 226499/15.07.2026г. на Л. В. Х. против Б. Л. Б..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 20252/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3