Определение № 611 от 20.07.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 611 гр. гр. Добрич, 20.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20233200500432 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 126 от ГПК по въззивна частна жалба с рег. № 8053/05.05.2023 г. на В. В. К. с ЕГН ********** от гр. Добрич, бул. „***“ № 53, ет. 13, ап. 78 срещу определение № 884 от 11.04.2023 год., с което е производството по гражданско дело № 114/2023 г. по описа на Добричкия районен съд е прекратено на осн. чл. 126, ал. 1 от ГПК, като по-късно заведено от висящото пред същия съд друго гражданско дело № 2902 по описа за 2022 г. между същите страни и със същия предмет.

Съображенията, с които се оспорва атакуваното определение, са свързани с неговата незаконосъобразност и неправилност. Според жалбоподателя от негова страна не е било налице основание за прекратяване производството по делото, а съдът е следвало да обидени производствата по двете дела за общо разглеждане и общо произнасяне по тях.

В срока за отговор на частната жалба насрещната страна „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.

1408, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „***“ № 17, ап. 1, представлявано от управителя ***, е изразила становище за неоснователност на жалбата. Определението на ДРС, с което производството по делото е прекратено като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Добричкият окръжен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна 1 следното:

Производството е образувано по искова молба на В. В. К. с ЕГН ********** от гр. Добрич, бул. „***“ № 53, ет. 13, ап. 78 срещу „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.

1408, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „***“ № 17, ап. 1, представлявано от управителя ***. Искът е с правно основание чл. 31 от ЗЗД, а именно: съдът да обяви за унищожаем договор за кредит от разстояние № 361354/12.11.2021г., сключен между кредитора „Изи Финанс“ ЕООД, и В. В.

К., поради това, че ищецът към датата на сключване на договора не е могъл да разбира и да ръководи действията си, тъй-като страда от „Биполярно афективно разстройство и не може да изразява правна воля.

В първоинстанционното производство като приложение към исковата молба В. В. К. е представил препис от протокол № 999 от 15.12.2021 г. от проведеното на 07.12.2021 г. по н.ч. дело № 1340/2021 г. по описа на Добричкия районен съд съдебно заседание, в който протокол е обективирано решение № 170, съгласно което на осн. чл. 162, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето е постановено задължително лечение от стационарен тип спрямо настоящия жалбоподател В. В. К. за срок от два месеца, което да се проведе в Държавна психиатрична болница – с. Царев брод, община Шумен. Съдът е назначил на осн. чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето определено от кмета на Община гр. Шумен лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на В. В. К..

В рамките на посоченото производство са събрани доказателства относно здравословното състояние на В. В. К., сочещи, че същият страда от психично заболяване, покриващо критериите според международната класификация на болестите – Десета ревизия /МКБ-10/ Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – мания с психотични симптоми, което е психично разстройство в тесния клиничен смисъл /съобразно мотивите на Районен съд – Добрич, за да постанови задължително лечение на В. В. К., по н.ч. дело № 1340/2021 г./.

Самият ищец излага в исковата молба твърдения за здравословното си състояние и по-конкретно, че към момента на сключване на Договора за кредит с ответното дружество не е разбирал свойството и значението на действията си.

2

По данни от протокола от проведеното на 07.12.2021 г. съдебно заседание по н.ч. дело № 1340/2021 г. по описа на Добричкия районен съд ищецът е давал и обяснения в хода на делото, отричайки наличието на психично заболяване. В рамките на това производство са изслушани като свидетели братът на жалбоподателя *** В. К. и *** /без родство/, които са заявили, че поведението на В. К. може да представлява опасност за него и за околните. Съдът е предприел и действия за установяване на психичното заболява и последиците от същото по отношение дееспособността на ответника с привличане на вещо лице – д-р.*** /психиатър/.

Тези констатации относно дееспособността на ищеца обуславят приложението на разпоредбата на чл. 229 ал.1 т.3 от ГПК, съобразно която, съдът спира производството, когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните.

Процесуалната дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка и съдът следва да спре производството по делото, когато страната преди или по време на процеса е станала недееспособна.

Трайна е практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 53 от 7.03.2019 г. по ч. гр. д. № 303/2019 г., ВКС, II г. о.; определение № 382/25.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2758/2017 г., ВКС, ІV г. о; определение № 326 от 3.08.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №1453/2020 г., III г. о.;определение № 43/18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 67/2017 г., ВКС, ІV г.о.;определение № 414/05.10.2012 г. по ч. гр. д. № 423/2012 г., ВКС, ІІ г. о.; определение № 747/16.10.2014 г. по ч. гр. д. № 4677/2014 г., ВКС, ІІІ г. о., че спиране на производството в хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 3 ГПК настъпва със самото осъществяване на предвидения от закона факт, без да е необходимо позоваване от страната, респ. да е направено искане или да е налице разпореждане на съда. Фактът на настъпване на недееспособността на страната дори може да не е известен на съда или на страните, подобно на основанието за спиране при смърт на някоя от страните. В тези два случая, основанието за спиране на производството настъпва по силата на закона от деня на събитието, поради което при установяване недееспособност на страна по делото, съдът следва да спре производството по делото до назначаването на настойник/попечител на същата. Достатъчно е установяването, че страната не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи 3 постъпките си /в тази насока е и изрично изложеното от В. В. К. в исковата му молба, предмет на гр. Дело № 114/2023 г. на ДРС и в отговора му по чл. 131 от ГПК по гр. Дело № 2902/2022 г., че не е могъл да разбира и ръководи постъпките си/, за да е налице основание за спиране на производството в сочената хипотеза. В цитирания по-горе отговор жалбоподателят сочи, че е бил настанен за задължително лечение в Държавна психиатрична болница – с.

Царев брод /съгласно решението на ДРС по н.ч. дело № 1340/2021 г./, а впоследствие отново е бил настанен за задължително лечение в Държавна психиатрична болница – с. Карвуна, общ. Балчик /съгласно решение на Добричкия районен съд по н.ч. дело № 775/2022 г./.

От тези съображения недвусмислено следва изводът, че установяването на нуждата от назначаване на настойник/попечител на страната може да предшества съдебното решение, с което приключва особеното производство, уредено в глава ХХVІІІ от ГПК по поставяне под запрещение. С оглед конкретните обстоятелства и факти по делото, когато е установено, че страната вероятно не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. е установена нуждата от назначаване на настойник или попечител, съдът следва да спре производството по реда на чл. 229 ал. 1 т. 3 ГПК. Надлежна информация за здравословното състояние на страната, рефлектиращо върху дееспособността й, е както влязло в сила решение за поставяне под запрещение, така и други писмени доказателства /ако производството за поставяне под запрещение не е заведено или е все още висящо/. В тези случаи спирането се постановява в защита правата и имуществените интереси на страната и при съблюдаване в най-пълна степен на нейния интерес, като изискването за назначаването на настойник/попечител следва да бъде съблюдавано и в случай, че страната има процесуален представител адвокат.

Както беше посочено по-горе, данните по делото сочат необходимостта да бъде спряно производството до евентуалното назначаване на настойник/попечител на жалбоподателя и тази необходимост да е установена от Добричкия районен съд още в началото на производството, който обаче не е предприел следващите се от това действия, описани по-горе.

С оглед на горното, както съобщаването на постановения съдебен акт, така и администрирането на постъпилата частна жалба е нередовно. Тези 4 действия не могат да бъдат поправени от въззивния съд. Пропускът на първоинстанционния съд съставлява пречка за администриране на подадената от въззивна частна жалба, така също и за разглеждането й от въззивния съд без евентуалното участие на настойник/попечител на страната на жалбоподателя. Преценката за горното се прави от администриращия съд съгласно чл. 259 - чл. 263 от ГПК – ДРС, като същият следва да съобрази и служебно съгласно чл. 7 от ГПК, във връзка с чл. 28 от ГПК.

Горното налага производството по въззивното дело да бъде прекратено и делото върнато на ДРС, който да постанови спиране на производството на основанието по чл. 229 ал.1 т.3 от ГПК; да сезира Окръжна прокуратура – Добрич, която да прецени наличието на основание за образуване на производство по чл. 336 и сл. от ГПК, като след евентуално назначаване на настойник/попечител от органа по чл. 154 от СК, да се извърши надлежно съобщаване на определение, с което е производството по делото е прекратено и администрирането на постъпилата частна жалба, доколкото липсата на дееспособност може да бъде установена с влязло в сила решение за поставяне под запрещение и учредяване на настойничество и попечителство. А дали и кога такова ще бъде учредено е въпрос извън предмета на настоящия спор.

Воден от изложеното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в. ч.гр. Дело № 432/2023 год. по описа на Окръжен съд – Добрич и

ВРЪЩА делото на Добрички районен съд за постановяване спиране на производството по делото по реда на чл. 229, ал. 1 т. 3 от ГПК, както и за сезиране на Окръжна прокуратура – Добрич за евентуално образуване на производство по чл. 336 от ГПК и сл., за администриране на въззивна частна жалба с рег. № 8053/05.05.2023 г., чрез надлежното съобщаване на постановеното определение за прекратяване производството по делото чрез назначения от органа по чл. 154 от СК настойник/попечител /ако настойничество/попечителство бъдат учредени/ на В. В. К. с ЕГН ********** 5 от гр. Добрич, бул. „***“ № 53, ет. 13, ап. 78.

След приключване на процедурата делото да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по частната въззивна жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6