Определение № 575 от 24.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 575 гр. София, 24.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20238002900192 по описа за 2023 година

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК.

С определение №496/28.06.2023 г. по ч.т.д. №896/2023 г. на ВКС, ТК, постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС е потвърдил определение №147/28.02.2023 г., постановено по настоящото т.д. № 192/2023 г., с което са оставени без разглеждане молбите по чл. 303 ГПК на Адвокатско дружество „Н.“, представлявано от адвокат Н. Б. Н. : за отмяна на определение № 50667 от 14.12.2022 г., постановено по т.д. № 1775/2022 г. на ВКС, I т.о. и за отмяна на решение №261097/08.07.2021 г., постановено по т.д. №2290/2019 г. на СГС, VI-15, с-в., потвърдено с решение №116/22.02.2022 г. по в.т.д.

№1072/2021 г. на САС, ТО. С определението от 28.06.2023 г. другият състав на ВКС е констатирал, че в частната жалба вх.№ 4119/18.04.2023 г., с която е бил сезиран по реда на чл. 274, ал. 2 изр. последно ГПК, е инкорпорирана молба по чл. 248 ГПК за изменение на обжалваното определение в частта за разноските, поради което е препратил делото по компетентност на настоящия състав на ВКС, постановил определението от 28.02.2023г. по т.д. № 192/2023 г. на ВКС.

В частната жалба ( в частта й, имаща характер на молба по чл. 248 ГПК) се поддържа, че неправилно с определението №147/28.02.2023 г. т.д. № 192/2023 г. на ВКС, Адвокатско дружество „Н.“ е осъдено да заплати на осн. чл.78 , ал. 4 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат М. Л. от САК сумата 750 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществената в производството по чл. 303 ГПК. безплатна правна защита и помощ на ответницата по молбата И. Я. К. . Сочи се, че искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е неоснователно, тъй като от една страна ответницата не е направила разноски за производството, а от друга страна - че не са представени по делото документи, нито са налице твърдения или данни за наличието на нито една от предпоставките по ал. 1 на чл. 38 ЗА за осъществяване на безплатна правна помощ. В тази връзка се акцентира, че в договора за правна помощ, сключен между И. К. и адв. М. Л., не се съдържа уговорено възнаграждение и доказателства за неговото изплащане.

В отговора на частната жалба ( относно частта й, имаща характер на молба по 1 чл. 248 ГПК), се поддържа че в случаите на чл. 38, ал. 1 ЗА, за които е предвидена възможност за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие, за страните не съществува задължение да посочват конкретното основание за това. Отделно се твърди, че от данните по делото е видно, че ответницата по молбата е адвокат (юрист), което обуславя възможността за осъществяване на безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.

3 ЗА. На последно място се излагат доводи, че доколкото в договора за правна защита и съдействие изрично е посочено ( т.2.1), че адвокатът има правото да получи лично определеното от съда възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, не е необходимо доказването на разноски от страната, в чиято полза е постановен съдебния акт.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на доводите на страните, приема следното:

С определението №147/28.02.2023 г., по т.д. № 192/2023 г. на ВКС настоящият състав ( след като е оставил без разглеждане молбите по чл. 303 ГПК на Адвокатско дружество „Н.“, за отмяна на определение № 50667 от 14.12.2022 г., постановено по т.д. № 1775/2022 г. на ВКС, I т.о. и за отмяна на решение №261097/08.07.2021 г., постановено по т.д. №2290/2019 г. на СГС, VI-15, с-в., потвърдено с решение №116/22.02.2022 г. по в.т.д.

№1072/2021 г. на САС, ТО), е осъдил Адвокатско дружество „Н.“ да заплати на осн. чл. 78 , ал. 4 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 9, ал. 4 от Наредба №1/2004 г. на ВадвС. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокат М. Л. сумата 750 лв. адвокатско възнаграждение.

Инкорпорираната в частната жалба с вх.№ 4119/18.04.2023 г., молбата по чл. 248 ГПК за изменение на определение №147/28.02.2023 г., по т.д. № 192/2023 г. на ВКС в частта за разноските, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения :

По делото е депозиран писмен отговор от пълномощника на ответницата по молбата по чл. 303 ГПК - адв. М. Л., с който молбата за отмяна е оспорена като недопустима, респективно - неоснователна, и с който е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА. В производството по т.д. №1072/2021 г. на САС, по което е постановено решението, предмет на молбата за отмяна по чл.303 ГПК, е представено пълномощно от И. К. за адвокат М. Л. и писмен договор от 17.01.2022 г. за правна защита и съдействие, в който е отразено (т. 1.1), че осъществяването на процесуално представителство се възлага на изпълнителя на основание чл. 38 ЗА, както и че (т.2.1) изпълнителят има право да получи възнаграждението при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.

С потвърденото определение №147/28.02.2023 г. по настоящото т.д. № 192/2023 г. на ВКС, с което молбите по чл. 303 ГПК са оставени без разглеждане като недопустими, се слага край на производството по делото, което обуславя правото да се претендират разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. В практиката си ВКС приема, че при уговорено между страната по делото, в чиято полза е постановения съдебен акт, и нейният адвокат процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗА, не е необходимо адвокатът да доказва основанието, на което е осъществил правната защита и съдействие. Това е така, тъй като въпросът за наличието на основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА не е от значение за процесуалното представителство пред съд по смисъла на чл. 32, ал. 1, чл. 33 и чл. 34 ГПК. Отделно следва да се има предвид, че в случая по делото има категорични данни, че И. К. е юрист, което обуславя възможността за оказване от страна на адв. Л. безплатно на адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА ( в същия смисъл са и мотивите в решението по т.д. №1072/2021 г. на САС).

2

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, при осъществена безплатна правна помощ, адвокатът на спечелилата делото страна има право да получи от другата страна адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. С определението от 28.02.2023 г., предмет на производството по чл.248 ГПК, настоящият състав е определил дължимото на адвокат Л. възнаграждение в минималния размер, посочен в чл. 9, ал. 4 от Наредба №1/2004 г. на ВадвС. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( в редакцията ДВ бр.88 от 2022 г.).

Настоящото определение не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на 248, ал. 3 ГПК, тъй като ( след потвърждаването му от друг състав на ВКС ) определението е стабилизирано и не може повече да бъде обжалвано.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Адвокатско дружество „Н.“ по чл. 248 ГПК, инкорпорирана в частна жалба с вх.№ 4119/18.04.2023г., за изменение на определение №147/28.02.2023г.,постановено по т.д. №192/2023 г. на ВКС, ТК, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3