Определение № 605 от 08.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 605 гр. Ловеч, 07.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500453 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано е по частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, срещу Разпореждане № 586/27.06.2024 г. по ч.гр.д.

№350/2024 по описа на РС - Луковит, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Йеттел България“ ЕАД за следните суми: 68,79 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30.05.2022 г. за мобилен номер 359897660809, равняваща се на 3 месечни абонаментни такси, и 7,16 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство XIAOMI Redmi 9С 32GB Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 30.05.2022 г.; 73,98 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30.05.2022 г. за мобилен номер 359898598231, равняваща се на 3 месечни абонаментни такси, и 999 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство ZTE 5G Outdoor install, set MC7010+MF269, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 30.05.2022 г.; 148.05 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30.05.2022 г. за мобилен номер ***, равняваща се на 3 месечни абонаментни такси, 215.27 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство Realme Cll 32GB Grey, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 30.05.2022 г.

В жалбата са изложени твърдения, че съдебният акт е неправилен е обжалваната част поради несъобразяване от съда, че претендираната неустойка има многокомпонентен характер – сборът от три месечни 1 абонаментни такси и част от стойността на ползваните отстъпки от абонаментния месечен план; че неустойката се явява дължимо по закон и договор обезщетение, което кредиторът има право да претендира при разваляне на договора от неизправната страна, както и че клаузата, установяваща неусточеното задължение не е неравноправна. Моли процесното разпореждане да бъде отменено и да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за цялата претендирана сума.

Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, поради което съдът намира, че същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с което заявителят е претендирал, че Д.

Г. Н., ЕГН **********, дължи сумите както следва: 1971.23 лв., от които:

272.58 лв. - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, за които са издадени фактури 7336986955/15.06.2022 г., 7338178311/15.07.2022 г., 7339457792/15.08.2022 г., за периода от 30.05.2022 г. до 14.08.2022 г.; 186.4 лв. - незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг, от които: 100 лв. по Договор за лизинг на базови аксесоари от дата 30.05.2022 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел пакет от 8 броя базови аксесоари на изплащане; 86.4 лв. по Договор за лизинг на базови аксесоари от дата 30.05.2022 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 359897660809, по силата на който абонатът е взел пакет от 7 броя базови аксесоари на изплащане; 1512.25 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 75.95 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30.05.2022 г. за мобилен номер 359897660809, от които 68.79 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 7.16 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство XIAOMI Redmi 9С 32GB Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 30.05.2022 г.; 1072.98 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30.05.2022 г. за мобилен номер 359898598231, от които 73.98 лв. - представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 999 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство ZTE 5G Outdoor install, set MC7010+MF269, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 30.05.2022 г.; 363.32 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30.05.2022 г. за мобилен номер ***, от които 148.05 лв. - представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 215.27 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство Realme Cll 32GB Grey, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 30.05.2022 г. В 2 обстоятелствената част на заявлението е изложено, че в резултат на допуснато от длъжника неизпълнение на задълженията му за плащане, произтичащи от процесните договори, същите са прекратени предсрочно от кредитора, поради което се претендират и процесните неустойки.

За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд е приел, че по отношение на клаузите от договора, уреждащи неустойките при предсрочно прекратяване, е налице обоснована вероятност да са и неравноправни, съгласно чл. 143, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП, поради което е отхвърлил частично заявлението.

Настоящият съдебен състав намира, че постановеното от първоинстанционния съд разпореждане в обжалваната част е правилно, макар и по различни съображения.

За да възникнат посочените вземания в полза на заявителя, следва да е настъпило твърдяното предсрочно прекратяване на процесните правоотношения, което макар да е назовано от кредитора „прекратяване“, съдът намира, че представлява разваляне на договорите вследствие виновно неизпълнение на длъжника.

Видно от т. 19б, б. "в" от ОУ на заявителя, същият има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор срочен или безсрочен с едномесечно предизвестие, ако потребителят не е платил дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно ОУ. Съгласно т. 27 от ОУ, плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. В случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок, заявителят има право да ограничи или спре достъпа на потребителя до услугите/услугата, с изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на дължимите суми.

Според т. 75 от ОУ при неспазване на което и да е задължение от по част XIII от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, заявителят има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19а и т. 19б да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.

При съобразяване на горепосочените клаузи съдът намира, че в случая надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87 ЗЗД, доколкото не е уговорено друго, в т.ч. и автоматично прекратяване, неизискващо достигане на изявление на кредитора до длъжника. Фактическият състав на чл. 87, ал.1 ЗЗД изисква наличието на следните предпоставки: допуснато виновно неизпълнение от страна на длъжника на задълженията му, произтичащи от договора, и изявление на кредитора, с което предоставя на длъжника подходящ срок за изпълнение и го предупреждава, че след изтичане на същия ще счита договора за развален, като при разваляне на договор в писмена форма изявлението също следва да 3 бъде в такава. В тази хипотеза ефектът на развалянето настъпва от момента на получаване на предупреждението от длъжника и след изтичане на дадения срок, а ако такъв не е следвало да бъде даден, ефектът настъпва от момента на получаването на уведомлението.

Дори да се приеме, че обратното, а именно, че в ОУ е уговорена възможност за автоматично предсрочно прекратяване, съдът намира, че цитираните разпоредби от ОУ не са еднозначни, доколкото не предвиждат ясни хипотези за прекратяване на договорите, не дефинират точно момента на настъпване на прекратителния ефект и създават неясноти по отношение смисъла им. Поради това, на основание чл. 147, ал. 2 ЗЗП, при съмнение относно смисъла на определено условие в договора, съдът следва да го тълкува по благоприятен за потребителя начин, което тълкувание в случая се свежда до това, че за едностранното прекратяване на договорите поради виновно неизпълнение от длъжника е необходимо уведомяване на потребителя, т. е. приложими са общите правила на ЗЗД.

Ето защо, доколкото по делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за отправяне на предупреждение по чл. 87, ал.1 ЗЗД и за получаването му от длъжника, съдът намира, че твърдяното едностранно предсрочно прекратяване на процесните договори от страна на кредитора не е извършено, поради което и претендираните от заявителя неустойки са недължими.

В допълнение, настоящият съдебен състав счита, че процесните неустоечни клаузи са действителни с оглед начина, по който е уговорена методиката за изчисляване на размера на неустойката – всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаментни вноски. При изначално уговорен праг на неустойката /постигната между страните уговорка за краен предел на задължението за неустойка/ и възможност същата да бъде определена, то следва, че клаузата за неустойка не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор, отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и като такава не е нищожна като противоречаща на добрите нрави, съгласно дадените задължителни разяснения в т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС, при тази редакция на неустоечната клауза. Потребителят е задължен да заплати размер на неустойка, чийто максимум към момента на сключване на договора е предварително определяем. Освен това, ако остава по-кратък срок от три месеца до крайния срок на договора, неустойката не би достигнала максимално уговорения си размер. Уговорената неустойка обезпечава възстановяване на вредите от неизпълнението на задължението за плащане на вноските, водещо до предсрочно прекратяване на договора и невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока на договора.

В случая тези неустойки не са необосновано високи и не водят до 4 неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Изложеното се отнася и до неустойката, дължима при предсрочно прекратяване на договори, по които е предоставено устройство за ползване на услуги, в размер на разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно актуалната ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на сключване на съответния договор и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството цена в брой или съответно обща лизингова цена по договор за лизинг – в този смисъл Решение № 312 от 18.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5388/2022 г., Решение № 2967 от 6.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 775/2022 г., Решение № 2454 от 16.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4795/2022 г., Решение № 152 от 11.01.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 2323/2022 г. и др.

Независимо от това обаче, доколкото една от предпоставките за ангажиране на отговорността на длъжника за плащане на претендираните неустойки, а именно настъпване на ефекта на развалянето на договорите, не е налице, въззивният съд достига до идентични крайни изводи с тези на първоинстанционния съд.

При това положение съдът намира, че Разпореждане № 586/27.06.2024 г. по ч.гр.д. №350/2024 по описа на РС - Луковит е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.